Държавната поръчка да се намали, но до я има и в частните университети

Сега се субсидира обучението на безработни, казва ректорът на Варненския свободен университет проф. Анна Недялкова в интервю за Mediapool

проф. Анна Недялкова

Проф. Недялкова, при толкова много висши училища с държавно финансиране, които на практика гарантират диплома на всеки, пожелал да я получи, може ли да се очаква, че пазарът и конкуренцията ще отсеят качествените от некачествените университети?

Ако имаме реален пазар и реална конкуренция между висшите училища, което означава всички да са равнопоставени – да, селекцията може да бъде на базата на качеството. Но става дума действително за пазар, при който студентът избира на базата на качеството, без да се съобразява само с това къде е образованието се финансира от държавата. Субсидията трябва да следва студента и той да избира къде да учи, а не да следва висшето училище и студентът на тази база да избира.

Сега ако има някакви опити за въвеждане на пазарни механизми в сферата на образованието, то те са твърде плахи и компрометирани. Причините са много, но най-съществената от тях е така наречената “държавна поръчка” за висше образование. Всяка година държавата с постановление на Министерския съвет определя броя на студентите, които могат да приемат висшите училища – и държавни и частни – и то по специалности. В това не би имало нищо лошо ако бе обвързано с ясна визия за потребностите на държавата от специалисти в дадените отрасли, за предстоящо откриване на нови работни места или за стартирало отраслово или технологично преструктуриране на производството на стоки и услуги. Сега подобно нещо няма.

Висшите училища заявяват по метода на простата екстраполация приема си по същите специалности и направления, по някои от които пазарът вече е преситен. Стремежът към голям прием е всъщност стремеж за получаване на по-голяма държавна субсидия Нещо като изкуственото използване на по-скъпи клинични пътеки в здравеопазването. И тогава аз питам: защо държавата плаща за предварително очаквана и логична безработица? Така допускаме износ на национален доход чрез планово обучение на нарастващия брой висшисти, емигриращи в чужбина. А от позицията на частно висше училище, което не получава нищо от държавата срещу регулирания му от нея прием, ще задам и въпроса - съвместима ли е въобще държавната регулация на бройки и специалности с идеята за гъвкав и свободен пазар?

Тоест, вие се обявявате за това частните висши училища също да могат да обучават студенти държавна поръчка...

Разбира се. След като ние получаваме поръчка от държавата колко колко бройки по какви специалности да получаваме. Държавната поръчка трябва да е платена и да е обвързана с реалните потребности на държавата. Това, което е извън държавната поръчка, би следвало да е избор на студента и той да избере къде да получи своето образование.

При това положение би трябвало и значително да се свие броят на местата държавна поръчка. Според вас, колко места годишно трябва да са субсидирани от държавата?

Да, трябва да се намали, но не бих могла да се ангажирам с конкретни данни и смятам, че никой не би могъл, защото стратегията за образованието на тези хора трябва да е обвързано със стратегията за икономическо развитие. Държавната поръчка трябва да е реалният размер на това, което държавата може да поеме, да реализира веднага в структурите, в които тя има отговорност за назначаването на тези кадри.

А смятате ли, че предлаганото у нас образование е качествено и конкурентоспособно? Всяка година посредническите агенции съобщават за хиляди млади хора, които заминават да учат в чужбина...

Въпросът на избора дали да уча в България или в чужбина не е толкова резултат от оценката за качеството на образованието колкото е резултат на очакването на младите хора да намерят по-добра реализация в другите държави, да бъдат забелязани по време на обучението и да избягат малко от средата, която в момента формира негативни очаквания за бъдещето.

Мисля, че може да има много претенции към качеството на образованието и те са най-вече в дефинирането на нови мултидисциплинарни области и специалности. Светът вече ни показва, че вече го няма старото обучение в едно професионално направление, както продължаваме ние. Например университетът в Манчестър предлага специалности “Право и криминология“, “Икономика, екология и право“. Сорбоната предлага специалност "Право, администрация и публичен сектор”, Университетът в Единбург –"Психология и бизнес науки”, Кралският колеж в Лондон - “Политика на международната икономика“ и т.н. В България такива специалности не могат да бъдат акредитирани и разрешени поради простата причина, че продължаваме да следваме онези професионални направления от миналото.

Първият елемент на модернизацията на образованието, според мен, трябва да бъде именно в това да усетим новата заявка за нов тип знания и умения за процесите, които ще протичат. Освен това много решително трябва да променим методите и технологиите на обучение – да излезем от застиналите лекции, да влезем във всички онези форми, които възпитават в младите хора самостоятелно мислене, самочувствие за вземане на решения, предприемачески нагласи, отговорност за взетото решение.

А как може да се ограничи корупцията при взимането на изпити, която хвърля сериозно петно върху висшето ни образование?

Аз мисля, че тази тенденция за нарастваща корупция във висшето образование не е доказана и не е потвърдена. Това са единични случаи, около които се слагат под общ знаменател всички университети. А пресичането на корупцията е именно в откритите форми на доказване на възможностите на студентите – когато не насаме с преподавателя се договоря какво и колко знае, а когато в самата форма на обучение върви текущия контрол и всичките му колеги виждат какво предлага, може и т.н.

Трябва да се променят и формите на изпитите, защото сега изпит, който възпроизвежда лекциите на студента, е всъщност до голяма степен преподавателски комплекс. Преподавателят не е сигурен и спокоен да оценява студента в условията на предизвикателства, на решени задачи и проблеми, на участие в проекти.

Задължителните писмени форми на изпитване са огромно поле за развихряне на низки страсти на преподавателите. Когато даже я няма устната комуникация със студента, а някаква писмена работа се оценява, това не е най-добрата форма за проверка на знанията и възможностите на студента.

Достъпно ли е в условията на криза частното висше образование у нас?

Щом студентите могат да си позволят да плащат от 7 до 9 хиляди паунда за обучение в чужбина, значи едва ли цената на обучението е най-важният фактор за избора им. Разликата е в това, че другите държави привличат студенти с перфектната си система за студентско кредитиране, с обучение по поръчка на фирми, с възможности за заемане на работни места по време на обучението. Все неща, които са твърде далеч от нас. Още повече, че обучението във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър” е на смешната сума от по 500 - 600 евро. Ако погледнем сумите, които се плащат и в държавните висши училища, разходите за студентски живот в чужд град и т.н. едва ли ще кажем, че частното висше образование е непостижимо за българите. Платеното образование в държавните университети е с не по-ниски цени от това в частните. Но там сработва другият инстинкт – да вляза в платено обучение, защото догодина ще мога да се прехвърля в държавна поръчка. Изцяло на дискриминационен принцип студентите от частните университети не могат да получават държавна стипендия, да участват в някои проекти, които незнайно защо са само за държавните училища. Време е държавата да излезе от стериотипите на стария модел на субсидиране и да подкрепи младите хора, адекватно на заложеното в конституцията “равенство на формите на собственост”.

Това се очакваше да бъде регламентирано евентуално в новия закон за висшето образование, но Министерството на образованието като че ли се отказа от съществени промени в тази сфера...

Очакването за нов закон не е случайно, тъй като сегашният отговаря повече на старите реалности и самият факт, че 15-16 пъти е променян, говори, че трудно може да получи една цялостна форма, която да обслужва потребностите. Струва ми се, че вече няма време до края на този мандат да се реши тази задача.

По-добре да продължим до края на този мандат с някои неотложни промени, които се налагат в този закон, които задържат развитието на висшето образование, а заедно с това на много високо експертно ниво, с трансфер на чужди практики и опит, да се даде една версия на нов закон за висшето образование.

А кои са тези неотложни промени, за които говорите?

Според мен трябва да се махнат количествените измерения за качество на висшето образование и някои неща, които ни карат да буксуваме. Например задължителното назначаване на 70% от академичния състав на безсрочен трудов договор. Защо когато програмата Европа 2020 дава ежегодно увеличаване до 80% на мобилността и на преподаватели, и на студенти, ние продължаваме да нямаме никакъв механизъм да освободим тези, които не си вършат работата или си четат лекциите от Априлския пленум и на тяхно място да вземем други хора, които са носители на новото и същественото.

Варненският свободен университет по програма за интернационализация на дейността си непрекъснато привлича преподаватели от водещи чуждестранни университети – от САЩ, от Германия, Италия, Япония, но това става за сравнително кратки периоди и за сметка на допълнителни разходи.

Как може в закона да има изискване обучението да става само в основната база на университета? Ами аз не искам да обучавам в основната база, искам да обучавам в модерни лаборатории. Искам да обучавам в предприятията. Нашите студенти ги обучаваме във водещи световни фирми и това сигурно е нарушение, защото не обучавам в основната база.

Освен привличането на чужди преподаватели и обучението във фирми на какво друго разчитате, за да бъдат студентите ви конкурентни на пазара на труда у нас и в чужбина?

На първо място това е вече петгодишната ни програма “Европейският бизнес - гарант за професионалната пригодност на възпитаниците ни”. Чрез създадените към всяка специалност международни браншови настоятелства авторитетни европейски бизнес структури и институции участват в обсъждането на учебните планове и програми, водят обучение, практики и стажове на студенти. Стремим се да поставяме студентите си още по време на обучението им в международна конкурентна среда и да провокираме готовността им да се себедоказват. Наши студенти са на международни практики в туристически и строителни фирми в Германия, участват в работата на чуждестранни адвокатски кантори, в проекти за усъвършенстване на административното обслужване на няколко общини в провинция Северен Рейн Вестфалия.

Само през тази учебна година са проведени осем международни, студентски конференции, пленери и летни школи. Преди дни получихме поредното доказателства за това, че тези механизми работят. Студентката по архитектура от Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" - Саня Ковачева е единственият български участник в тазгодишното Биенале по архитектура във Венеция. Проектът за небостъргач, изработен от Саня спечели първа награда на международен уоъркшоп по архитектура във Венецианския университет.

Според заданието, многоетажната сграда трябва да бъде в унисон с проекта за небостъргач на дизайнера Пиер Карден, който ще бъде построен в континенталната част на венецианската лагуна.

Екипът от млади архитекти, разработили уникалния проект, ще има възможност да стажува в две от най-известните архитектурни студия в света - специализираното в проектиране на небостъргачи "SOM" в САЩ и италианското студио "Алтиери", работило по проекта на небостъргача на Пиер Карден.

Да разбираме, че поддържате ефективна връзка с бизнеса?

Всичко това, което вече посочих в отговора на предходния ви въпрос ми дава основание лаконично да кажа – с европейския бизнес - да, с българския – трудно. Много скоро се опитахме за пореден път да привлечем различни фирми и организации към това заедно да дефинираме потребността им от изследвания и иновации. Искаме точно тази заявка да развие практиката ни за обучение върху конкретни казуси и проекти. Тъжно, но факт - само една българска фирма реагира на това предложение.

Обърнахме се отново към партньорите си от Германия, от Италия, от Брюксел и получихме стотици предложения от заявки за студентски изследвания, за магистърски тези и докторски дисертации. Убедена съм, че създаденият от студентите продукт ще им бъде полезен, но отново не за българския бизнес. От тази година във Варненският свободен университет ще стартира дейността си “Международна академия за управление на знанието и иновации”

Вече е разработен план за обучение в такива важни области като “Управление на знанието”, “Дигитален маркетинг”, “Електронно управление”, “Планиране и програмиране на интегрирано градско развитие”, “Образователни видео поточни технологии” и т.н. Лекторите ни са от водещи университети и институции от САЩ, Англия, Израел, Германия. Надявам се да заинтригуваме и българския бизнес и да го привлечем с конкретни идеи към парадигмата на Стратегия 2020 , че постигането на “Хоризонт 2020” е споделена отговорност на всички участници в процеса.

Споделяне
Още от Интервюта

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?