Д-р Димитър Петров пита кой ще понесе отговорност за липсата на е-направление и рецепта

Д-р Димитър Петров пита кой ще понесе отговорност за липсата на е-направление и рецепта

"Някой трябва да понесе отговорност за липсата на електронно направление и електронна рецепта", смята д-р Димитър Петров, бивш подуправител на НЗОК, според когото вина за това носят всички здравни министри - от Петър Москов насам, но без настоящия, защото е отскоро на поста.

"Поне четири срока са поставяни за въвеждането им. Пролетта на 2020-а на една пресконференция беше заявено, че български софтуерни фирми с доброволен труд ще направят електронното здравеопазване. В момента няма нищо, всичко се прехвърли на "Информационно обслужване" и се дорегулират нещата, защото дори да е готов софтуерният продукт, трябва да се напасне към изпълнителите му", каза д-р Петров в неделя пред БНР.

По думите му от около 3 години има частна платформа, която се ползва от лаборатории и лични лекари, което на практика е продукт, какъвто е електронното направление.    

"Проблемът с клиничните пътеки може лесно да се реши между БЛС, НЗОК и Министерството на здравеопазването. Касата се управлява не от нейния директор, а от председателя на Надзорния съвет, който е зам.-министър на здравеопазването. ... Жени Начева от няколко години въведе практиката преговорите да се водят в министерството, а не в НЗОК", коментира д-р Петров и посочи, че напрежението между НЗОК и БЛС може да се окаже междуличностно, а не принципно.

Той изтъкна, че "под давлението на финансистите, които управляваха здравеопазването до преди 3 месеца", е било направено така, че огромната част от разходите по пандемията са били прехвърлени на Касата. Според него обаче разходите по извънредната ситуация са грижа на държавата и трябва да се поемат от държавния бюджет.  

Д-р Димитър Петров посочи, че при новия екип на Министерството на здравеопазването ситуацията с овладяването на епидемията от коронавируса постепенно се подобрява, но подчерта, че при Кирил Ананиев са били "проспани" месеците от март до юли.

Акад. Лъчезар Трайков, невролог и ректор на Медицинския университет в София, който днес празнува 103 години от началото на висшето медицинско образование в България, подчерта пред БНР, че докато няма ваксина срещу Covid-19, по-строгите мерки спасяват.

С този вирус лекарите са далеч от алгоритъм за сигурно лечение и затова мерките са много важни, каза той.

"Тревожно е, че много се покачи смъртността в България", подчерта акад. Трайков и добави, че може би малко по-рано е трябвало да се затегнат мерките у нас.

Акад. Трайков изтъкна проблема с липсата на кадри в здравната сфера и ниското заплащане на специалистите.

Началникът на Лабораторията по експериментална имунология към БАН проф. Андрей Чорбанов коментира пред БНТ, че въведените от петък нови ограничения едва ли ще дадат сериозен резултат, защото разпространението на вируса е много широко, но се надява, че много скоро потенциалните вирусоносители ще намалеят, защото повечето хора са се срещнали с вируса.

"Моята версия е, че малките деца и учениците, младите хора трябва да преминат максимално бързо през вируса на този етап, когато разпространението е много голямо, аняма как да бъдем предпазени по друг начин. Преминавайки вируса през тази много мобилна популация, ще даде възможност да няма кой да го пренася на рисковите групи", каза още проф. Чорбанов.

Според него голяма част от проблемите в здравната система идват оттам, че на доста уплашени хора им е било вменено, че ще прекарат много тежко заболяването и всеки позитивен е търсел форма да бъде наблюдаван от лекар.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Трябва ли да се приеме гласуване по пощата и видеонаблюдение в секциите?