Да загубиш новата Европа

През цялото време на трансатлантическата семейна кавга заради Ирак централноевропейците останаха приятелски настроени към САЩ. Новите демокрации рискуваха да си навлекат гнева на Франция и Германия, от чието благоразположение се нуждаят при влизането си в Европейския съюз. И те подкрепиха думите си с дела.

Полски специални части се сражаваха в пристанището на Ум Касър и оттогава са участвали в над 60 операции. В четвъртък Полша даде първата си жертва - майор Хероним Купчик бе смъртоносно прострелян на шосе между лагера на САЩ Догууд и полската главна квартира във Вавилон. В командвания от Полша сектор между Басра и Багдад служат войници от България, Румъния, Унгария, Литва, Латвия и Украйна, които помагат на около десетте хиляди американски войници.

Но ако Съединените щати продължат да действат по досегашния начин, това може да бъде последният случай, когато те ще могат да разчитат на подкрепата на Централна Европа.

Някои страни имат сериозни исторически основания да се чувстват комфортно под американско ръководство. Благодарение на президента Удроу Уилсън след Първата световна война Полша възкръсна, а Чехословакия възникна като държава. Роналд Рейгън подкрепяше дисидентските движения отвъд Желязната завеса, докато мнозина западноевропейци се помиряваха със Съветския съюз.

Когато Германия се обединяваше, САЩ настояваха да бъдат запазени границите в Европа; те искаха НАТО да приеме Източна Европа в момент когато Европейския съюз действаше мудно. Благодарността на Източна Европа се засилва и от факта, че сегашното поколение лидери от този район получиха трибуна в Радио Свободна Европа или стипендии от Фондацията Фулбрайт.

Но ще бъде погрешно да се мисли, че те споделяха всички опасения на САЩ по адрес на Ирак. И докато мнозина от района приемаха аргументите за човешките права, повечето от тях не се чувстваха заплашени от Саддам Хюсеин и възприемаха със скептицизъм разузнавателните данни за оръжията за масово унищожение.

В резултат обществото в най-проамериканската страна в Европа - Полша, се противопоставяше при съотношение 2 към 1 на военната намеса в Ирак, и то преди да се стигне до жертви.

Въпреки това правителствата решиха да участват, защото за разлика от някои западноевропейски държави те не се чувстват заплашени от американската ръководна роля, а я подкрепят. Те се надяваха, че с участието си ще породят реципрочни чувства. Със сигурност мнозина вярваха, че САЩ ще поискат да покажат, че си струва да бъдеш приятел на Америка.

Сега изглежда, че централноевропейците ще бъдат разочаровани. Шест месеца след инвазията техните компании все още стоят настрана, докато гигантските американски корпорации действат. На времето Полша и България даваха работа на десетки хиляди иракчани и строяха в Ирак пътища, заводи и електропроводи. Двете държави се надяваха, че чрез подкрепата си за САЩ ще могат да си получат част от милиардите долари, които Ирак не им е изплатил за извършената работа. Вместо това те са притискани да се откажат от тези пари, въпреки че дългът в съотношение с техния брутен вътрешен продукт е неколкократно по-голям от дълга на Ирак към САЩ.

Страните от Централна Европа се надяваха също, че САЩ ще помогнат за модернизирането на техните армии. Защото е много по-евтино в Ирак да бъдат пратени чужденци вместо американци и моментът изглежда подходящ да се помогне на тези армии да се доближат до стандартите на НАТО. Вместо това инвестициите в тези страни в отбраната бяха отложени заради финансирането на операцията в Ирак.

Най-смущаващ за централноевропейците обаче е начинът, по който са третирани във визовите процедури на САЩ. Щом сме толкова добри съюзници - питат се те, - защо не можем да влизаме в САЩ без визи както французите или немците? Защо американските граждани влизат без визи в повечето от страните в Централна Европа, докато местните лица плащат сто долара за привилегията да кандидатстват за американска виза. Така те на практика субсидират имиграционната служба на САЩ, без да имат гаранции, че ще получат виза. Полските вестници са пълни с истории за студенти, които са били депортирани с белезници, и за прочути актьори, на които е отказано да работят на Бродуей.

Понякога малките проблеми имат политически ефект, който е несъизмерим с цената за тяхното решаване. Този случай е такъв.

И накрая, но не на последно място. Думите на президента Буш за Русия бяха посрещнати с недоумение. "Уважавам визията на президента Путин за Русия" - каза той при последната си среща с Владимир Путин и добави, че Русия е страна, в която "процъфтяват демокрацията, свободата и законността". Обзалагам се на бутилка вино Боланже, че един ден това изречение ще създаде проблеми на Джордж Буш подобно на изказването на вицепрезидента Хенри Уолъс**, който сравни Колима, където милиони хора са извършвали робски труд за ГУЛаг, с родния си щат Монтана. Всяка неоправдана похвала към все по-авторитарния режим на Путин, възкресява призрака на Ялта и подкопава доверието в САЩ.

През следващата година западноевропейското присъствие в Централна Европа ще се увеличи. Милиони автомобилисти ще видят последиците от финансираните от ЕС инфраструктурни проекти; милиони фермери ще започнат да получават в пощенските си кутии чекове със субсидии от ЕС; десетки хиляди журналисти, учени и преподаватели ще получат право на финансиране от ЕС. Ако Съединените щати искат да останат играч, по добре е да влязат в тази игра.

* Авторът е бивш министър на националната отбрана на Полша, а понастоящем е изпълнителен директор на програмата Нова атлантическа инициатива към Америкън ентърпрайз инститют.

** Хенри Уолъс е избран през 1940 г. за вицепрезидент при третия мандат на Франклин Д. Рузвелт. Негова реч на 12 септември 1946 г. с критики към администрацията за твърдото ѝ отношение към СССР довежда до оставката му по искане на президента; Публикуваме статията на в. Вашингтон поуст от 7 ноември по БТА