Една трета от българите приемат политиците като престъпници

Ниското доверие в политиците е съществена пречка пред реализирането на мерки срещу речта на омразата. Огромното недоверие в политическата класа ограничава хоризонта за това откъде да дойде лидерството, което да измисли политики срещу тези негативни прояви.

Това е един от изводите на представено във вторник изследване на "Отворено общество", отчитащо обществените нагласи спрямо речта на омразата у нас през 2014 година.

Данните показват, че 32% от анкетираните асоциират престъпник с политик, над 20% с човек от ромското население, а над 10% - свързват думата със скинхед.

Според изследването още, че най-често речта на омразата се разпространява от политици и журналисти и най-често достига до хората през телевизиите.

През изминалата година близо половината от българските граждани са чували изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на малцинствени групи, а всеки четвърти е чувал изказвания, които според него могат да доведат до използване на насилие срещу тези хора.

Често обаче гражданите не различават враждебното говорене от общия фон на агресивни и злонамерени политически изказвания, показва още изследването.

Според статистиката на "Отворено общество" миналата година най-заплашени са били ромите, турците и хомосексуалните. Тази година вече заплашени са мюсюлманите и чужденците.

Отчетено е, че през 2014 г. разпространението на речта на омразата срещу чужденците се е увеличило - от 5 на 20%.

"Проблемът е несъмнено свързан с притока на бежанци и имигранти в страната като резултат от продължаващия военен конфликт в Сирия и засяга по-остро областите около София и южните части на страната. Като причина може да се посочи и неподготвеността на институциите да посрещнат тази вълна", заяви Иванка Иванова от "Отворено общество", която представи изследването.

Около 60% от анкетираните смятат, че прокуратурата трябва да преследва политици и журналисти, които изразяват публично неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на малцинствени групи, а 67% смятат, че прокуратурата трябва да преследва проявите на агресивен национализъм. И по двата въпроса има около 7% намаляване на подкрепата за наказателно преследване спрямо резултатите от предходното проучване. Освен това, според Иванка Иванова, това е пасивна подкрепа, защото около половината от участниците в изследването биха докладвали за случаи на реч на омразата.

"Сравнително рядко в общественото пространство се говори за успешни разследвания. Прокуратурата и полицията предпочитат да не разследват омразата в престъплението. Повечето такива досъдебни производства се водят за хулиганство. Успешната политика трябва да включва окуражаване на гражданите да съобщават за такива явления", заяви още Иванка Иванова.

На представянето на изследването е бил поканен представител на държавното обвинение, но такъв не дошъл. Там беше правосъдният министър Христо Иванов, който в отговор на въпрос шефа на "Отворено общество" Георги Стойчев дали работи залегналият в коалиционното споразумение принцип за противопоставяне на речта на омразата, заяви:

"До момента той се прилага зле. Политическата коректност, за която се говори, ми се струва измислено, сложно название на приличието. Не е прилично да се етнизират проблеми и това е въпрос на базово приличие", заяви още Иванов.