Депутатите на нож срещу идеята да ги проверяват по общия ред за достъп до тайните

Скандал се развихри в сряда в парламентарната вътрешна комисия заради предложението на кабинета и народните представители да бъдат проверявани по общия ред дали да получат достъп до класифицирана информация. Предложението е в проекта на Министерския съвет за промени в Закона за защита на класифицираната информация.

В момента за депутатите действа принципа "необходимост да се знае" - те получават без проверка достъп само до онази класифицирана информация, която е във връзка със служебните им задължения в парламента.

В новия вариант на Министерски съвет достъп по право до класифицирана информация ще имат само президентът, премиерът и председателят на парламента, въпреки че той е пръв между равни с колегите си в Народното събрание. Според предложението на МС, останалите 239 народни представители трябва да кандидатстват по общия ред пред Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ), за да получат достъп.

Срещу поправката скочиха в едни глас депутатите от всички политически сили, присъствали на заседанието на комисията. Основният аргумент на политиците беше, че така се нарушава конституционното им право на активно избрани от гражданите и правомощията им да представляват избирателите си.

"По този начин службите и ДКСИ ще могат да моделират политическия живот в България", възмути се Йордан Бакалов от СДС след края на заседанието на комисията. Според него е редно да остане в сила досегашния принцип за допуск - необходимост да се знае.

Идентично мнение изказа и Татяна Дончева от БСП, която определи намеренията на кабинета като абсурдни и скандални. "Как така службите за сигурност ще дават тапия на народните представители," запита иронично социалистката, според която активното избирателно право е безусловно и неотменимо.

И Бакалов, и Дончева посочиха, че при закрити заседания на парламента, на които се разглеждат секретни документи, депутатите с отказан достъп не могат да присъстват. Как тогава те ще гласуват, което е тяхно конституционно право и задължение, бе зададения риторичен въпрос. От друга страна, бройката на депутати с отказан достъп може да блокира изобщо възможността на парламента да взима решения, особено когато се налага квалифицирано мнозинство от две-трети.

Как ще процедираме, когато се наложи парламентът да вземе решение за пребиваването на чужди войски у нас и част от парламентаристите нямат достъп до информацията, запита Дончева.

Депутатите се обявиха и против друго предложение на правителството, което предпоставя липсата на граждански контрол от страна на ДКСИ при унищожаването на документи с изтекъл срок на секретност. Текстът предвижда ведомствата да създават свои комисии, които да преценяват сами дали даден документ има културна или историческа стойност, за да се предава на държавния архив, или да се унищожи.

Шефката на комисията Цвета Маркова обаче се изказа в защита на тази клауза, защото ще улесни и облекчи съществено работата на ДКСИ.

Гласуването по спорния проект остана за следващата сряда. Тогава комисията ще разглежда и другите два проекта за промени в закона за класифицираната информация, внесени от ОДС и от Новото време.