В началото на годината, когато парламентът прие поправки, с които забрани на сегашния Висш съдебен съвет (ВСС) да избере нов главен прокурор и ограничи мандата на изпълняващия функциите (и.ф.) главен до 6 месеца, изглеждаше, че Борислав Сарафов няма да остане на този пост. Но това беше отдавна. Днес ситуацията е променена, а Сарафов сякаш има всички шансове да остане начело на държавното обвинение. Вярно, че ще бъде сложно, но не и невъзможно.

Спасяването на Сарафов може да стане с ключови решения от две институции. Иначе казано, ако пасиансът му се подреди, ще го бъде.

Първо беше законът

Нека върнем лентата малко назад. В началото на годината парламентът прие поправки в Закона за съдебната власт. Вносител и основен защитник на новите текстове бяха ПП-ДБ. Те настояваха за няколко неща – този ВСС да не избира следващия главен прокурор, изпълняващият функциите да има шестмесечен мандат, да не може да се кандидатира за главен прокурор след това и ВСС да го отстрани от длъжност, ако се окаже, че шестте месеца са изтекли.

От всичко това парламентът прие следното – ВСС с изтекъл мандат (какъвто е сегашният) не може да избира главен прокурор. И, второ, мандатът на и.ф. е шест месеца.

На пръв поглед това означава, че Сарафов не може остане на поста. Но само на пръв поглед.

Минаха шест месеца и волю-неволю Прокурорската колегия на ВСС трябваше да се занимае с този срок. Тази колегия по традиция гласува в унисон с желанията на главния прокурор с едно-единствено изключение – уволнението на Иван Гешев. Тогава се разбра, че колегията гласува желанията на политическите сили. Впрочем, и целият ВСС, не само прокурорите.

Та, тази колегия съвсем очаквано не желаеше да прекрати мандат на Сарафов. Затова си намери извинение – шестмесечният срок не важи за заварени случаи, защото парламентът не е казал изрично, че поправката има ретроактивно действие, т.е. обратна сила. Така и.ф. главният прокурор запази поста си, а шестте месеца срок се превърнаха в досадна подробност.

После беше съдът

Изненадващо обаче Върховният касационен съд (ВКС) реши да не си мълчи по темата. Как се случи това? Във ВКС бяха внесени две искания на Сарафов за възобновяване на вече приключили дела. Това е правомощие на главния прокурор, от което са се възползвали почти всички шефове на държавното обвинение.

Но ръководителят на Наказателната колегия на ВКС и още един съдия хвърлиха бомбата, излизайки със становище, че Сарафов не може да внася такива искания, защото неговият мандат на и.ф. е изтекъл на 21 юли. Т.е. ВКС се позова на поправката за шестте месеца, на практика заявявайки, че Сарафов вече не е главен прокурор. Неговият отговор беше, че тяхното становище е "информационна бележка".

Становището на съда би следвало да е меродавно, когато става дума за закон, нали така? Не точно. Истината е, че отказът на ВКС да възобнови онези две дела се разпростира само върху конкретните казуси. Т.е. тези решения нямат никакво значение за останалите функции на главния прокурор. Да, казаното от ВКС повдига много въпроси за неговите правомощия по принцип и може да бъде тълкувано в смисъла, че за наказателните съдии той вече не е главен прокурор. Но до там. Дали е или не е, се решава на други места. А подготовката за "правилните" решения е започнала отдавна.

Автентично тълкуване

Все пак не е дребна работа най-висшата съдебна инстанция да каже, че главният прокурор не е главен прокурор. Затова трябваше да се направи нещо. Във ВСС наново започнаха спорове за онези шест месеца и за това важат ли или не важат за заварените случаи. На помощ се притече правосъдният министър Георги Георгиев, който по принцип твърди, че не може да се бърка в независимата съдебна власт и отказва да коментира дали Сарафов все още е главен прокурор. Та Георгиев обяви, че ще свика пленума на ВСС, за да решат те дали да поискат т.нар. автентично тълкуване от парламента.

Последното е неособено популярна процедура и се ползва доста рядко. Казано простичко означава да питаме автора какво е искал да каже. В случая авторът е законодателят, а съчинението – законовата норма. И понеже един куп юристи спорят за онези шест месеца, от парламента ще се поиска сам да разтълкува собствената си воля. Т.е. важат или не важат за заварени случаи.

Ето това е първият начин, по който Сарафов може да запази поста си. Ако парламентът разтълкува, че шестте месеца не важат за заварени случаи, той може да остане и.ф. за неопределен срок. Тълкувателните решения, както и другите актове, се приемат с мнозинство. Т.е., ако сегашното мнозинство реши, че Сарафов трябва да е главен прокурор, ще го остави на поста.

А към момента изглежда, че управляващите искат точно това. Бойко Борисов вече демонстрира, че за него Сарафов е законен главен прокурор. А премиерът Росен Желязков и правосъдният министър Георгиев откриха заедно с и.ф. форум на балканските главни прокурор в София. Разбирай – легитимацията е в ход.

Чакаме решение на КС

Втората вратичка на спасяването може да бъде отворена от Конституционния съд (КС). В момента там има висящо дело, по което е атакувана друга разпоредба от приетите през януари поправки. Според нея процедурите, започнали при влизане на закона в сила, се прекратяват. А по онова време Сарафов, който иначе публично заяви, че няма желание да става главен прокурор, бе кандидат точно в такава процедура, обявена от ВСС. Единствен при това. Заради поправките тя бе прекратена, но нищо чудно да се окаже, че това е било неправомерно.

Докладчик по това дело е конституционният съдия Орлин Колев, номиниран от ГЕРБ и избран и с подкрепата на "ДПС-Ново начало", БСП и ИТН, т.е. с гласовете на управляващото мнозинство. КС допусна това дело за разглеждане, макар че трима съдии – Янаки Стоилов, Соня Янкулова и Атанас Семов – бяха на особено мнение.

Как се стигна до делото? КС всъщност бе сезиран от Върховния административен съд (ВАС), пред който пък Сарафов обжалваше решението за спряната процедура по избора му за главен прокурор. Съдиите от ВАС обаче стигнаха до извода, че не могат да се произнесат, защото поправките в Закона за съдебната власт противоречат на Конституцията. Според тях с промените парламентът е иззел функциите на ВСС – да открива и прекратява процедури за избор. И тъй като, казват съдиите от ВАС, е недопустимо обикновено Народно събрание (а само Велико) да променя правомощията на конституционно установен орган като ВСС, значи законът противоречи на Конституцията.

КС все още не се е произнесъл по това дело. Но по него има депозирани няколко становища от организации и юристи. Част от тях подкрепят тезата на ВАС, че промените са противоконституционни.

Връщаме се откъдето започнахме

При така създалата се ситуация е ясно, че поне едното решение за оставането на Сарафов на поста зависи от парламента. Във втория случай с КС ситуацията е малко по-сложна. Ако КС реши, че атакуваната промяна е противоконституцонна, това ще засегне прекратената процедура, в която участваше Сарафов. Т.е. ВСС може да я обяви отново. А със същото решение на КС може да бъде решен и друг проблем – с изтеклия мандат на членовете му. Както бе споменато, парламенът прие, че Висш съдебен съвет с изтекъл мандат не може да избира главен прокурор. Но в същото време депутатите не са започнали процедура по избор на състав на съвета. А едновременно с това пред КС е атакувана и разпоредбата за изтеклия мандат. Така че с едно решение може да се решат два проблема.