Американците Томас Сарджънт и Кристофър Симс са лауреатите на Нобеловата награда за икономика за 2011 година, съобщиха в понеделник от Нобеловия комитет по наградите при Шведската кралска академия на науките.
Призът се връчва на двамата учени за "тяхното емпирично изследване за причинно-следствените връзки в макроикономиката".
Според прессъобщението на Нобеловия комитет 68-годишният Томас Сарджънт от
Нюйоркския университет е доказал по какъв начин структурната макроиконометрика може да бъде използвана за анализ на промените в икономическата политика. В частност Сарджънт е изследвал опита на държавите в следвоенните времена да управляват инфлацията.
От своя страна 68-годишният Кристофър Симс от Принстънския университет получава наградата за разработката на метод, който оценява влиянието върху икономиката на временно действащи фактори, включително на икономическата политика на държавата.
Сарджънт и Симс работят независимо един от друг, но тематиката на техните изследвания се пресича на много места. Работите им, за която им бе присъдена Нобеловата награда, са публикувани през 70-те и 80-те години на миналия век. Днес те обаче са широко признати от научната общност, а методите им се използват при формирането на държавната икономическа политика.
Сарджънт вероятно е най-известен с разработката си от началото на 1970-те години върху теорията на рационалните очаквания. Тази теория твърди, че поведението на хората се базира не само на правителствените политики, но и на това какво очакват от тези политики и какво е очакваното им отражение в бъдеще.
Във въведение към интервю със Сарджънт, публикувано миналата година, се посочва, че централните банки "не могат перманентно да понижават безработицата чрез разхлабване на паричната политика...тъй като хората ще предвидят (рационално) по-висока инфлация за в бъдеще и ще настояват (стратегически) за по-високи заплати за своя труд и по-високи лихвени проценти за своя капитал.", пише "Уолстрийт джърнал", пояснявайки теорията на отличения икономист.
Тази разработка има забележително значение в наши дни, когато централните банки по целия свят упорито търсят начини за насърчаване на затъналите икономики, без да създават предпоставки за развързване на инфлацията в бъдеще. Един от отговорите на тази задача се съдържа в друга разработка на Сарджънт: централните банки не могат да се справят сами. Добрата монетарна политика е невъзможна без добра фискална политика.
Разработките на Сърджант (автор на класическия труд "Динамична макроикономика"), в областта на структурната макроикономика, позволяват да се анализират необратимите ефекти от икономическата политика на държавата на равнищата на отделните домакинства и компании.
Симс е известен с разработка от 1980 г., която показва как векторните авторегресии (статистическа техника, която днес е широко използвана от икономистите) могат да се приложат към изучаването на промените в икономиката.
В частност, неговият метод позволява да се покаже количествено, че при повишени ставки на централните банки, понижението на икономическия растеж изпреварва съществено понижението на инфлацията, при което възстановяването на икономическия ръст става с голямо забавяне.
В понеделник сутринта, по време на конферентен телефонен разговор с Банк ъф Суидън, Симс заяви, че не знае как да бъдат решени глобалните икономически проблеми, но смята, че техниките, които той и Сарджънт са развили, имат централна роля за "измъкването ни от хаоса".
Двамата икономисти ще си поделят обща премия от 10 милиона шведски крони (1.5 млн. долара).
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
10 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
муспи - дядо 7, Икономиката е обявена за наука от тези дето и раздават награди.
Срам и позор. Нобелови лауреати избират само от Щатите, а има достойни членове на руската академия на неуките.
До №2 Нобеловият комитет за присъждане на награда за икономика наистина е от Шведската централна банка, защото Нобел не е предвидил такава награда. Слава богу, че не познават /или точно по тази причина/ марксистко-ленинските теории за икономическото развитие,които съвсем не са дискридитирани и които вероятно на вас са ви любими.
Само раздават грешни пари. ИКОНОМИКАТА НЕ Е НАУКА! Вие бихте ли се качили на превозно средство, което в даден, никому неизвестен момент, се разпада на отделни атоми? Това е то икономиката. Изобщо нещо, в което водещи са евреи и италианци - мошеници и мафия, зорна можем да приемем за наука.
Защо Дянков не Го предложи за нобелист, така както Го номинира Рашидов за почетен на СБХ? Още повече, че след Прага Той триумфира в лоното на световната икономика без да се налага да показва как векторните авторегресии могат да се приложат към изучаването на промените в икономиката, нели?
Нищо не си вдянал #3. Нагадите по икономика затуй се връчват с такова закъснение, защото е нужно време, за да се оцени, дали теорията действа. В случая - след 30-40 години им я дават. А ти се ограничи до плод-зеленчука, в който работиш и правиш бакалски сметки.
За да си икономист, трябва да владееш висша математика, да прилагаш математически модели. А у нас приемат и с география, и с български, и само с диплома и матурата. Тия хора са за офис-секретарчета и думата икономист, трябва да изчезне от дипломите им.
Съвсем логично и закономерно: измисляш теории, които, приложени на практика съсипват не само националната, но и световната икономика - получаваш нобелова награда.
Съвсем логично. "Нобеловият комитет", който в същност не е такъв, а комитет на Шведската централна банка не може да намери нищо, което да не се е дискредитирало в Щатската икономическа теория след 70-те и 80-те години /а за тях друга няма/.
"Eмпирично изследване на пaрично-следствените връзки в макроикономиката".