Договорът от 1972 за противоракетната отбрана

Договорът от 1972 за ограничаване на балистичните антиракетни ситеми е подписан от Никсън и Брежнев през май 1972 и засилва доверието между държавите, но всъщност не намалява количеството и вида на съществуващите въоръжения.

Потвърден през 1974 и уточнен през 1997, Договорът определя елементите на антиракетните системи за отбрана, в които се включват както ефективни елементи, така и такива в строеж, в етап на опити, поправки, конверсии или тези на склад.

Според Договора антиракетните системи за отбрана включва балистични ракети-прехващачи, средства за изтрелването им и радарни системи за откриване. Договорът фиксира, че всяка от двете страни, които са го подписали, няма да използва за защита на столицата си повече от 100 ракети-прехващачи, 100 установки за изстрелване и повече от 6 радарни комплекса за контрол.

Освен това двете страни са подписали през 1972, че няма да имат повече от 100 ракети-прехващачи, 100 установки и 20 радара, с които да защитават зоната на разполагане на междуконтиненталните стратегически ракети земя-земя.

Всяка страна се задължава да не разполага в близост до границите си радари за ранно предупреждение.

Освен това двете страни се задължават да не конструират, да не изпробват и да не разполагат системи или елементи от антибалистични ракети в морето, въздуха и космоса, както и на подвижни сухопътни платформи.

В заключителните разпоредби на Договора от 1972 се определя, че упражнявайки своя национален суверенитет поради това, че "извънредни обстоятелства" заплашват "върховните интереси", всяка от подписалите го страни, може да се оттегли от Договора с шестмесечно предупреждение.