Държавата и синдикатите в спор откога да се вдигнат доходите

Министерството на финансите предлага увеличението на минималната работна заплата и вдовишките пенсии да е от 1 септември. Предложението, което във вторник беше внесено в Комисията по доходите и жизненото равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество обаче разгневи синдикатите, които настояват повишението на доходите да стане от 1 юли.

“Няма смислени аргументи срещу увеличаването на минималната работна заплата от 1 юли“, коментира пред журналисти в парламента лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Той припомни, че синдикатът има решение от пролетта, че ако до края на юни не се предприемат действия, които да дадат “глътка въздух“ на българските граждани, ще се пристъпи към разговори с “Подкрепа“ за организиране на протести.

Синдикатите не приемат, че повишението на доходите се отлага чак за 1 септември, особено за минималната работна заплата. Докато за повишението на вдовишките пенсии се налагат законови промени от парламента, то повишението на минималната заплата изисква само постановление на Министерския съвет.

Освен това Димитров смята, че увеличение от около 5 процента на всички пенсии, за да се компенсира инфлацията от последните две години, може да бъде понесено от бюджета. Според изчисления на синдикалистите за такъв скок на пенсиите ще са необходими около 200 млн. лв. допълнително до края на годината.

Според председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова обаче бюджетът нито през тази, нито през следващата година може да си позволи повишение на всички пенсии.

“Каквото и решение за повишаване на пенсиите да се вземе, различно от това всички пенсионери да получат увеличение по швейцарското правило, щеше да се създаде

напрежение. За съжаление обаче в България има 2 милиона и 300 хиляди пенсионери", отбеляза тя.

"Годишният фонд за пенсиите, който е необходим, за да се изплащат пенсиите на всички тези хора, е 7 милиарда - близо повече от една трета от бюджета. Така че дори само с един процент да се повишат тези пенсии това води до около 70 милиона месечен разход на бюджета", продължи тя. "Разбирате, че от порядъка на 700-800 милиона, това е много сериозна сума, бюджетът на Република България нито през 2011, нито през 2012 ще може да си го позволи“, коментира тя пред БНР.

Стоянова обясни, че в ГЕРБ е имало полемика дали да се вдигнат пенсиите на хората с най-ниската пенсия от 136 лева или вдовишките, какъвто ангажимент бе поела партията преди изборите.

“Трябва да кажа, че с решението да се вдигнат вдовишките пенсии на практика ще се засегнат пенсиите на около 670 хиляди пенсионери. Повечето от тях са възрастни и са точно с по-ниския размер на пенсиите, така че ми се струва, че това решение е относително справедливо, макар че е много трудно да се търси справедливост в една такава ситуация на недостиг“, коментира председателят на бюджетната комисия.

“Дори това повишение на тези 670 хиляди души ще струва на бюджета годишно около 140 милиона лева“, допълни тя.

Нови обсъждания се очакват на заседанието на тристранката в четвъртък.

Стоянова обаче споделя виждането на синдикатите, че двата проблема – за увеличението на пенсиите и минималната заплата трябва да се отделят.

“Единият проблем по отношение на повишаването на вдовишките пенсии наистина е изключително в тежест на бюджета, тъй като на практика всички пари ще бъдат за сметка на едно евентуално преизпълнение на приходите или за сметка на намалението на други разходи от бюджета, ако приходите не се преизпълнят, а се изпълнят на 100 процента, това трябва да е ясно на абсолютно всички от бюджетната сфера, и там се изискват законодателни промени, така че срокът 1 септември е абсолютно реален. Но другият проблем - за минималната работна заплата, наистина би трябвало да се отдели, тъй като тежестта на бюджета от вдигането на минималната работна залата не е голям“, коментира Стоянова.

Същевременно Менда Стоянова демонстрира различна позиция редно ли е да се опростят лихвите на неправомерно получавалите обезщетения майки. През почивните дни премиерът обяви, че е е разпоредил на Симеон Дянков да подготви промени в нормативната уредба за опрощаване на лихвите. Самият Дянков в сряда обяви, че бил готов с промените.

“Аз нямам точна информация какво трябва да се промени в законите, за да стане това възможно, но за мене това е едно много трудно законодателно упражнение. Защото тук не говорим дали е необходимо да се промени един или три закона, това не е толкова важно, а как трябва да се променят тези закони, че единствено и само майките в този конкретен случай на надвзети обезщетения да не плащат лихвите“, каза Стоянова.

“Добър или лош, законът е такъв, какъвто е, и всички трябва да го спазват. И всеки, който не е спазил закона, не визирам само майките, а въобще, всички, които нарушават закона, трябва да понесат своите санкции за това. Лихвата не е санкция, лихвата е обезщетение за това, че едната от страните е ползвала неправомерно за определен период от време сума, която не е нейна“, допълни тя.

Подобна законодателна промяна би могла да бъде оспорена и в Конституционния съд, тъй като създава неравнопоставеност между майките и останалите граждани.