Дарителски фонд ще помага на ученици и студенти, застрашени от отпадане

Дарителски фонд към образователното министерство да подпомага ученици и студенти, които са застрашени от отпадане от системата заради липса на средства. Около това се обединиха от Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) и неправителствени организации по време на дискусия в четвъртък.

Идеята е да бъде възстановен фондът, който е съществувал преди 9 септември 1944 година. Освен финансово затруднени младежи, той може да подпомага талантливи ученици и студенти, които да бъдат изпращани в утвърдени научни центрове по света, за да повишават квалификацията си.

Зам.-министър Сергей Игнатов съобщи, че идеята е възникнала, след като в МОМН зачестили сигналите за деца, които ще трябва да прекратят ходенето на училище заради липса на пари. "Аз имам информация пък, че тази година 400 студенти са застрашени от отпадане или нямат пари да се запишат във ВУЗ", каза Игнатов. Според него в следващите няколко месеца броят на застрашените от отпадане ученици и студенти ще расте.

Пред журналисти Игнатов съобщи, че фондът може да заработи през следващата година като ще се управлява модерно и прозрачно от настоятелство. Според него е редно той да се финансира единствено от дарения, без държавни средства. На въпрос на Mediapool Игнатов коментира, че модерното управление на фонда включва и инвестирането в различни финансови инструменти по модела на пенсионните фондове. "Не може да се очаква парите да се държат в буркани", посочи той.

Игнатов каза още, че образователната система трябва да се отвори за външен контрол, какъвто сега има само в частните учебни заведения. Освен това на държавните ВУЗ-ове трябва да се даде възможност да откликват гъвкаво и бързо на конкретните поръчения на бизнеса, за което сега има законова пречка.

НПО искат по-голяма прозрачност от държавата

Идеята за създаването на фонда бе приветствана от неправителствените организации (НПО), работещи в сферата на образованието. В същото време те не скриха и проблемите, с които са се сблъсквали в работата си като партньори на държавата по различни проекти. Най-често цитираният проблем е непрозрачността на различните държавни структури. На практика се получавало, че държавата само иска пари, без да има отчетност.

Алексей Христов от "Американска фондация за България" заяви, че е липсвала ефективна комуникация с образователното министерство до момента, тъй като е липсвала обратна връзка. Той даде пример с това, че организацията, която подпомага олимпийските отбори по естествени науки, така и не могла да разбере какъв е бюджетът на министерството за олимпийските отбори, тъй като това се пазело в тайна.

Мария Донкова от фондация "Пайдея" настоя да се даде публичност на училищните бюджети. "В момента делегираните бюджети на училищата са най-строго пазената държавна тайна", коментира тя.

Донкова препоръча при създаването на фонда да се отчитат местните нужди с оглед на децентрализацията на образователната система.

Людмил Каравасилев от ОББ пък сравни дейността на частните субекти в образованието със запълването на яма.

Ирина Лилова от фондация "Комунитас" също заяви, че неправителствените организации изпитват несигурност по отношение на държавата като партньор и при учредяването на подобен фонд наистина трябва да се гарантира пълна прозрачност.

Промяна на средата в училище

Родители, МОМН и неправителственият сектор са единодушни, че има нужда от промяна на образователната среда.

"Подходящата среда позволява на един талант да разцъфне, а средата в българските училища не е подкрепяща за личностното развитие на децата", каза Ева Борисова от асоциация "Родители".

Изпълнителният директор на "Фондация Америка за България" Десислава Тальокова заяви, че приоритет на организацията е именно създаването на благоприятна среда във висшето и средното образование. "Ние започнахме работа със създаването на центрове за високи постижения, които са насочени не само към талантите на България, защото талантите са привлекателни за всички. Става дума за създаване на наистина благоприятни и мотивиращи условия във всички наши училища", каза Тальокова.

Първият такъв център е бил открит в езиковата гимназия в Пловдив, а сега фондацията работи и със старозагорската езикова гимназия.

Други проекти, по които ще работи фондацията, е за дигитализация на хартиените каталози в библиотеките и ромската интеграция. Един такъв проект ще бъде най-талантливите български ученици и студенти да помагат на най-изоставащите.