“Дънди“ реорганизира инвестициите си в България

“Дънди“ реорганизира инвестициите си в България

Концесионерът на златната мина в “Челопеч“ - канадската “Дънди Прешъс Метълс“, реорганизира инвестициите си в България заради проточилата се с години сага с планирания строеж на инсталация за преработка на добивания в мината концентрат.

Компанията замразява проекта си за 200 млн. долара в България до приключването на съдебните дела, очертаващо се към 2013 г. За да има къде да преработва концентрата от “Челопеч“, в края на миналата седмица тя е купила за 33 млн. долара металургичното предприятие “Цумеб“ в Намибия, където изпращаше суровината и досега. “Дънди“ обаче ще продължи проекта за двойно увеличаване на добива в “Челопеч“ и реализацията на новия златен рудник на Ада тепе край Крумовград.

Това съобщи във вторник Алекс Нестор, директор корпоративни и външни отношения за “Дънди“ в България.

Проектът за инсталация за преработка на добивания в “Чеполеч“ концентрат се влачи от 2006 г., като в момента екоорганизации обжалват дадените от екоминистерството положителна оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), комплексно разрешително и разрешително по директивата СЕВЕЗО за работа с опасни отпадъци. Само пред първата инстанция на Върховния административен съд обжалването се точи една година, а за разглеждане на случая от петчленен състав на съда още няма насрочено заседание.

За комплексното разрешително датата за разглеждането на делото е чак 15 септември и с тези темпове развръзка би могло да се очаква през 2013 г., каза Алекс Нестор.

Когато излязат окончателните решения на съда, ще направим нова технико-икономическа оценка на необходимостта от тази инвестиция и ще се вземе решение дали въобще да се осъществи и каква ще е стойността ѝ след три години, допълни той.

Отказ на държавата от джойнт-венчъра

Очаква се в най-скоро време и държавата да обяви официално, че се отказва от участието си в проекта за инсталацията. Под натиска на предишния екоминистър Джевдет Чакъров (ДПС) в началото на 2009 г. “Дънди“ се съгласи да предостави 25 на сто от компанията, която ще оперира инсталацията за извличане на злато и срещу това да получава съответния процент от печалбата на бъдещото дружество.

Правителството на ГЕРБ обаче не смята за необходимо държавата да участва в такъв проект и в момента се ревизира подписаното тогава, но така и неприложено, споразумение за създаването на джойнт венчър.

Компанията в момента инвестира в модернизация на производството, която ще позволи удвояване на добитите количества концентрат. Това се очаква да стане в края на 2011 г., когато ще бъдат въведени в експлоатация новите добивни мощности. Тяхната стойност е 170 млн. лв. и след по-малко от две години в единствената засега златна мина у нас ще се добиват 2 млн. т. вместо сегашните над 900 хил. т.

“Дънди“ ще продължи и разработването на новото находище “Ада тепе“ край Крумовград“, където регистрира търговско откритие за над 25 т злато и сребро.

Дружеството е изработило ОВОС за предвидената цианидна технология, който е подаден за разглеждане от Висшия експертен екологичен съвет на Министерството на околната среда и водите. Подадено е и заявление за концесия в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и очакванията са до 4-5 месеца решението да бъде взето, каза Алекс Нестор.

Реализацията на тази инвестиция ще струва между 120 и 140 млн. долара. Природозащитниците нееднократно са протестирали срещу използването на цианидната технология за обработка на рудата.

Според Нестор обаче това е най-добрата налична технология, която не е опасна за околната среда. Освен това той акцентира върху обстоятелството, че новият рудник край Крумовград ще разкрие 300 нови работни места по време на строителството на съоръженията и 250 постоянни работни места след въвеждането му в експлоатация.

Реализацията на новата златна мина значи и допълнителни приходи за държавата. От инвестирани 300 млн. лв. в “Челопеч“ от 2004 г. досега 30 процента са влезли в държавния бюджет под формата на концесионно възнаграждение, осигуровки, данъци и косвени плащания.

Освен това при добри за дружеството борсови цени, в хазната постъпват повече средства. За миналата година например, когато през декември цените на златото на няколко пъчи чупиха исторически рекорди, “Челопеч“ има добър финансов баланс, но още окончателните резултати и размера на концесионното възнаграждение за държавата не са ясни. За 2009 г. дружеството трябва да внесе в националната хазна 1.5 на сто от стойността на продадените метали според средните стойности на Лондонската борса, съгласно въведената през 2008 г. плаваща скала за определяне на дължимата такса.

Бизнесът иска твърд процент отчисления за хазната

Минният бранш обаче ще предложи да се въведе твърд процент отчисления за хазната. Той може да е част от нетните продажби на добивните дружества, каквато е най-разпространената международна практика, каза Алекс Нестор. Обикновено минните компании плащат на държавите между 1 и 3 на сто, а в балканските страни процентът е между 1 и 2 на сто.

Другите варианти са процент от стойността на извлечените метали по средни цени на Лондонската метална борса за годината или процент от стойността на металите в добитата руда. Тепърва обаче в консултации с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и с финансовото ведомство ще се уточни кой от вариантите да бъде приет. Браншът обаче настоява той да се фиксира в подготвяния нов закон за подземните богатства, тъй като това ще гарантира сигурност за инвеститора, а не, както е в момента, в наредба, тъй като подзаконовите актове се променят много по-лесно, каза представителят на “Дънди“.

Очакванията са новият закон за подземните богатства да бъде приет от парламента до средата на 2010 г. В него ще се регламентира и управлението на минните отпадъци според евродирективата.

Обмисляните варианти са добивните дружества да се задължат да заделят предварително средства за рекултивация на експлоатираните хвостохранилища и замърсените терени. Възможно е това да става под формата на екологична застраховка, заделяне на средствата в държавен фонд като гаранция, че те ще се използват после за рекултивация, или в специална банкова гаранция, обясни Нестор. Логиката е да се направи оценка, ако хвостохранилище се експлоатира определен период от време, колко ще струва след това рекултивацията му и сумата да се разпредели по години. Така, от една страна, бизнесът няма да бъде натоварен с тежестта да отдели наведнъж и предварително средствата за възстановяване на околната среда, а от друга, ако реши да прекрати експлоатацията на съоръженията по-рано, необходимите пари ще са налични, обясни експертът.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Защо главният прокурор пита КС за имунитета на президента?