Държавата спъва навлизането на дефицитни лекарства на пазара

Държавата бави чрез мудни процедури и административни спънки навлизането на лекарства от паралелен внос на българския пазар. В някои случаи дефицитни на българския пазар лекарства чакат по над 100 дни, за да получат цена и да могат да се продават в аптеките, вместо това да става автоматично. За това сигнализираха в четвъртък от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ), обединяваща фирми, които се занимават с паралелна търговия. Паралелната търговия с лекарства е разрешена и се насърчава в Европейския съюз, като при нея лекарство, предназначено за един пазар се купува и търгува на друг в рамките на общността. Търговците са убедени, че на кандидатите за паралелен внос у нас се пречи, което работи срещу конкуренцията и интересите на пациентите.

Изпълнителният директор на асоциацията Боряна Маринкова съобщи, че в България се внасят в момента 324 лекарства от паралелен внос от 4 вносители. По думите ѝ разрешенията на лекарствата от паралелен внос се придвижват бързо през Агенцията по лекарствата (ИАЛ), но се бави получаването на цена от Националния съвет по цени и реимбурсиране (НСЦРЛП), а без продуктът да получи цена не може да се продава на българския пазар. По принцип цената на продукта от паралелен внос трябва да е същата като на продукта от директния внос от производител, затова паралелните търговци настояват регистрирането ѝ да става автоматично, но това не се случва. Така се стига до драстични забавяния при даването на цена на продуктите, достигащи до рекордните 416 дни, през които продуктът не може да се продава в българските аптеки и да се купува от българските пациенти. Маринкова даде пример със забавяне от 169 дни за определяне цена на макролидния антибиотик "Сумамед"; 106 дни за определяне цена на инхалатор "Вентолин"; 93 дни за лекарство за диабет "Глюкофаж"; 84 дни за имуносупресора "Имуран"; 50 дни за инсулин " Хумалог"; 44 дни за антибиотик "Аугментин"; 71 дни за друг антибиотик "Таваник".

Източник: БАРПТЛ

Цели 416 дни е отнело регистрирането на цена за продукта "Модуксин", използван при пациенти с коронарна болест.

Проблеми има и с достъпа на пациентите до вече пуснати на пазара продукти от паралелен внос. Един от примери е с инсулин от паралелен внос, който е в аптеките, но не може да стигне до пациентите по линия на Здравната каса. Причината е, че когато лекарите изписват протокол с лекарството на пациента, те вписват в протокола и неговия код, а продуктите от паралелен внос имат различен код от този на директно внесените от производител. Съответно, в аптеката може да бъде отпуснато само лекарството, чийто код фигурира в протокола. Така на пазара има продадена само една опаковка инсулин от паралелен внос, тъй като лекар е вписал точно неговия код в протокола на пациента. Затова паралелните търговци настояват за реимбурсираните от НЗОК лекарства да се позволи еквивалентна замяна на продукти от първовносителя с такива от паралелен внос .

На фона на блокиран инсулин в българските аптеки паралелните търговци недоумяват защо преди ден Министерството на здравеопазването удължи забраната за износ на инсулини и детски антибиотици.

"Потърпевши сме от необективни решения и политически действия, които целят бързо успокояване на обществеността, без да е ясно на какви данни почиват", коментира Маринкова. "Ние не сме против забраните за износ. На първо място трябва да бъде защитен пациента, не само защото ние ще бъдем първите обвинени за недостига, а защото работим на пазар, който осигурява достъп до лекарства и не можем да сме безучастни", казва Маринкова. Според нея обаче мерките, които държавата взема трябва да са пропорционални и да се вземат въз основа на ясни публични данни. От асоциацията са внесли жалба в Европейската комисия срещу наложената забрана за износ и очакват реакция.

Маринкова посочи, че системата за проследяване на недостига СЕСПА трябва да продължи да работи, защото е единственият обективен измерител, но не и да се въвежда изискване за 100% задоволяване на потребностите на българския пазар преди износ, защото така ще се затвори пазарът. От БАРПТЛ искат да се запази сегашната граница от 65%, която според тях отразява динамиката на пазара. В същото време обаче да се подсили контрола над СЕСПА, защото не всички задължени субекти подават данни в системата, както и да се отразят препоръките от одита на "Информационно обслужване". Не на последно място паралелните търговци настояват да се криминализират престъпленията с лекарства и да се противодейства на черния пазар и контрабандата, които сега се ширят в интернет сайтове и бакалии.

Каспър Ърнст, генерален секретар на "Достъпни лекарства Европа" – организация, представляваща паралелните търговци в Европа – обясни, че паралелните търговци търгуват предимно с лекарства с патентна защита и такива със скоро изтекъл патент, които още нямат конкуренция на пазара и е много малък делът на паралелната търговия с генерични продукти. Същевременно именно генеричните продукти са с най-голям недостиг на ниво Европейски съюз, което показва, че не паралелната търговия е отговорна за него. Изнесени преди време данни у нас обаче сочат, че в България липсват предимно оргинални лекарства без аналог от портфолиото на паралелните търговци. 

По думите му производителите на лекарства използват много средства и данни, за да спрат паралелната търговия, тъй като при отсъствието на паралелни търговци, биха печелили повече. "Благодарение на нас производителят доставя повече на пазар, където е по-евтино и по-малко където е по-скъпо. Без нас те печелят повече", коментира той.

Ърнст цитира данни, според които 56% от целия износ в ЕС идва от топ 10 държавите с висок доход, а не от страни като България, Гърция и Румъния, както се смята. Най-големите износители са Франция и Гермация. Германия е най-големият износител за Финландия, Дания, Норвегия и др. В същото време е и най-големият вносител, като най-много лекарства получава от Франция. България получава в най-голяма степен лекарства от Румъния по линия на паралелната търговия. В същото време България изнася най-много лекарства за Полша.

Ърнст също се обяви срещу налагането на непропорционални мерки срещу износа на лекарства. Той посочи, че 17 държави в ЕС имат ограничения на износа, като в тези, които нарушават договора за функциониране на ЕС, се водят дела.