Дискусия за прането на пари обогати само езиковия спор за мафията

Част от новото строителство по черноморските курорти вероятно не е изградено с чисти пари. До това прозрение достигна директорът на Националната следствена служба (НСлС) Бойко Найденов по време на конференция за борбата срещу прането на парите в четвъртък, организирана от Фондация "РискМонитор" и НСлС.

Найденов сподели и наблюденията си по българските улици, а именно – има с пъти повече луксозни автомобили отколкото в Европа. Бившият висш прокурор констатира още, че процентът на сивата икономика в България е по-голям в сравнение с другите страни.

Наред с това Найденов вкара нов нюанс в лингвистичния спор от последните дни дали у нас има мафия или организирана престъпност. След като министърът на вътрешните работи Михаил Миков и главният секретар на МВР Павлин Димитров обясниха веднага след встъпването си в длъжност, че у нас има само организирана престъпност, но не и мафия, Найденов заключи, че според него двата термина са въпрос на политическа терминология.

"Не виждам разлика в това как ще бъде наречена една международна група, която трафикира незаконни пари в различни държави, като си осигурява чадър от високите етажи на държавата", посочи Найденов. Той обаче не даде конкретен пример, като посочи, че такъв трябва да бъде видян в съдебната зала.

В спора взе отношение дори и посланикът на Холандия у нас Вилем ван Ее, който при откриването на конференцията, спомена, че не вижда голяма разлика между двете думи.

Според Бойко Найденов проблем в борбата с прането на парите са кешовите плащания. За да се ограничи поне отчасти това престъпление, е необходимо да се ограничат плащанията в брой при големи сделки за закупуването на луксозни автомобили или недвижими имоти. "Този проблем обаче не може да бъде решен от правораздавателната система, а на политическо ниво", отбеляза Найденов.

По думите му има може да се обмисли и създаването на централизирана система, в която да минават и всички банкови плащания, тъй като в повечето случаи най-крупните инвеститори у нас са офшорни фирми е неясна собственост.

Найденов посочи още, че към момента конституционна уредба на страната не дава възможност следствието да премине към прокуратурата. Мястото на следствието обаче не било най-важното нещо.

"Има сериозни проблеми в борбата както с обикновената, така и с организираната престъпност. В момента не трябва да правим резки организационни промени. Трябва всяка една институция, свързана с борбата срещу престъпността, да засили усилията си", коментира още Бойко Найденов.

На въпрос дали следователите са стигали при разследванията на пране на пари до завоалирани съдружия с политици, той отговори, че до сега не са намирали доказателства. "Уликите и усещанията за такъв вид престъпност са едно, доказателствата са друго", посочи Найденов.

Той допълни, че е имал разговор с Михаил Миков преди избирането му за министър на вътрешните работи за това следователите да поемат работа и по тежки престъпления. "Мисля, че няма институция или личност в страната, която да е против възлагането на работа на следствието", коментира още Бойко Найденов.

В момента дознателите в системата на МВР работят при изключително тежки материални условия с три пъти по-ниски заплати от тези на разследващите магистрати и условна подчиненост на оперативните си началници. Това прави експертите в областта скептични по отношение на способността на разследващата полиция да се справи с големите финансови престъпления. В същото време следователите в НСлС бездействат след промените в НПК, които им орязаха голяма част от правомощията.

Статистика в борбата срещу прането на пари

Агенцията за финансово разузнаване е изготвила 432 доклада за съмнителни операции през 2007 година на обща стойност 260 млн евро. Това съобщи Недко Крумов, служител в дирекция "Финансово разузнаване" в ДАНС. 387 от докладите са изпратени до правоохранителните органи. Прокуратурата е внесла 9 обвинителни акта, които са довели до 8 осъдителни присъди.

През 2007 г на финансовото разузнаване, което към момента е дирекция в ДАНС, са станали известни над 300 хил. кешови транзакции, всяка от които надхвърлящи 30 хил. лева.

Данните, изнесени от Крумов, обаче се разминаха с тези на прокурора във Върховната касационна прокуратура Ваня Несторова. Тя съобщи, че през 2007 година внесените обвинителни актове са 10 на брой, до този момент на годината са внесени още два. От 2006 година досега има 14 осъдителни присъди за пране на пари и 5 оправдателни. Най-много осъдителни присъди по дела за пране на пари има издадени във Варна – четири.

Съдията от Софийски апелативен съд Красимир Шекерджиев пък констатира, че липсва координация между структурите, които се борят срещу прането на парите, за това говори дори разминаването в представените данни. Той открои и фактът, че за година се внасят по-малък брой обвинителни актове, отколкото са секторите, които работят срещу прането на пари.

Емил Иванов от МВР пък алармира, че кадровият ресурс на ведомството, ангажиран в борбата срещу прането на парите, е недостатъчен, както количествено, така и качествено. Много трудно е да бъдат привлечени класифицирани кадри поради ниския социален статус на служителите във вътрешното ведомство, допълни той. Иванов обясни, че за проверката на всеки случай за пране на пари са необходими между шест и девет месеца. В същото време все още има неприключили проверки по сигнали от 2005 година.

Изследване на фондация "РискМонитор" е установило взаимни обвинения между съдиите и разследващите органи. Съдиите твърдят, че липсват достатъчно доказателства, а разследващите, че съдът връща дела за незначителни пропуски.