Френска “сянка на съмнение“ над делото “Борилски“

Делото за бруталното убийство на студента Мартин Борилски в Париж се опитва да постави "сериозна въпросителна" върху професионализма и компетентността на френските криминалисти. Адвокатите на подсъдимите за смъртта на студента по право заявиха в сряда пред Върховния касационен съд (ВКС), че няма нито едно доказателство за вината на двамата обвиняеми Георги Желязков и Стоян Стоичков.

По време на пледоариите на защитата, страничните наблюдатели а-ха да останат с впечатлението, че разследването на тежкото престъпление е водено от някой български дознател без юридическо образование, който е оплескал целия случай, а не от френските правозащитни органи, в чиито действия Еврокомисията например не се съмнява.

24-годишният студент по право Мартин Борилски бе зверски убит преди осем години в апартамента си в Париж. Той бе прободен над 93 пъти, а с твърд тъп предмет бяха натрошени лицевите кости и черепа му.

На мястото на престъплението френските криминалисти намират множество веществени доказателства - косми в ръцете на убития, парчета кожа под ноктите му, окървавени чужди дрехи, както и многобройни следи от ДНК, - които посочват като извършители на убийството Георги Желязков и Стоян Стоичков.

След дълго протакане и опити за прикриване на случая, той все пак стигна до българския съд.

Бащата на единия от обвиняемите Борислав Желязков е бивш заместник-директор на окръжната следствена служба във Варна, а после и един от най-известните адвокати в града. Това стана причина всички варненски магистрати да си направят отвод. Заради това делото бе гледано на първа инстанция в Шумен. Тамошният съд постанови оправдателни присъди, които бяха потвърдени от апелативните магистрати във Велико Търново.

Решението на Апелативния съд в старата столица предизвика безпрецедентната реакция на посланика на Франция Етиен дьо Понсен, който изрази недоумението на Париж как при недвусмислените улики и доказателства подсъдимите получават оправдателна присъда на две инстанции от българския съд.

В нарочно съобщение френската дипломатическа мисия в София припомни, че техните съдебни органи са предали на българските власти утежняващи вината доказателства срещу двамата подсъдими, а оправдателната присъда е произнесена близо 9 години след престъплението, като Желязков и Стоичков никога не са били изпращани в затвора.

Разследването бе водено по времето, в което сегашният президент на Франция Никола Саркози беше вътрешен министър.

В сряда прокуратурата поиска от ВКС да върне делото за ново разглеждане с мотива, че първите две съдебни инстанции са допуснали съществени нарушения, изразяващи се в неверни правни изводи, игнориране на част от доказателствата и очевидно изопачаване на други. Апелативният съд във Велико Търново не само не е отстранил нарушенията на шуменския съд, а е допуснал и нови, заяви прокурорът.

Той и частните обвинители посочиха редица примери, които хвърлят тежка съмнения върху оправдателните присъди. Защитната теза на подсъдимите обаче е, че те са се опитали да помогнат на приятеля си Мартин Борилски, който бил нападнат в апартамента си от други двама души, единият от които сочат като извършител на убийството.

Тази теза обаче се появява едва при започването на процеса в България – дълги години след престъплението. При първоначалните си разпити Желязков и Стоичков твърдят, че не са виждали Борилски три месеца преди смъртта му.

Не така смятат френските власти, в чиито обвинителен акт е записано, че на база ДНК експертизите може да се твърди, че Желязков е нанесъл ударите по жертвата и дори се е самонаранил. Тези наранявания по ръцете на Желязков обаче според адвокатите му са се получили, докато той се е опитвал да помогне на борещия се за живота си Мартин Борилски.

Още по-несериозно звучи твърдението, прието от първите две инстанции, че предполагаемите неоткрити извършители са оставили двамата свидетели да напуснат необезпокоявани местопрестъплението и са си събрали част от уликите. Става въпрос за това, че подсъдимите са заявили, че "нападателите" са пушили. Фасове обаче няма.

Загадка за българското правосъдие досега остава и как така при боричкането с мистериозните убийци няма никакви следи от тях. Родните магистрати приемат, че в цялото меле са се смесили ДНК-следи само от тримата българи, но епидермис от Желязков под ноктите на жертвата нямало, което според съда е изтълкувано в посока, че не е имало битка между Желязков и Борилски.

При това положение излиза, че неизвестните извършители са изтрили своя ДНК материал, и са оставили само следите от българите. Без отговор оставя и въпросът как така неизвестните и крайно мистериозни убийци са нанесли над 90 удара с нож по тялото на Борилски, а приятелите му, които са е опитвали да го спасят, са се отървали без драскотина, като се изключат "защитните рани" по ръцете на Желязков.

Въпросителните по този случай са много, но те се отнасят за компетентността и безпристрастността на българското правораздаване, което е сред ней-големите длъжници на обществото.

ВКС ще обяви решението си по случая до месец.