Дълговата криза може да засегне ядрото на еврозоната

Въпреки отпусната помощ за Гърция, Ирландия и Португалия, все още има опасност дълговата криза да засегне страни от ядрото на еврозоната, както и развиващите се икономики в Източна Европа, предупреди Международният валутен фонд (МВФ) в четвъртък, предаде Ройтерс. Фондът представи във Франкфурт редовния си шестмесечен доклад за икономическото развитие на света.

От фонда заявиха, че са готови да предоставят допълнителна помощ на Гърция, въпреки че страната, която повлече след себе си дълговата криза през 2009 г., все още има много неоползотворени възможности да привлече приходи чрез приватизация.

Гърция ще получи допълнително още 50-60 млрд. евро към пакета от 110 млрд. евро, отпуснати миналата година от ЕС и МВФ срещу дълбоки структурни реформи и драстични съкращения на публичните разходи.

Междувременно правителствени източници в Гърция заявиха, че мисия на МВФ и ЕС, която в момента проверява изпълнението на ангажиментите към спасителния план, е открила проблеми и настоява за още по-голямо орязване на разходите.

"Рискът от "зараза" към страните в ядрото на еврозоната и оттам към развиващите се европейски икономики остава "осезаем", се казва в доклада.

Финансовите министри на 17-те държави в еврозоната са на път да одобрят помощ от 78 млрд. евро за Португалия в понеделник, след като въпреки резервите си и финландският парламент одобри спасителният план.

Но опасенията на пазарите, че Гърция никога няма да успее да плати дълга си от 327 млрд. евро и ще трябва да го преструктурира, прехвърляйки загуби на инвеститорите с тежки последици за европейската икономика, непрекъснато се увеличават.

"Гърците трябва да поемат инициативата, а засега те не са се обърнали към нас. МВФ е готов (да предостави допълнителна помощ)", заяви Антонио Боргес, ръководител на дирекция "Европа"на фонда.

Атина има възможност да привлече приходи чрез продажба на държавни активи за около 50 милиарда евро, на които се изчислява приватизационната програма на правителството. Това обаче са едва 20% от активите на Гърция, които биха могли да се приватизират.

Програмата, обвързана с мерки за икономии, е "вероятно най-доброто нещо, което можеше да се случи" на страната, въпреки появилите се въпроси дали не е твърде амбициозна, отбеляза представителят на МВФ. Оценките на МВФ за Гърция се следят внимателно предвид ключовото решение, което трябва да бъде взето през юни, за да може Атина да получи следващия транш от 12 млрд. евро от международната финансова помощ, отбелязва Ройтерс.

Гърция приложи строги ограничения на публичните разходи, намали заплатите в публичния сектор и пенсиите, докато се опитва да привлече приходи в условията на тежка рецесия и системно укриване на данъци. Правителството се сблъсква със засилващото се недоволство на населението, което прерасна в общонационална стачка в сряда, а протести имаше и в четвъртък.

Растежът в Европа - 2.4% за 2011 г. и 2.6% догодина

МВФ очаква растежът в Европа да се ускори до 2.6% през 2012 г., след като се задържи на 2.4% през 2011 г., сочи прогнозата на фонда.

Възстановяването на Европа набира скорост, но е наложително провеждането на реформа в сектора на финансовите услуги и решителното прилагане на адекватни политически действия за подобряване на фискалното здраве на страните от ЕС, за да се избегнат бъдещи кризи, отбелязва още МВФ в доклада си.

Растежът в развитите европейски страни ще остане 1.7% през 2011 г. и ще се повиши до 1.9% през 2012 г., посочва фондът. 2011 г. ще бъде първата след началото на кризата, в която всички от групата на развиващите се европейски страни ще се завърнат към положителен икономически растеж.

По-високите цени на суровините и доброто икономическо възстановяване трябва да качат инфлацията до 3.8% през 2011 г., въпреки че фондът очаква нарастването на потребителските цени да се понижи до 3% през 2012 г. В прогнозата си МВФ предполага, че покачването на цените на храните и петрола е временно.

Безработицата и увеличаващите се дисбаланси в доходите също предизвикват загриженост, посочва МВФ.

Европа трябва да задълбочи финансовата и икономическа интеграция и да изгради по-силни институции, за да се справи с кризите във финансовия сектор, съветва МВФ. Възстановяването на доверието в банковата система в развитите европейски страни е "предварително условие за окончателното разрешаване на кризата“, се казва в доклада.

"Развиваща се Европа засега се оказва устойчива за негативните ефекти от дълговата криза в периферията на еврозоната. Въпреки това развиващите се европейски страни трябва допълнително да положат усилия за понижаване на фискалната си и финансова уязвимост и да преориентират растежа си към износа“, коментира Антонио Боргес.