Данъчните, а не бизнеса, ще доказват правотата си при спор

Г-н Попов, какви са принципите за дейността на приходната администрация, залегнали в проекта на Данъчно осигурителния процесуален кодекс, чието обсъждане започна във вторник в бюджетната комисия?

Основната идея за създаването на Националната агенция за приходите е обединяването на събирането на данъци и на осигуровки от една институция. С това целим бизнесът и гражданите да бъдат обслужвани от една администрация и в процеса на декларирането на вноските и на данъците, и когато става дума за процеса по установяването и принудителното събиране. Защото в момента на практика имаме два ревизиращи органа, с два различни процеса, хората трябва да се съобразяват с изискванията на два различни закона, да следват различни процедури, различни срокове за обжалване. Това не ни позволява и да покрием минималните изисквания, които поставя Европейския съюз.

В ред европейския държави, в това число и в старите демокрации – например Холандия и Великобритания, се прилага подобен подход. Голяма част от новите демокрации като Естония, Латвия, Унгария, Словения също прилагат подобен подход. Предстои такова обединяване да се прави в Албания, Черна гора, Румъния. Русия от 2000 г. Приключи с този проект и резултатите там са изключително добри – повишена събираемост на данъци и осигурителни вноски, което позволи и намаляване на данъчно осигурителната тежест.

Всъщност, събирането на двата процеса би трябвало и да намали възможностите за криене на данъци и осигуровки?

Да, ще даде възможност за обединяване на информационните потоци, а информацията е изключително важна за определяне на задълженията за данъци и за задължителните осигурителни вноски. В момента двете администрации работят самостоятелно една за друга, не обменят информация в нужния обем и капацитет.

Вече се появиха критики, които се чуха и на вчерашното заседание на парламентарната бюджетна комисия, че приходната администрация получава прекомерни правомощия за сметка на гражданите и на фирмите – 19 срещу 4. Така ли е наистина?

Това е един стар и много дискутиран въпрос по отношение на равнопоставеност на правомощията на администрацията и на правомощията на гражданите и на бизнеса. Разбира се, целта на новия кодекс е да се гарантират максимално правата на гражданите и на фирмите. От друга страна, кодексът в никакъв случай не може да постави държавният бюджет, бюджетът на обществото като заложник на една псевдоравнопоставеност.

Според мен в новия кодекс няма нищо, което да утежнява правата на гражданите и на фирмите в сравнение със сега действащите Данъчно процесуален кодекс или Кодекса за социално осигуряване.

Напротив, намалява се броя на регистрациите – от две на една, намалява се броя на ревизиите, броя на декларациите. Намалява се броя на нивата на обжалване. Тоест, ние сме се опитали да направим максимално опростен процес, разбираем и приложим от всички български граждани и от бизнеса.

В новия Данъчно осигурителен процесуален кодекс има текстове, които гарантират правата на гражданите и на бизнеса в случаите, когато администрацията на Националната агенция по приходите превиши своите права. Всеки гражданин, всеки бизнесмен има право да търси отговорност от тази администрация за нейните действия или бездействия, довели до някакви щети.

Критиката визира най-вече въвеждането на определени ограничени полицейски правомощия на приходната администрация – правото да претърсва и запечатва офиси, да изземва документи... Каква е целта на тези правомощия и има ли подобна практика и в други държави?

Аз не бих казал полицейски правомощия. Това, което казвате, е екзотиката или част от постановките, залегнали в новия кодекс.

Такива постановки – за изземване на документи, за запечатване на офиси, съществуват от 1993 г. насам в българското законодателство. По принцип това е начин за обезпечаване на доказателства в административния процес и ред други органи и администрации имат такива правомощия. Практиката в ЕС е, че почти всички администрации разполагат с такива правомощия, а отделно голяма част от тях имат и чисто полицейски и дознателски правомощия – тоест те имат право да правят и разследвания извън административния процес, в посока наказателен процес.

Така че в предвиденото в новия кодекс няма нищо ново.

Напротив, новият принцип, залегнал в новия кодекс, е обръщането на тежестта за доказване. В огромната част от случаите администрацията трябва да докаже дали има някакво задължение на гражданина или бизнеса. А досега беше обратното – гражданите и бизнеса доказваха, че нямат задължения.

Единствено в няколко специфични случая лицата трябва да докажат липсата на задължения и това са случаите на трансферно ценообразуване, свързани лица и някои по-близки до криминално поведение случаи. Те са разписани от правилата на ЕС и ОИСР.

Вчера в бюджетната комисия стана дума още, че срокът на ревизиите се удължава от 3 на 6 месеца. Защо се налага това удължаване?

Искам да започна с факта, че България е единствената държава, която ще влезе в ЕС с фиксиран срок за извършване на ревизии.

Аз не мога да кажа кой е най-удачният срок за извършване на една ревизия. За малка фирма това може да бъде и един месец, може да бъде и два месеца. За големи фирми това може да бъде и година. Но най-важното е не колко е дълъг срокът за ревизиите, а какви процедури трябва да изпълняват – от една страна гражданите и фирмите, от друга – агенцията за приходите, с обезпечаване на доказателствата, доказването на едно задължение или липсата на такова.

Конкретният срок на ревизията трябва да се преценява от конкретния бизнес, от това какъв данък се проверява – ДДС, облагане на място на стопанска дейност, дали става дума за обмяна на информация със сродни администрации. Така че този срок е по-скоро покана за дебат.

Аз в никакъв случай не искам една ревизия да трае 6 месеца. Колкото по-кратък е срокът, толкова по-добре за гражданите и за бизнеса. Но от друга страна, трябва да помислим и за бюджета на обществото, че когато сроковете са много скъсени, възможността да бъде пропуснато нещо или да бъдат установени задължения в противоречие на закона е много по-голям.

Така че политиците, заедно с професионалистите от данъчната администрация и от Националния осигурителен институт трябва да намерят този баланс на интереси, който да не пречи на бизнеса да развива своята дейност.