Дребен случай

Когато има наводнения, има и хора, които ловят риба в мътна вода. Случаят, който имам предвид, е дребен, направо никакъв на фона на всичко останало в държавата.

Бившият политик, режисьор и приватизатор Евгений Михайлов бе назначен за председател на комисията за игрално кино в Националния филмов център (НФЦ). Сесията на комисията мина с небивал успех, докато на следващия ден участниците в конкурса установиха един странен факт - мотивите на Евгений Михайлов в оценъчните карти за всеки един проект са еднакви с мотивите на друга една участничка в комисията - кинокритичката Геновева Димитрова.

Отдавна се знае, че недобросъвестни членове в комисиите към НФЦ правят тайни уговорки помежду си и предрешават резултатите от една или друга сесия. За незапознатия читател ще кажа, че на последната сесия бяха раздадени повече от 5 милиона лева. Поради наглостта на сегашните членове в комисията за първи път има доказателства за тези уговорки.

Ето няколко примера.

Конкурсът се провежда при ясни правила, които включват оценъчни карти. В тях членовете на комисията мотивират своите решения. Вижте какво е написала Геновева Димитрова за един от сценариите: "Разказан в минало време, сценарият е конструиран умело, балансирайки между летаргия и експанзия, сакралност и игра, а линеарният наратив е пробиван от сънища (визиони)”. Димитрова се изразява богато и сложно.

Евгений Михайлов е написал следното: "Разказан в минало време, сценарият е конструиран умело, балансирайки между летаргия и експанзия, сакралност и игра, а линеарният наратив е атакуван от сънища (визиони)”. По-внимателният читател сигурно е забелязал, че в двете рецензии има една разлика и тя е в думата "пробиван” при Геновева, и "атакуван” при Евгений.

Има примери за пълно единомислие между този страховит тандем. Геновева Димитрова е написала: "Нестандартен за киното ни сюжет, разгърнат колоритно: през автентизъм и абсурд, тъга и забава, паралелизми, повторения, "съвпадения”, "детайли”. Евгений Михайлов е написал съвсем същото. В този пункт двамата са изпаднали в пълно единомислие.

Понякога рецензиите на двамата се разминават драстично, сравнени с предишните два примера. Геновева Димитрова е написала: "Харизмата на главния герой е неустоима за неговата съпруга и любовница, а двете са полюсни женски типажи от различни поколения, съумели да осмислят живота си чрез него”, докато Евгений е написал: "Харизмата на главния герой е неустоима за неговата съпруга и любовница, а двете са противоположни женски типажи от различни поколения, осмислящи живота си чрез него”. В този пример има цели две разлики. Оставям на читателя да ги открие.

Ето как коментира този скандален случай настоящият шеф на НФЦ Георги Чолаков в телефонен разговор с мен: подайте жалба в съда, аз нищо не мога да направя, аз не отговарям за членовете на комисията, те са излъчени от кино асоциациите. На моето напомняне, че председателят на комисията Евгений Михайлов е назначен лично от него, Георги Чолаков нямаше какво да отговори и ми затвори телефона.

Видях се принуден да пиша на министъра (Петър Стоянович – бел. ред.), обаче, нали се сещате, той е министър до време.

Водата е мътна, корабът потъва нормално, а Евгений Михайлов лови риба. Същият Евгений с пяна на уста защитаваше правото на хората да протестират срещу безобразията в държавата преди една година. Заплашваше дори да емигрира. Ама не емигрира. Вместо това лови риба и сигурно чака изборите, за да се позиционира правилно. Неговият съратник в движението "22 септември” Едвин Сугарев редовно плаши да се самоубие, но и той не се самоубива. Това е най-тъжното и страшното у нас – хора, които уж са на барикадите, а всъщност работят за своя имидж.

Господин министър на културата, имате още три седмици да покажете дали сте "пич”, по израза на президента Желев за президента Плевнелиев. Според президента Желев президентът Плевнелиев не е "пич”, но това може да се поправи.

Господин министър на културата, не разчитайте на директора на НФЦ Георги Чолаков – той не е "пич” и няма да се поправи. Той е креатура на онези, които поръчват музиката там.

*Людмил Тодоров е режисьор и сценарист на филмите "Шивачки", "Емигранти", "Двама мъже извън града", "Приятелите на Емилия", "Любовното лято на един льохман", "Бягащи кучета", "Цветовете на тъмнината", "Миграцията на паламуда".