Десетки жертви на подновения конфликт между Армения и Азербайджан

Тръмп ще се опита да спре сраженията

Сн. ЕПА/БГНЕС

Десетки загинаха при нови въоръжени сблъсъци между враговете Армения и Азербайджан, които продължават и в понеделник, съобщи Франс прес.

Най-тежките сражения от 2016 г. създадоха перспектива за нова война между бившите съветски републики, които са блокирани в спор за подкрепяния от Армения отцепнически регион Нагорни Карабах от началото на 90-те г. на миналия век.

Информацията за загиналите е противоречива, като според световните агенции са потвърдени най-малко 24 жертви. 

17 арменски бойци-сепаратисти са убити, а над 100 са ранени в боевете, каза лидерът на Нагорни Карабах Араик Харутюнян, признавайки, че силите му са изгубили позиции.

И двете страни съобщиха за цивилни жертви.

"Омръзнаха ни заплахите на Азербайджан, ще се борим до смърт, за да разрешим този проблем веднъж завинаги", заяви пред АФП в Ереван Артак Багдасарян (36 г.), който чака да се присъедини към редиците на армията.

Карабахските сепаратисти съобщиха, че една жена и дете са били убити, докато Баку съобщи, че петчленно азербайджанско семейство е загинало при обстрел на арменската армия.

Боевете между мюсюлмански Азербайджан и населената предимно с християни Армения заплашват да въвлекат регионалните играчи Русия и Турция. Арменският премиер Никол Пашинян вече призова световните сили да не допускат намеса на Анкара.

"На ръба на пълномащабна война сме в Южен Кавказ", предупреди Пашинян.

Конфликтът може да увеличи напрежението и между големите регионални сили Русия и Турция.

Москва има отбранителен съюз с Армения, докато Анкара подкрепя етническите си тюркски роднини в Азербайджан. 

Тръмп е готов да посредничи в конфликта

Съединените щати следят внимателно развоя на събитията в Нагорни Карабах, каза американският президент Доналд Тръмп.

"Следим развоя на ситуацията много внимателно! Запознат съм със случващото се - това са скорошни събития... В този регион имаме много добри отношения с много страни. Ще видим дали можем да спрем това…", каза на брифинг в Белия дом Доналд Тръмп, който пое ангажимент страната му да се опита да спре ескалацията на конфликта между Армения и Азербайджан.

В неделя отново избухнаха сражения между сили на Армения и Азербайджан за отцепническия район Нагорни Карабах, който се намира в Азербайджан, но се управлява от етнически арменци.

Сблъсъците между двете страни съживяват опасенията от нестабилност в Южен Кавказ, който е коридор за тръбопроводи, транспортиращи петрол и газ за световните пазари, отбелязва Ройтерс.

По-рано с призив за незабавно спиране на въоръжените сблъсъци в Нагорни Карабах излязоха Държавния департамент на САЩ. В своя изявляние те изтъкнаха и че всяка намеса в ескалиращото насилие на трети страни би била "крайно безполезна".

"Незабавно да прекратят сраженията" и без бавене да започнат преговори, призова и генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, цитиран от Франс прес.

Сраженията продължават

Министърът на отбраната на Армения Арцрун Ованисян съобщи на брифинг, че азербайджанската страна е загубила около 200 военнослужещи в сраженията за Нагорни Карабах. Твърди се също, че Баку е загубил около 30 танка и бронирани машини по време на сблъсъците.

Говорител на президента на непризнатата република Вахрам Погосян съобщи, че редица селищата са били обстрелвани от страната на Азербайджан. По думите му има цивилни жертви.

Министерството на отбраната на Азербайджан заяви по-рано, че обстрелът е започнат от арменска страна, а азербайджанските сили провеждат контранастъпателна операция. Арменските военни от своя страна твърдят, че Карабах е бил подложен на въздушни и ракетни атаки от страна Азербайджан.

Арменските власти въведоха военно положение в страната и обявиха обща мобилизация. Ръководството на непризнатата Република Нагорни Карабах направи същото. В Азербайджан такъв режим беше въведен в редица региони и беше обявен и комендантски час. Азербайджан обяви в понеделник частична военна мобилизация.

Президентът Илхам Алиев подписа указ за мобилизация на втория ден от сблъсъците между двете държави.

Арменският премиер Никол Пашинян заяви снощи, че Ереван може да обмисли възможността за признаване на независимостта на Нагорни Карабах.

Натрупаното напрежение отново прерасна в насилие

Нагорни Карабах е планински район с гъсти гори на територията на бившата съветска република Азербайджан, припомня Ройтерс.

В международното право Нагорни Карабах е признат за част от Азербайджан. Населението му обаче в огромното си мнозинство от етнически арменци, които отхвърлят азербайджанската власт. След като във войната през 90-те азербайджанските войски бяха отблъснати, в този район с подкрепата на Армения бяха създадени органи на властта.

Отдавна натрупалото се етническо напрежение в региона между арменските християни и техните предимно мюсюлмански съседи доведе до избухване на насилие в Нагорни Карабах в края на 80-те години. Тазгодишните сблъсъци са най-тежките от 2016 г., когато при интензивни стълкновения бяха убити десетки души и имаше опасност от ескалация на конфликта до война.

Такъв конфликт може да предизвика намесата на големите регионални сили Русия и Турция. Москва е сключила споразумение за отбрана с Армения, а Анкара подкрепя сродния ѝ тюркски етнос в Азербайджан.

През 80-те години територията беше в границите на тогавашната Азербайджанска съветска социалистическа република, въпреки че повечето решения се вземаха в Москва.

Когато Съветският съюз започна да се разпада, стана ясно, че Нагорни Карабах ще е под прякото управление на азербайджанското правителство. Етническите арменци не приеха това. Избухна конфликт на верска основа, който през 1991 г. прерасна във война между азербайджанската армия и етническите арменски сили в Нагорни Карабах, подкрепяни от Армения. Хиляди бяха убити, а стотици хиляди напуснаха домовете си.

Същата година властите в Нагорни Карабах обявиха независимост, но не получиха широко международно признание, което остави тамошната администрация с неизяснен правен статут и под блокада от азербайджанското правителство.

През 1994 г., когато с международно посредничество беше договорено прекратяване на огъня, етническите арменци контролираха почти целия Нагорни Карабах, както и някои съседни азербайджански райони, които им осигуряваха буферна зона и сухопътна връзка между техния регион и Армения.

Азербайджан се зарече да си върне контрола над територията, ако е нужно и с военна сила.

Направените през годините международни усилия за постигане на трайно мирно споразумение с посредници като Франция, САЩ и Русия, не дадоха резултат.

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?