Делото срещу Станишев за трети път върнато на прокуратурата

Повече от девет месеца, след като прокуратурата внесе в Софийския градски съд (СГС) предложението си бившият премиер Сергей Станишев да бъде глобен по обвинението в разгласяване на държавна тайна, то бе върнато за трети пореден път за отстраняване на неточности, съобщиха във вторник от съда.

Причината този път е, че обвинителите са изпълнили само две от общо четирите указания, които съдия Александра Йорданова бе направила при предишното връщане в средата на май.

Прокуратурата се опитва да изчисти всички недостатъци в делото от октомври м. г., когато магистратите посочиха като причина да не пристъпят към разглеждането на предложението недостатъчните мотиви в него. То бе внесено в СГС още на 17 август 2011 г.

Заради неуспешните опити на държавното обвинение да покрие изискванията на съда делото вече смени един състав преди изобщо да му бъде даден ход. Първоначално определената съдия Веселина Вълева бе избрана за магистрат в Апелативния спецсъд и започна да правораздава там от 1 януари.

Преди да започна работа в новата структура тя остро разкритикува работата на обвинителите по казуса със Станишев, като посочи, че "обвинителната теза се гради върху липсата на инкриминираните документи, без да са изложени конкретните действия или бездействия на обвиняемия довели до тази липса".

"Последните дори не са описани с индивидуализиращите ги елементи, за да може да се отграничи кои точно документи от инкриминираните са с неустановено местонахождение и не са върнати, което обстоятелство е поставено в основата на обвинителната теза", обоснова се още съдия Вълева през октомври м. г., като уточни, че ако по време на делото все пак бъдат намерени всички материали, производството ще бъде прекратено.

Продължилото повече от година разследване срещу Станишев за изчезването на 7 секретни документа от деловодството на Министерския съвет между 4 ноември 2005 г. и 10 септември 2009 г. приключи с предложението на прокуратурата на 17 август.

Тогава от държавното обвинение уточниха, че предмет на делото е единствено да докаже, че материалите действително са загубени, но не и да установява дали националната сигурност е била застрашена по някакъв начин след изчезването им. Не бяха открити и никакви данни, че са били използвани за други цели.

Три от документите бяха изготвени от ДАНС, два от МВР, един от министъра на отбраната и един от НАТО. Според информацията на прокуратурата те са били връчени на бившия министър-председател лично и срещу подпис.

За разгласяване на държавна тайна Наказателният кодекс предвижда до две години затвор или пробация, но ако обвиняемият е с чисто съдебно минало, какъвто е случаят на бившия премиер, прокуратурата може да предложи освобождаването му от наказателна отговорност и санкциониране с глоба от 1000 до 5000 лв.

Разследването продължи толкова дълго, тъй като държавното обвинение положи сериозни усилия да открие някакви доказателства къде се намират въпросните документи. Накрая се оказа, че ако те бъдат намерени, самото производство ще се обезсмисли и би трябвало да бъде прекратено.