"Да не е Господ!": Управляващите бойкотират президентска дискусия за изборите

"Да не е Господ!": Управляващите бойкотират президентска дискусия за изборите

Управляващите от ГЕРБ и "Обединените патриоти“ (ОП) отказаха да присъстват на организираната от президента Румен Радев дискусия за прозрачността и доверието в изборния процес, която се проведе в четвъртък. Повод за нея стана решението на депутатите да отворят Изборния кодекс (ИК) за поредни промени. В сряда бяха приети два законопроекта за изменения в ИК. Единият е на управляващите и предвижда ограничаване на машинното и забавяне на електронното гласуване за неопределено време. Президентът е против тези изменения. Другият законопроект е на “Воля” - предвижда камери във всяка секция, както поиска Радев.

На дискусията, която се проведе в президентството присъстваха изборни експерти, представители на Централната избирателна комисия (ЦИК), на ГРАО, както и на неправителствени организации. Бяха поканени всички парламентарно представени парии, но присъстваха само депутати от БСП и ДПС. ГЕРБ и ОП не изпратиха свои представители. От "Воля" също не бяха на събитието.

 

В началото на парламентарния ден в четвъртък депутати и от ГЕРБ, и от ОП отговаряха с "не знам“ на питанията на Mediapool дали техни депутати ще участват в дискусията на президента. По-късно стана ясно, че от управляващото мнозинство не са изпратили никого в президентството. От ГЕРБ дадоха пред медиите своето официално обяснение – имали ангажименти и поканата била отправена късно в сряда. Председателят на правната комисия Данаил Кирилов нямало как да иде, защото имал работа в парламента, а шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов пък имал ангажименти в чужбина. "Това не е бойкот“, каза Кирилов пред журналисти. Той приветствал широката дискусия по темата, но подчерта, че според конституцията мястото на този дебат е в Народното събрание.

 

Партиите в "Обединените патриоти“ - ВМРО, НФСБ и "Атака“, не съобщиха официално каква е причината да нямат представител. "Ми, той да не е Господ (Румен Радев). Не може от днес за утре да съобщи за тази дискусия“, коментира все пак пред Mediapool депутат от ОП.

 

"Воля“ пък се оказаха засегнати – президентът се опитвал да открадне идеята им за видеонаблюдение в изборните секции, която са внесли в парламента още през февруари и беше приета на първо четене в сряда. Депутатът от "Воля“ Пламен Христов обясни, че нямат представител, защото срещата е "закъсняла и ненужна“. "Странно е, че президентът сега се е сетил да се вслуша в нашата идея още повече, че се опитва да си я припише. Ние отказваме да се включваме в пиар акциите на БСП“, каза още Христов.

 

Радев срещу ГЕРБ за машинното гласуване

 

Президентът Румен Радев определи като притеснително решението да се ограничи обхватът на машинното гласуване. Законопроектът на ГЕРБ и ОП предвижда да няма във всички секции, а само в 1000. До промените се стигна, след като Централната избирателна комисия (ЦИК) беше осъдена да въведе машини навсякъде, но това така и не се случи. За сравнение – на последните избори изборните секции са били около 12 500.

Според Радев е неаргументирано да се гласува машинно само в 1000 секции. "Машинното гласуване дава надеждност, защото не е свързано с интернет. Всичко е на хартия и на флашка“, каза в четвъртък Радев на дискусия за прозрачността и доверието в изборния процес. Той настоя да продължи да се работи и по електронното гласуване.

 

Видеонаблюдението – аргументите "за“ и "против“

 

На дискусията Румен Радев постави мерки, които по думите му биха довели до по-голямо доверие на гражданите в изборния процес. На нея той отново поиска камери при броенето на бюлетините след края на изборния процес и дори разви предложението си записите да са със звук, за да се чува какво си говорят членовете на комисията.

 

Според Радев видеонаблюдението и машинното гласуване могат да пресекат част от възможностите за манипулация на вота, както и да намалят. големия процент недействителни гласове у нас.

 

"Не можем да правим избори с недействителни 6.3% бюлетини на парламентарни избори. Витае и съмнението за подправени бюлетини. Това е проблем на нас гражданите. Отнема се нашата представителност", каза Радев.

 

Председателят на ЦИК Ивилина Алексиева обърна внимание на позитивите и негативите от въвеждането на видеонаблюдение в секциите. Според нея камерите в секциите щели да служат като превенция за пускане на бюлетини с цел манипулация преди или след края на изборния ден, щяло да вдъхне и доверие в избирателите.

 

В същото време обаче според Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Венецианската комисия тайната на вота включва не само това за кого си гласувал, но и дали въобще си отишъл да пуснеш бюлетина. Алексиева подчерта още, че видеонаблюдение по време на изборния ден, което се излъчва онлайн, може да служи за контрол на хора, които са принудени да гласуват или им е платено за това.

 

Шефът на държавното държавното предприятие "Информационно обслужване" АД Михаил Константинов също изтъкна минусите от слагането на камери в секциите, дори те да не работят по време на изборния ден. "Бабата ще вижда камерата и ще я лъжат, че я записва как гласува. Дилърите на гласове ще използват това за натиск“, обясни Константинов.

 

Въпреки че ГЕРБ нямаха представител на самата дискусия, Данаил Кирилов направи от парламента детайлно изказване по предложенията, докато срещата още течеше. Той обясни, че би предпочел "да не се прави този експеримент“. По думите му резолюцията на камерите цяла да е ниска и няма да може да се идентифицират хора или още по-малко бюлетини. Все пак от ГЕРБ щели да помислят дали да не подкрепят идеята, ако повече от една парламентарна група я подкрепи.

 

Избирателите да могат да проверят дали не са "мъртви души“

 

Друго предложение е избирателните списъци не само да се актуализират, но и да се създаде възможност гражданите да проверят дали някой не е злоупотребил с техния глас. Идеята беше лансирана от депутата от БСП Крум Зарков.

 

Нина Симеонова от ГРАО обясни, че е възможно да има проверка от гражданите за това дали някой е гласувал от тяхно име, но трябва да има закон, който да го регламентира.

 

За "Информационно обслужване“ и космическите кораби

 

За пореден път директорът на държавната "Информационно обслужване“ АД (ИО) Михаил Константинов разкритикува намерението на управляващите да запишат в закона, че именно ИО ще се грижи за осигуряването на машините за гласуването.

 

Той подчерта, че ИО няма как да произведе хардуера за машинното гласуване. "Ние нямаме никакви производствени възможности по тази тема и моля господа депутатите, които присъстват тук, да осъзнаят, че създават форсмажорни обстоятелства. По същия начин може да ни възложат и космически кораб да изработим, но няма как да го изпълним“, каза той по време на дискусията, въпреки че предложилите идеята не бяха в залата.

 

Премахване на двата "официални“ протокола

 

Според действащия ИК в момента членовете на Секционните избирателни комисии (СИК) получават една чернова на протокол и две белови. Президентът предложи една от тях да отпадне, защото според него сегашното положение създава възможност за манипулации.

 

"Наличието на два формуляра дава възможност не са технически грешки, а за съзнателно подправяне на вота на цяла секция, каквито сигнали имаме“, каза държавният глава.

 

Говорителят на ЦИК Камелия Нейкова дори разказа как в старанието си някои членове на СИК се подписвали преди началото на изборния ден и на двете "белови“, въпреки че това трябвало да стане след броенето на бюлетините. "Това може да се превърне в празен чек“, добави тя.

 

Дистанционно и Данаил Кирилов обясни, че би подкрепил мерки за повишаване на контрола върху екземплярите на изборните протоколи, но не поясни какви точно биха били те.

Още по темата
Още от България

Как ще приключи скандалът около апартаментите на политици на преференциални цени?