Държавата признава, че не може да осигурява децата и пенсионерите за здраве

Зам.-финансовият министър и председател на Надзорния съвет на НЗОК Владислав Горанов обяснява на миналото заседание на Министерския съвет, че държавата не може да позволи вноските, които тя трябва да превежда за децата и пенсионерите да се харчат. Това става ясно от стенограмата на заседанието, по време на което лекари и пациенти протестираха пред сградата на Министерския съвет.

На въпрос на премиера Бойко Борисов за излишъците на здравната каса Горанов започва с предистория: “През 1999 година със създаването на НЗОК и стартирането на здравноосигурителния модел неосигурените категории лица, като броим пенсионерите 2 милиона 300 хиляди, 1 милион и 200 хиляди деца до 18 годишна възраст или докато продължават да учат, до завършване на средно образование, и добавим към същите категории безработните с право на обезщетение, социално слабите, хората, лишени от свобода – за тях ангажиментът е осигурителната вноска да се прави от държавата. За категорията деца, които бяха 1 милион 200 хиляди тогава, и сега горе долу са толкова, когато се създаде здравноосигурителния модел не се предвиждаше въобще здравноосигурителна вноска, тъй като се приемаше, че в обществото солидарността приема, че децата нямат доход и за тях няма да се прави вноска“.

След това Горанов обяснява, че през 2002 година “под давление да се увеличи ресурсът, който се харчи през здравната каса, се въведе едно минимално плащане по 1.50 лева на дете“.

“Което прави 18 милиона лева, които отново под натиска на желанието да се увеличава финансирането за системата постепенно от 1.50 лева вноската, специално за децата, достигна над 200 милиона лева, защото започна да се извършва като здравноосигурителна вноска и се налагаше на минималния осигурителен доход“, заявява Горанов.

“По същия начин е поставена и темата с пенсионерите. Размерът на вноската за пенсионерите, която държавата прави, се изчислява върху размера на пенсията, като процент от размера на пенсията. Трябва да се има предвид, че пенсията по никакъв начин не е доход от труд и в този смисъл не бива да се търси връзка между нейния размер и вноската, която се прави за пенсионера. Така или иначе, с времето поради различни причини се достигна до това, че държавата през данъци прави едни огромни трансфери към бюджета на НЗОК, които в рамките на общия баланс не може да си позволи да разреши на Националната здравноосигурителна каса да похарчи. Тази бомба със закъснител беше заложена с увеличаването на здравноосигурителната вноска от 6 на 8 на сто, когато през 2008 година със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса беше планиран излишък от 401 милиона лева.

“На практика осигурителните вноски, които държавата събира от хората, са около 60 на сто от общите постъпления в касата. Ако се цели балансиране на бюджета на НЗОК, може да бъде постигнато по два начина – или чрез намаляване по някакъв начин на задължителните трансфери, които държавата прави, или чрез увеличаване на разходите за здравеопазване с около 1 на сто от БВП, което означава автоматично да се даде отговор на въпроса – кой друг сектор се орязва с това 1 на сто и този проблем ще продължи да стои“, коментира той.

“Моите анализи показват, че няма да успеем да увеличим дела на разходите за здравеопазване като дял от БВП, а по-скоро трябва да помислим съвместно с колегите от Министерството на труда и социалната политика, като осигурителна политика какви трябва да бъдат размерите на осигурителните вноски, които държавата плаща с данъци за половината население, което е здравно неосигурено поради социалния си статус – деца, пенсионери, безработни и т. н. Когато вдигаме размера на пенсиите, все едно ние автоматично трябва да увеличим и размера на разходите за здравеопазване, а пенсиите не са доходи от труд, но за това никой не говори. Те говорят, че едва ли не парите, които отиват за здраве, трябва да се изразходват за здраве. Добре, нямаме нищо против, но тогава трябва да седнем, да разгледаме и другите сектори и от някъде да отрежем един процент от БВП, след като това са целеви за здраве пари“, посочи той.

“Оттам идват излишъците, тъй като не можем да си позволим да похарчим всички пари, които наливаме в касата, а бюджетираме с излишък, който всъщност не е реален излишък за бюджета, защото не са постъпили от вноски. Това е излишък, който ние от един данък местим от една сметка в друга, на практика. Ние не събираме повече от обществото за здраве“, каза Горанов.

Премиерът Борисов приема обяснението и издава нареждането това да бъде обяснено на протестиращите, така че “да стане ясно на хората къде са тези пари“.