ДАНС се превръща в един "институционален миш-маш"

Това, че в Народното събрание политическите аргументи често "надмогват" професионалните съображения, не оправдава прибързването в грешни посоки. Дебатът на 31 май т.г. около приемането на първо четене на проектозакона за промени на Закона за ДАНС е дебютна стъпка със знакови измерения. Но тя вещае трайно дебалансиране на системата за национална сигурност, включително и в сферата на наказателното правораздаване.

Първо, липсва стратегическа визия за тази реформа

Тази кардинална промяна не е предложена в стратегически документ. Тя отсъства и от предизборните програми на представените в НС политически сили. "Внезапната" поява на проекта чрез медии или деловодството на НС не може да замести съдържанието на програмен документ.

Второ, липсват обществени обсъждания

Това подкопава доверието на неправителствения сектор и на експертната общност в правилността на реформата, а освен това предначертава осъзната съпротива на служителите, върху които тя ще се стовари. Пречупва се една добра тенденция в сферата на сигурността от последните четири години, когато всяка промяна "осмисляше" задължителните обсъждания пред публиката.

Трето, не е спазен Законът за нормативните актове

Липсват подробни мотиви (а доколкото ги има, те концентрират партийно-политически фалцети), анализ от въздействието върху средата, обществено обсъждане…

Четвърто, реформата наподобява несполучливото "раждане" на ДАНС

Внасяне чрез депутати, а не чрез правителството; изолиране от реформата на експертната общност и самите служби; непредставянето ѝ в никакъв стратегически или програмен документ, който да чертае някаква последователност и професионална логичност.

Пето, налице е пълно размиване профила на ДАНС

Досега той беше достатъчно размит – по единодушната оценка на специалистите, вкл. и наблюденията на неправителствения сектор (например "РискМонитор"). Преобладава становището, че това е контра-разузнавателна служба. Напомням, че ДАНС обедини цивилното и военното контра-разузнаване плюс финансовото разузнаване. Но да натоварваш служба за контра-разузнаване с полицейски правомощия по противодействие на престъпления от всякакъв род и вид е юридически волунтаризъм, който българската система за национална сигурност едва ли би могла преглътне. Неслучайно в някои правни системи смесването на разузнавателна и контра-рарузнавателна дейност с типично полицейски правомощия и дейност по разследване по НПК е забранено с изрични закони. Защото това очертава контурите на една тоталитарна служба с "ясни" перспективи за злоупотреби.

Шесто, привнасят се полицейски правомощия на ДАНС

Това е едно минало наследство, което опетни кратката история на ДАНС, съпроводена до края на 2009 г. с ескалиращи скандали. Налице е огромна опасност от разгаряне на стари спорове и посегателства върху основни човешки права, без ясна визия и полезност за гражданите.

Седмо, чрез законопроекта се прави дълбока същностна промяна на НПК

Въвеждат се нова група разследващи органи с правомощия да провеждат досъдебни наказателни производства – разследващи агенти, определени със заповед на директора. (Забележете словосъчетанието: "разследващи агенти"). Подобна прибързана реформа не е провеждана досега по такъв безпардонен начин, без обсъждания, без решителното мнение на прокуратурата. Това е съвършено недопустимо! Аргументът, че служителите на ГДБОП ще бъдат преназначени в ДАНС, е несъстоятелен: държавните служби в ДАНС и МВР са различни, няма гаранции, че няма да настъпи отлив на служители и по този начин – пробив в системата на национална сигурност.

В мотивите на проекта се съдържа една крещяща неистина: "възстановяват се по категоричен начин правомощията на ДАНС да извършва разследвания в пълния обем на тази дейност по смисъла на НПК"! Това е неистина, граничеща с лъжа. Не може да се възстанови нещо, което не си притежавал. ДАНС от своето създаване досега никога не е имала правомощия да провежда досъдебни производства, както от създаването си в началото на 2008 г., така и след реформата от края на 2009 г. Това е подвеждане на НС, което – ако не е нарочно – говори за ярка липса на юридическа памет и пълен юридически непрофесионализъм. Това е една много тъжна констатация, тя не прави чест на вносителите и залага мини пред наказателното правораздаване в Република България с непредвидими последици.

Осмо, никога досега в НПК не е предоставяно предметно правомощие на нов разследващ орган в описателен общ вид, вместо конкретен състав на престъпление

Това е недопустимо. Цитирам: чл. 194а НПК: "Разследването на престъпления, свързани с възложени по закон дейности на ДАНС, се извършва от разследващи агенти". Но няма такъв състав на престъпление, като например: "опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата"! Съставите на престъпления, които са обект на разследване по НПК от разследващи полицаи (от МВР), митничари или следователи трябва да са конкретно посочени. Това, което е внесено, вещае пълно объркване в прокурорската гилдия и в цялостната организация на досъдебното производство, а това от своя страна ще бъде пълен крах на обвинителната теза и спокойствие за престъпния свят! Освен това, липсва текст относно процесуалната "съдба" на висящите дела. Напомням, че в ГДБОП е ситуирано звеното с разследващи полицаи, което "обслужва" процесуално новата Специализирана прокуратура.

Девето, не е предвиден период на узнаване

Промяната влиза в сила веднага, от датата на обнародване в ДВ. А е нужен гратисен период: за обучения, преназначавания, адаптиране на системи и подсистеми и т. н., не по-малък от половин година. Срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене е скъсен на три дни, а утре (7 юни) предстои гласуване на второ четене.

Десето, отнема се правомощието на президента да назначава директора на ДАНС

Предлага се това да става от НС по предложение на правителството. Така се разрушава един институционален баланс, тъй като правителство и НС винаги са от един и същ политически "блок".

В заключение: ДАНС се превръща в един "институционален миш-маш", което би било комично, ако не беше опасно! Създава се второ МВР с полицейски и разследващи функции, което неминуемо ще разгорещи спорове между институции, вместо да укрепи доверието, равновесието и сътрудничеството между тях, градени с усилия през последните години.

* Веселин Вучков е преподавател в Академията на МВР. Бивш зам.-вътрешен министър в кабинета "Борисов". Избран за депутат от ГЕРБ в 42-ото Народно събрание, но не е член на партията. Доцент по наказателен процес. Анализът му е препечатан от сайта "Правен свят".