Да съм депутат не е самоцел, искам го заради София

Г-н Кадиев, какво отчитате като грешки на досегашното управление в проведената от него икономическа и данъчно-осигурителната политика?

Няма груби грешки. Хубавото е, че в данъчната политика през тези 4 години постоянно нещо се правеше, нещо се променяше. Гарантирам ви, че следващите 50 години няма да има толкова промени, колкото се случиха сега. Не говоря само за намалените ставки, това е видимата част. Но бяха приети огромно количество изцяло нови закони, например за корпоративно подоходно облагане, Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, Закон за акцизите и данъчните складове, Закон за безмитна търговия, Закон за ДДС.

Аз обаче не бих въвел плоския данък, особено във варианта без необлагаем минимум. Считам, че не е ляво като политика. Но и не бих го сменил обратно на прогресивен сега. Всеки данък трябва да поработи няколко години, преди да видим всички ефекти от него.

Какви поуки си извлече БСП през последните 4 години и какъв ще е подходът ѝ при очакваната ревизия на бюджет 2009 през октомври, когато може и да не е във властта? Налага ли се актуализация на бюджета?

Аз не съм упълномощен да отговарям от името на БСП, това прави изпълнителното бюро. Според мен извлечените поуки са, че трябва да се залагат консервативни цели, за да има гарантирана стабилност. В противен случай, както са балтийските държави, растете с 10-12% няколко години, после изведнъж се сгромолясвате с 18% - пример Латвия. Чисто математически актуализация все още не се налага, засега буферите покриват липсващите приходи.

Но аз исках да направим актуализация през май-юни, именно за да не ни обвиняват, че сме оставили продънен бюджет на следващото правителство. Струва ми се по-честно към избирателя и към политиката.

Каква е вашата визия за подобряване на социалния и бизнес климат в страната?

Най-важното е да задържим постигнатото ниво, а това не е лесно. Летвата вече е много висока - намалихме осигуровките с 11 пункта и половина, падна корпоративният данък, също и този за физическите лица и данък дивидент. Оттук нататък е важно да се продължи с малки стъпки и да се върви към допълнително намаляване на осигурителната тежест, което всички партии са записали в програмите си.

Реално е намаляване на данък дивидент, като в по-ранен етап ние дори сме обсъждали пълното му премахване. В момента той е 5 процента и от него се събират 178 млн. лв. годишно, които на фона на 22 млрд. приходи не е кой знае какво и от които бюджетът може да се лиши, за да се стимулира потреблението. Собственикът на фирмата има два варианта – да остави печалбата си в дружеството и да я използва за развитието на бизнеса, като в тия случаи не плаща данък дивидент, или да си го разпредели и да плати този налог, но така пък може да ползва парите като физическо лице, засилвайки потреблението. Когато правителството иска да стимулира инвестициите, вдига този данък, ако целта е повишаване на потреблението – намалява го.

От какви други приходи може да се лиши бюджетът, за да остави повече пари на разположение в бизнеса и гражданите в условията на криза?

Политиката ни през последните години не е била да лишаваме бюджета от приходи, а да намаляване данъчната и осигурителната тежест, разчитайки на излизане на бизнеса на светло и хората да декларират реални доходи.

Например за корпоративния данък теорията учи, че криенето на пари през офшорна сметка струва около 10 процента и при същия или близък размер на данъчната ставка цената ти е една и съща и става безсмислено криенето на пари в офшорна сметка.

Но наскоро излязоха нови данни, че в България сивата икономика е 37 на сто, което си е същите около 40 на сто, които си знаем от години

Една от причините за това е в осигуровките, които паднаха чувствително, но има още накъде. Другата е преплитане на черната и сивата икономика, например доходите от продажба на наркотици. И нулев да стане данъкът, пак няма да се декларират. Трета причина е недоверието на хората към държавата. Част от тях продължават да не искат да дават пари в бюджета, защото считат, че държавата не им предлага адекватна услуга срещу платените данъци и осигуровки. Типичен пример са здравните осигуровки или такса смет в София.

Не смятате ли, че са прави, след като независимо върху каква заплата се осигуряваш, в крайна сметка получаваш едно и също лошо здравеопазване и трябва да си плащаш, ако искаш адекватна услуга. Не е ли редно да се направи нещо в тази посока?

Редно е и затова въведохме доброволното здравно осигуряване. Това е бъдещето и много фирми започват да го въвеждат. В “Топлофикация София“ предстои съвсем скоро да го въведем- персоналът там е над 50 години средна възраст, и това освен всичко друго е и един от начините да задържим качествени хора.

Не е ли по-редно, както в други държави, да има диференцирани пакети здравни услуги според размера на платените осигуровки?

Държавата е длъжна да осигурява добро ниво на определени услуги независимо от дохода ви, а който има по-големи финансови възможности, да надгражда. Големият проблем е, че хората не вярват на държавата и имат право.

Вижте скандинавските страни – там през бюджета минават над 50 на сто от БВП на страната, у нас – под 40 на сто. Всички партии си поставят това изкуствено ограничение на разходите, включително и БСП, не крия. Защото общото разбиране е, че държавата не знае как да харчи и затова по-добре да оставим парите в индивида и той да се оправя както може.

За мен правилното е държавата да засили функциите си- ако приходите в бюджета са да речем 46 % от БВП, защо да не изхарчи държавата 45 % и да гарантира финансирането на качествени услуги? В Швеция никой не протестира, че му вземат над 60 процента от доходите като данък, защото знае, че насреща получава нещо.

Как, според Вас, трябва да изглежда бюджет 2010?

Труден бюджет, далеч по-труден от 2009. Ще тръгнем от по-ниска база на БВП, по-ниска инфлация, по-високи разходи за пенсии. Предполагам ще е бюджет със заложен нулев излишък или съвсем малък излишък, с по-нисък ръст на пенсии, вероятно със замразени заплати и разходи на министерства и ведомства.

Какво имате предвид под по-нисък ръст на пенсиите за догодина?

В момента този ръст е по т.нар. швейцарско правило – формула, която взема предвид половината от инфлацията плюс половината от ръста на осигурителния доход. Сега в условията на намаляваща покупателна способност, намалени петролни цени и съответно спад на пазарните цени инфлацията е по-ниска и това ще се отрази върху пенсиите.

Аз предполагам обаче, че ще се наложи да се излезе временно от това правило, защото се натоварва прекалено бюджетът, където и без това намаляват приходите. Предполагам, че ще трябва да се вземе политическо решение например за ръст на пенсии с по-нисък процент или отлагане на увеличение например с три месеца.

Трябва ли да се затягат коланите още?

Факт е, че приходите в бюджета ще са с 20-21 на сто по-малко от заложените. За да покрие това, държавата трябва или да ползва фискални резерви, или да взима заеми, или да намалява разходи. Тъй като повечето партии вече заявиха, че първите два варианта не са на дневен ред- дори и ГЕРБ искат само предпазно, а не стендбай споразумение с МВФ, остава свиване на бюджетните разходи.

Двете основни групи разходи в хазната са инвестиционните и социалните разходи. И това е ключовото стратегическо решение на политиците- кое намаляват и в каква степен, дали тежестта пада на съкратени инвестиционни разходи или съкратени социални разходи.

От кои инвестиционни проекти може да се лиши страната в момента?

Проектът за изграждане на индустриални зони съвсем спокойно може да бъде отложен, но АЕЦ “Белене“ например задължително трябва да се реализира и то с участие на държавата.

Кога ще усетим истински кризата?

През 2010 и затова е ключово качеството на бъдещото правителство. Ключово дори не толкова като програми, защото всички партийни програми си приличат на 90%, а ключово като личности, защото лесно е да се репчиш на профсъюзите като ти искат ваучери за храна, трудното е олигарсите, като ти влязат в кабинета.

Освен това трябва засилване на работата на данъчната и митническата администрации именно в условията на трудна събираемост на приходите и излизането на търговските субекти в сивия сектор. Когато икономиката върви нагоре и всички декларират печалби, лесно се събират приходи. Искам сега, когато Лукойл Нефтохим например декларира загуба за 2008 от 473 милиона лева, някой веднага да направи качествена ревизия. Но в разбиранията си за работата на НАП напълно се разминахме с министър Орешарски и г-жа Мургина.

Прах в очите ли са акциите срещу собствениците на бентлита, яхти и др., обявявани от НАП предварително?

Чисто ПР мероприятие, изяждащо много време на администрацията. Не че не трябва да се проверяват тези няколко десетки хора, но има далеч по-рискови играчи, които да се контролират. Данъкоплатците трябва да бъдат респектирани от данъчната администрация, а не да знаят, че като платят рушвет, ще им се размине.

Как оценявате думите на Ахмед Доган, че той определя порциите на финансиране във властта?

Като добре калкулирана наглост. Изказването му обезсмисля труда на стотици парламентаристи и служители, включително и моя труд в министерство на финансите. То демотивира хората да гласуват- защото нали е все едно за кого гласуваш, ако Доган раздава парите?

Ахмед Доган много добре знае, че с това отнема гласове на БСП и ги тласка към “Атака“. Знае, че печели от това. По време на кампанията 2005 отново имаше негово изказване, че Нихат Кабил е най-сигурният министър, и тогава липсата на реакция от БСП ни доведе до загуба на много гласове. Този път реакцията би трябвало да е много силна и ясна. Доганизацията на политиката трябва да се спре, и БСП трябва да е основен фактор в спирането ѝ.

Защо държавата посегна на софийския боклук в разрез със собственото си законодателство и поиска изземване на общински функции при положение, че ЕС е за децентрализация на управлението и засилване отговорността на местните власти?

За мен това беше временно решение, след като администрацията на столична община и кметът Борисов не се справят. Спомняте ли си март- април какво беше положението? И знаете ли защо? Защото не бяха платили навреме на тогавашния концесионер, а не бяха платили, защото общината нямаше пари. А нямаше пари, защото зам.-кметът Герджиков премахна 5% намаление, ако платиш до април, и хората просто плащат по-късно. Оттам тръгна цялата драма. Факт ли е, че след кризисния щаб стана по-чисто?

Но така или иначе това действие би трябвало да има ограничен период на действие от 6-12 месеца, нормалната логика е общинските проблеми да си ги решава общината. Макар че и Борисов няма какво да плаче толкова - като не му харесва Станишев, защо подари на правителството 58% от акциите на "Топлофикация – София"? Нали трябва да се грижим за общинските интереси, нали Станишев е лъжец, а Петър Димитров – мошеник?

Има ли полезен ход за столичното парно?

Прехвърлянето на акциите на “Топлофикация - София“ на държавата е грешка, за която плащат всички. Да се взема от данъците на хората в цялата страна, за да се покриват дълговете на неплащащи софиянци е против всякаква логика. Кметът Борисов трябваше да предложи схема за запазване и увеличаване собствеността на общината в дружеството. Вместо това мнозинството в столицата просто подари дела без оценка на активите. Така се стигна до най-лошия вариант топлофикацията да е държавна.

Какви лични каузи ще отстоявате като евентуален бъдещ мажоритарен депутат?

Набелязал съм си 15 лични приоритета, които в по-голямата си част са местни, свързани със София. Един от тях е осигуряването на допълнително целево държавно финансиране за изграждането на софийското метро. Пускането на новата отсечка до “Младост“ облекчи доста трафика и столицата се нуждае от още лъчове на метрото. Друг приоритет е изграждането на канализацията в столични квартали като Панчарево и Витоша и подмяната на старата мрежа.

Аз виждам мажоритарния кандидат за депутат като представител на съответния град в парламента, който да отстоява местна политика. Затова и не исках да съм в партийната листа. На мен ми помага фактът, че съм общински съветник две години.

Имам и чисто национален приоритет – създаването на финансова полиция, за което не успях да убедя собствената си партия, което не присъства и в платформите на нито една политическа сила.

След като не сте успели да убедите собствената си партия, как ще сторите това с другите в парламента?

Много ще е трудно, защото много хора предпочитат разследването на финансови, митнически и валутни престъпления да остане в структурите на МВР и ДАНС. Самите служби смятат, че така ще им се изземат функции, но всъщност това ще ускори разкриването на такъв вид престъпление. След като с промяната на Закона за МВР през 2006 г. не успяхме да запазим тогавашните 17 дознатели в митниците, сега например при залавяне на фалшиви бандероли митниците нямат ресурс за бързо действие – случаят се предава на други служби и се чака резултат.

Кои са силните и слаби страни на конкурентите ви за мажоритарен кандидат в 23 МИР в София?

Този избирателен район има две хубави качества. Първо в него няма компактно турско и ромско население, за да се стигне до договорки или купуване на гласове. И второ, кандидатите са много ясно идентифицирани и профилирани.

Ако човек иска десен избор, има Иван Костов. Ако иска ляв избор, има Георги Кадиев. Ако иска спортист, има Пламен Константинов. Ако иска актьор, има Антон Радичев. Ако не се интересува от мажоритарния вот и иска анонимен кандидат, има кандидата на ГЕРБ, когото никой не е виждал и не познава.

Единственото, на което се надявам, е хората да направят разлика между чисто партийния избор на партийни листи и мажоритарния избор, където важното е как оценяваш конкретната личност. А какво ще се получи, ще видим на 5 юли.