Делото "Борилски" било водено от подсъдимите, а не от съда

Подсъдимите, а не съдът, са ръководили делото за убийството на студента Мартин Борилски в Париж. До този извод е стигнала главният съдебен инспектор Ана Караиванова, която лично е проверила хода на процеса, при който до този момент двамата подсъдими Георги Желязков и Стоян Стоичков получават оправдателни присъди.

Оневиняването им от апелативния съд във Велико Търново през декември предизвика острата реакция от страна на Франция, чийто посланик у нас Етиен дьо Понсен изрази учудване и неразбиране, след като френските власти са предали на България утежняващи вината доказателства срещу Георги Желязков и Стоян Стоичков.

Разследването на френската полиция става в периода, която вътрешен министър на страната беше настоящият ѝ президент Никола Саркози. Според публикации в авторитетни френски медии оправдаването на Желязков и Стоичков от българското правораздаване е било предизвестено, тъй като бащата на първия е бивш зам.-директор на следствието във Варна.

Двете момчета, които са били приятели на Борилски, първоначално бяха оправдани от Шуменския окръжен съд, а след това от Апелативния съд във Велико Търново. На последното дело е присъствал лично и посланик Етиен дьо Понсен.

Отводите на варненските прокурори и съдии, които отказаха да участват в процес, в който е подсъдим синът на техен колега, са допринесли за протакане във времето, установи Инспекторатът на ВСС.

Инспекторатът се самосезира по делото заради големия обществен интерес, но най -вече заради острата позиция на Франция, която настояваше казусът фигурира в последния доклад на Брюксел за правосъдието и вътрешния ред у нас.

В Интернет върви и гражданска подписка срещу оправдаването на двамата, в която се изразяват съмнения за справедливостта на присъдата.

Проверката е установила, че делото се бави основно заради многобройните съдебни поръчки, които Шуменският окръжен съд изпращал до Франция – първо са пускани призовки на свидетели и вещи лица, а след това нови поръчки с въпроси към тях.

Прокурорът е поискал да бъдат заличени някои от френските свидетели, които "дублират възпроизвеждане на факти, за които дават сведения други свидетели", едва по време на четвъртото съдебно заседание. От този ход се е възползвала защитата на подсъдимите, която се обявила против заличаването. Така се стига до нови съдебни поръчки и допълнително протакане.

Разследването е било затруднено и от факта, че престъплението е извършено в чужбина. В същото време Инспекторатът посочва, че всички процедури, забавили делото, са водени според правилата за взаимопомощ по наказателно правни въпроси на Съвета на Европа, прилагани в периода, когато България още не е била член на ЕС.

Споделяне
Още по темата
Още от България