Данните на ОЛАФ да се ползват като доказателства в българския съд

Данните, събрани от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), да се ползват като годни доказателства от българския съд. Този въпрос е повдигнат от шефа на службата Франц-Херман Брюнер по време на срещите му в София с премиера Сергей Станишев и главния прокурор Борис Велчев.

"В някои от европейските държави те се приемат. Ще говорим и тук да се стигне до такава ситуация", заяви Брюнер в четвъртък на пресконференция след разговорите в МС.

За целта са необходими промени в НПК, които към момента не са инициирани. По време на срещата си с членовете на Висшия съдебен съвет, ръководителят на ОЛАФ поиска и създаването специални съдийски колегии, които да гледат делата за кражбите от еврофондовете. Той е препоръчал на ВСС "да се замисли" в тази посока за създаването на звена от по 10-20 съдии, обучени да разглеждат икономически престъпления. 

Между 10 и 100 милиона евро са щетите за бюджета на ЕС от измамите с евросубсидии в България.

"Става дума за значителни суми в много голям мащаб, а не за няколко цента", коментира Брюнер, но не пожела да огласи нито точната оценка на службата, нито отговорните лица и фирми.

По думите му досега на България се е гледало като на държава, която взима "спонтанни мерки" срещу евроизмамите, а след това се е "забравяло" за тях.

Той даде положителна оценка за усилията, които България полага през последните три месеца за справяне с проблемите, но настоя за повече превантивни мерки. В същото време Брюнер изрази надежда правителството да продължи с "персоналните и структурни" промени.

"Надявам се след 3 месеца (до следващия доклад на ЕК - бел.ред.) предприетите действия да са довели до траен напредък. Важна е активността през следващите месеци", коментира той.

По думите му има какво да се желае все още по отношение на комуникацията между отделните структури, които трябва да се борят с престъпността.

"От дъното" нагоре

Шефът на ОЛАФ оцени, че България показва движение нагоре, като изходната точка е "дъното на кладенеца".

Според Брюнер положителните знаци са промените в ръководството на агенция САПАРД (с двама сменени директори за два месеца, в момента с временен шеф и очакване за нов пак от квотата на ДПС – бел.ред.). Чувствителността към измамите в структурата бе определена като "повишена".

Като позитивни промени бяха посочени създаването на спецзвено за злоупотребите с еврофондове в прокуратура и това, че делата вече не се разделят на малки части.

Шефът на службата поиска българските власти да демонстрират своята способност да създават "по-стабилни" структури за преследването на измами, които да са "ориентирани към бъдещето". Брюнер добави, че при създаването на стабилна обстановка за работа, те много по-лесно ще да анализират допуснатите в миналото слабости.

По думите му в Брюксел не отчитат толкова броя на водените дела, а онова, което се случва с тях.

"Ние искаме тези дела да се водят прозрачно и да си виждат прозрачни резултати. Разбираме, че за постигането на конкретни резултати трябва време, защото делата са тежки. Важното е накрая да се постигат осъдителни присъди, но това няма как да стане, ако се действа под стрес", добави още Брюнер.

Конфиденциален доклад на ОЛАФ, който изтече в медиите през юли, е един от най-унищожителните документи за отсъствието на политическа воля за борба на организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта у нас. Докладът бе посветен на "престъпната мрежа", както са определени фирмите на "групата Николов – Стойков" и на "политическия чадър" върху разследването на двамата спонсори на БСП.