Държавата обмисля закриване на ДКК

Държавата обмисля закриване или преструктуриране на Държавната консолидационна компания (ДКК). Това стана ясно в понеделник от изказване на министъра на икономиката Богдан Богданов. Новата цел е предприятията от ДКК да бъдат фокусирани в четири индустрии - чисти технологии и кръгова икономика, отбранителна и аерокосмическа индустрия, хранителни и биотехнологии, критични минерали, метали и суровини.

Преструктуриране и може би закриване

Приоритет за тази година е да мислим за бъдещето на държавните предприятия и на над 5500 души, които работят в тях, каза министър Богданов.

"Бъдещето на предприятията ще мине през преструктуриране, а може би и закриване на ДКК", каза министърът на пресконференция, в която участваха и заместник-министри.

За да бъде закрита ДКК преди това ще е необходимо да се реши проблема с теглени кредити, възлизащи общо на 152 млн. лв., от държавната Българска банка за развитие. Парите бяха отпуснати в периода 2016 - 2022 г. Най-големият от тях за около 120 млн. лв. беше за ремонта на язовирите.

От думите на министъра стана ясно, че е направен одит на почти всички държавни предприятия, които са под шапката на холиднговата структура. Уктановените нарушения са изпратени към прокуратурата и следствието.

Министърът обяви, че в консолидационната компания има ресурс от над 90 милиона лева, с който ще бъдат погасени задължения към Българската банка за развитие, по които са платени 22 милиона лева лихва. Така ще се вдигнат възбрани, наложени върху предприятията "Кинтекс", "ЕлБи Булгарикум", НИТИ, които са заложени като обезщетение.

Министърът припомни, че целта, с която е създадена ДКК, е била държавата да обедини дружества с миноритарен дял, които да могат да бъдат продадени. Богданов посочи, че структурата не е работила по този начин. Напротив, създала се е възможност за възлагане, превъзлагане между държавни предприятия, коментира министърът.

След преструктурирането на ДКК и евентуалното закриване на компанията, директорските бордове на държавните фирми ще бъдат намалени от 70 на 20 - 30, каза Богданов.

Насочване към четири индустрии

Целта на министерство на икономиката е да фокусираме държавните предприятия към ДКК в четири основни ключови индустрии - чисти технологии и кръгова икономика, отбранителна и аерокосмическа индустрия, хранителни и биотехнологии, критични минерали, метали и суровини, каза Богданов.

От думите му стана ясно, че това са основните направления, които ще гарантират, че държавните предприятия ще продължат да работят ефективно, на пазарен принцип и няма да разчита на държавни поръчки и възлагания, няма да има и повече превъзлагания, основно заради които са генерирани щети за над 700 млн. лева.

Министърът на икономиката каза, че се отваря възможността за публично-частни партньорства на тези дружества с индустриални лидери в конкретната индустрията от съответните ключови области, а не става дума за приватизацията им.

Друг ефект от преструктурирането е свързан с редуциране на броя на членовете на бордовете в държавните дружества, които сега са около 70 човека, а с промените те ще станат между 20 и 30 души.

Богданов каза, че предложенията ще бъдат обсъдени с правителството, партийните лидери и с членовете на икономическата комисия в парламента. По думите му това ще е процес, който ще отнеме време, като посочи, че той се нуждае от по-широка подкрепа, за да бъде реализиран.

Стара слава

Историята на ДКК е свързана с редица скандали. Най-звучните от тях се случиха през лятото на 2018 г., когато третият кабинет на Бойко Борисов разписа чек от 500 млн. лв. на ДКК за възлагането на ремонта на над 400 опасни язовира. Впоследствие се теглят още 130 млн. лв. заем от ББР и така сумата набъбва до 630 млн. лв.

Към днешна дата ДКК е превела 618 млн. лв. на "Монтажи" за ремонта на водоемите. От своя страна "Монтажи" плаща 500 млн. лв. на частни фирми, избрани с вътрешно възлагане, които да свършат работата. Публична информация от преди година показва, че до момента около двадесетина язовира са ремонтирани и е възложена работа по още 200, каза Рая Каназирева (назначена за член на борда от ГЕРБ ) пред Mediapool преди време.

Към края на миналата година Богдан Богданов също коментира казуса.

"От тях ние нямаме нито един приет язовир по надлежния ред, с надлежни документи и с констатирани качествено изпълнени ремонти. Дори и предадените 10 язовира са с течове и просмукване през стените. 39 милиона лева са разходвани за застраховки. За купуването на два военни дрона за мониторинг на язовири са платени 6,5 милиона лева . Дроновете са платени без обществена поръчка преди 4 години, но все още не са доставени. За изграждането на алтернативния водопровод за Перник са платени 16 млн. лева без обществена поръчка и строителни книжа", каза министърът на икономиката.

Проверката, извършена от Кирил Петков, в качеството му на бивш министър на икономиката в служебното правителство на Стефан Янев разкри истинската картина – безстопанственост, злоупотреби и заобикаляне на закона.

"При ремонта на язовирите се използва един очевидно належащ въпрос за отпускането на пари и след това нищо. Заобикаля се Законът за обществените поръчки, дори не могат да се оправдаят, че имат тежки процедури, които са забавили ремонтите. И пак не могат да постигнат резултат. Това е показателно, че не става само с пари и заобикаляне на закона. Има проблем с базово неразбиране какво трябва да се прави. Няма капацитет и той не се създава от днес за утре с наливане на едни 500 млн. лв. Пробемът е, че няма подготвени проекти и никой не мисли за това", коментира пред Mediapool икономистът Георги Ангелов от "Отворено общество".