Дали това е истинското възстановяване на Япония?

Икономическият подем в страната може би е само мираж. В Токио отново се носи ароматът на бързите пари. Индексът Никкей-225 се повиши с 11% през тази година - повече от всеки друг водещ индекс. Корпоративна Япония прогнозира увеличение с 51% на печалбите за финансовата година, която приключва следващия март. Очакваше се на 7 юни правителството да обяви, че икономиката на Япония е излязла от рецесията през първото тримесечие и е нараснала със 7,7% на годишна база.

Добрата новина е, че Япония се освободи от хватката на неприятното свиване, продължило девет месеца. Мрачните прогнози за каскада от фалити на големи банки не се изпълниха. Износът за САЩ и цяла Азия - като се започне от колите, мине се през стоманата и се стигне до лаптопите - се възстанови, като мощни компании от ранга на Toyota Motor Corp. и Sony Corp. бяха лидери в това отношение. Запасите бяха сведени до контролируеми нива.
През април разходите на домакинствата се увеличиха за пръв път от три месеца. В добавка към всичко това, Япония е облагодетелствана от голямата промяна на посоката на капиталовите потоци, които се отклониха от САЩ. За един двуседмичен период в средата на май чуждестранните инвеститори изсипаха 8 млрд. долара на Токийската фондова борса. "Наблюдаваме голям подем", казва Иън Бърдън, главен директор по инвестициите в Invesco Managament Ltd., който управлява 2,5 млрд. долара.

Според него пазарът може да нарасне с още 10% през тази година. Но дали това наистина е началото на продължително възстановяване и възраждане на японския фондов пазар, което да създава, а не да унищожава богатство? Не, това е също толкова малко вероятно, колкото и Япония да спечели световната купа по футбол. Да започнем с това, че несигурната икономическа статистика на страната вероятно е надценила растежа през първото тримесечие. Второ, поевтиняването на долара може да попречи на скромното възстановяване, което се наблюдава в момента.

Във всеки случай, продължителните трудности на банковата система на Япония ще бъдат проблем за икономиката, докато не бъдат окончателно разрешени. Ето защо икономистите смятат, че Япония ще има късмет, ако отбележи растеж от 1% за цялата година. В действителност е лесно да се твърди, че японците получават точно това, от което нямат нужда: достатъчно висок растеж, за да се избегне финансов срив, но и намаляване на натиска за реформи - като в нито една област растежът не е достатъчен, за да се върне оптимизмът, да се спре дефлацията и да се намали японският дълг до контролируеми нива.
По тази причина Moody's Investors Service понижи рейтинга на японския дълг на 30 май до нивото на страни като Израел и Република Южна Африка, предизвиквайки бурни протести в Токио. Разбира се, като инвестиционна дестинация Япония се възползва от неприятностите на САЩ, които от години поглъщат по 1 млрд. долара чуждестранен капитал дневно. Докато през тази година индексът Никкей-225 нарасна с двуцифрени числа, то индексът Стандард енд Пуърс 500 спадна с 9%.

Счетоводните скандали и терористичните заплахи в САЩ правят дори Япония да изглежда добре при сравнение. В компанията Mellon Global Investments Japan Co., която продава чуждестранни финансови продукти на богати инвеститори в Токио, представителят за страната Харуо Савада казва, че веднага след краха на Enron Corp. японските инвеститори са преминали от американски акции към високо оценяваните японски корпоративни облигации. "Сега японските инвеститори са много предпазливи", твърди той. "Те се интересуват само от корпоративни книжа с рейтинг AA или AAA".

Но вероятно инвеститорите, които последват съвета да купуват японски книжа, ще бъдат разочаровани. Предупреждение номер едно за тях са слабите икономически данни, особено предварителните данни за брутния вътрешен продукт /БВП/. Главният икономист на Barclay's Capital Мамору Ямадзаки припомня, че растежът от 7,9% на годишна база през първото тримесечие на 1999 г., което наелектризира пазарите, се оказа свиване с 3,9% по окончателни данни.

Други не обръщат внимание на приказките на икономическия екип на премиера Джуничиро Коидзуми, че дефлационният модел на падащите цени, а оттам - и на печалбите и заплатите - вече затихва. Икономистът от HSBC Securities Питър Морган казва, че индексът на потребителските цени в Япония, който през април спадна с 1,1% на годишна база /а това бе най-малкият му спад от 6 месеца/, "все още подценява степента на дефлация с около 0,7%". Причината: В него не са включени много от отстъпките, които големите универсални магазини и останалите магазини редовно предлагат.

Нещо повече, възстановяването на печалбите изглежда доста под въпрос, според икономиста от Goldman, Sachs&Co. Кати Мацуи. На първо място, казва тя, японските компании, и особено банките, са известни с това, че завишават очакванията си за печалбите. На второ място, около половината от очаквания скок с 51% на печалбите преди данъчното облагане е в електронния сектор, така че възстановяването на печалбите няма да бъде широкомащабно.

Г-жа Мацуи се опасява също така и от продължаващия спад на долара, който може да доведе курса на йената от 124 йени/долар в момента до 115 йени/долар, което е нежелателно за повечето износители. "Възстановяването на печалбите през тази година зависи в огромна степен от печалбите от износа", смята тя. Не е особено учудващо, че на 31 май Банк ъв Джапан похарчи около 10 млрд. долара, за да "охлади" скорошното поскъпване на йената, като това бе една от най-големите валутни интервенции, извършвани някога.

Японската централна банка през тази година печата пари като луда в опит да сложи край на дефлацията и да накара хората отново да вземап пари назаем и да харчат. Паричната база в Япония нараства с шеметните 36% на годишна база - темпо, което не е наблюдавано в страната от първата петролна криза през 1973 г. Обичайно такива "скокове" на количеството пари в обращение предшестват инфлация, а също и рязък подем на икономическия растеж.

Но много големите и изпаднали в огромни затруднения японски банки съвсем не дават назаем парите, които се помпят в системата. Така например, през април новите заеми са намалели с 5% на годишна база. Банките са обременени повече от всякога с лоши кредити. През май те обявиха, че техните необслужвани кредити са нараснали с 48 млрд. долара - до 217 млрд. долара през приключилата на 31 март финансова година, въпреки че 62 млрд. долара са били отписани.

Една от причините са по-строгите правителствени одити, които класифицират повече заеми като необслужвани. Лошите кредити се равняват на почти 11% от заемните портфейли на банките, като далеч превишават нивото от около 2% в САЩ и Западна Европа. А пък те не са заделили достатъчно резерви за около 144 млрд. долара от лошите кредити, казва икономистът Джефри Йънг от Nikko Salomon Smith Barney. Според него за справяне с лошите кредити "ще са нужни печалбите на банките за много години".

За да се постигне устойчиво възстановяване, трябва да бъде разсечен Гордиевият възел между банките и техните изпаднали в затруднение длъжници. Но това вероятно няма да стане, защото ще има много тежки последици за работната ръка в страната, като се има предвид, че безработицата постоянно расте. Най-тежко задлъжнели са малки и средни фирми за търговия на дребно, компании за услуги и строителство, които наемат 80% от работната ръка, подчертава управителят на Банк ъв Джапан Масару Хаями.

Междувременно, правителството на Коидзуми посочва някои признаци на възстановяване като доказателство, че политиката му работи. Много японци обаче не вярват. "Правителството не се справя с проблема с дълга", казва Хиромаса Йонекура, президент на Sumitomo Chemical Co. "Хората не са удовлетворени", казва той. Йонекура се обявява за бързо прочистване на банките и големи данъчни съкращения. Звучи разумно. Но това, което японците вероятно ще получат, е съмнително възстановяване и още трудности по пътя.