Държавата да прави и топлоизолацията на парното при саниране, предлага омбудсманът

Държавата да финансира и топлоизолацията на парното в сградите при санирането. Това предлага омбудсманът Диана Ковачева на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). В средата на ноември се очаква да стартира мярката за енергийна ефективност на частни сгради, която ще се финансира с 1.4 милиарда лева по Националния план за възстановяване и устойчивост.

В подробно становище до служебния министър на регионалното развитие Иван Шишков общественият защитник отбелязва редица пропуски и несъвършенства в качения за обществено обсъждане проект за саниране на жилища, чийто краен срок изтече на 30 октомври.

Като се позовава на Дългосрочната национална стратегия за подпомагане

обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г., омбудсманът пита защо в т. 8 "Допустими дейности" от Условията за кандидатстване в проекта са изключени като мерки по сградните инсталации "Топлинно изолиране на тръби".

Общественият защитник посочва, че като допустима дейност е целесъобразно да се предвиди и монтиране на допълнителен контролен топломер след подгревателя за отопление в абонатната станция на сгради етажна собственост с централно топлоснабдяване, който служи за отчитане на енергията за отопление като част от общата енергия през отоплителния период.

"Задълженията за топлинна енергия, отдадена от сградните инсталации за отопление, са предмет на многобройни жалби и сигнали на граждани до омбудсмана. В редица случаи делът на тази топлинна енергия превишава дела на топлинната енергия за индивидуално отопление на отделните жилище", мотивира се омбудсманът.

Диана Ковачева посочва, че липсата на топлоизолация на тръбите на сградните инсталации за отопление води и до икономическа неефективност на централното отопление в тези сгради, което буди основателно недоволство сред потребителите и води до отказ от този начин на отопление.

"С оглед значимия енергоспестяващ потенциал на топлинната изолация на сградните инсталации за отопление и за битово горещо водоснабдяване, смятам, че тази мярка следва да бъде включена в "Допустими дейности" на условията за кандидатстване в проекта, както това е направено за друга важна мярка от същата група, а именно "Модернизиране на съществуваща вертикална отоплителна инсталация чрез изграждане на хоризонтална отоплителна система", пише още общественият защитник.

Според Диана Ковачева от насоките за кандидатстване не става ясно какво включва понятието "едно предложение" - една мярка или пакет от енергоспестяващи мерки. Към момента липсва определение на понятието "предложение" и това създава несигурност относно допустимостта на финансирането на повече от една мярка за една сграда, мотивира се проф. Ковачева.

В допълнение тя обръща внимание на необходимостта от ясно и точно разграничаване на финансовата отговорност на крайния получател - сдружението на собствениците, и водещия партньор - общината, при изпълнението на мерките и впоследствие отчитането на изпълнението на заложените цели за спестяване на минимум 30% първична енергия.

Омбусманът посочва, че не вижда основания за търсене на финансова отговорност от сдружението на етажната собственост предвид факта, че крайният получател не е страна по договора за финансиране сключен между МРРБ и общината.

"Освен това, крайният получател няма роля и не може да упражнява контрол в процеса на проектирането на мерките, провеждането на обществените поръчки и избора на изпълнители", допълва общественият защитник.

Диана Ковачева акцентира още, че е важно да се предотврати потенциалната възможност общината да претендира етажната собственост да участва във възстановяването на средства по извършени плащания в случаите на неизпълнение на първоначално заложените индикатори за спестяване на първична енергия.

В становището си проф. Ковачева отбелязва, че заради големия обществен интерес, ако бъдат предприети промени по насоките за кандидатства, то следва окончателният вариант да бъде публикуван отново.