Едно наум за заливащото ни фотоволтаично цунами

По-големи или по-малки фотоволтаични "езера" вече са обичайна гледка край българските пътища, по хребети, край големи предприятия. А все по-често, вместо с керемиди, покривите на къщите са покрити със слънчеви панели.

Бумът на соларните инсталации обаче далеч не е приключил, дори не е в апогея си. Според прогнозите на Електроенергийния системен оператор производството на слънчев ток у нас и през 2023 г. ще нарасне с 30-50 процента. Според същите данни към края на май 2023 г. заявките за включване на нови възобновяеми енергийни източници в електропреносната мрежа надхвърлят 40 хил МВ, а повечето от тях са за слънчеви мощности. 

Предстоящият слънчев бум

Дори тези частни инвестиции да не се реализират в пълния си обем, на опашката вече са наредени заложените в Плана за възстановяване и устойчивост 12 хил. МВ нови ВЕИ централи. Отделно има предвидени 240 млн. лв. безвъзмездни субсидии за домакинствата за замяна на стари печки със соларни панели, а други 200 млн. лв. са за инсталиране на ВЕИ от малки и средни предприятия. Очакванията са бизнесът да продължава целенасочено с инсталирането на фотоволтаици, както започна през миналата година, заради високите цени на електроенергията на свободния пазар.

Трансформацията на въглищните райони също в голяма степен се очаква да се случи със замяна на сегашните ТЕЦ с фотоволтаични паркове. Засега конкретни параметри не са обявявани, но по всичко личи, че у нас се задава втора ВЕИ вълна – направо цунами.

Първата беше през 2009 г., когато тъкмо започналото работа първо правителство на ГЕРБ обмисляше дори да въведе мораториум върху новите проекти за възобновяеми енергийни източници, защото не можеше да се справя с включването им в мрежата. До забрана не се стигна.

Има ли тъмна страна соларната енергия

Ударното използване на слънчевата енергия обаче има и обратна страна.

Не, не става въпрос за проблемите, които създава с балансирането ѝ в мрежата. Не става дума и за отрицателните ѝ цени в определени моменти, които също създават неприятности на борсите.

А за отпадъците, които се създават след извеждането от експлоатация на фотоволтаичните панели. Някои ги наричат тъмната страна на слънчевата енергия. Европейската комисия още през 2013 г. задължи страните членки да събират продуктови такси за слънчевите панели, за да може да се финансират дейностите по рециклирането им. Евродирективата за електронни е електрически отпадъци, каквито са фотоволтаиците, предвижда тяхното рециклиране да е 80 процента.

И докато някои европейски държави са се захванали да решават проблема с натрупването на отпадъците от слънчеви панели и преработката им чрез създаването на специални предприятия за повторно извличане на суровините от тях, България тепърва се замисля за подобна стратегия.

България ще пише планове за след 2028 г.

Конкретни политики и мерки за управлението на излезли от употреба фотоволтаични панели ще бъдат включени в Националния план за управление на отпадъците за следващия планов период, който ще е от 2029 г., коментираха от екоминистерството пред Mediapool.

"Те ще се предхождат от проучване на възможностите в националното законодателство да бъдат заложени минимални изисквания по отношение на процесите на третиране на излезлите от употреба фотоволтаични панели, включително отделянето и отстраняването на някои ключови компоненти като рамки, стъкло, полимери, пластмаси и метали, включително кабели", заявиха от ведомството.

Засега все още няма фотоволтаици с приключен жизнен цикъл у нас, а и в световен план предстои извеждането от експлоатация на старите панели. Причината е, че техният живот е доста дълъг – 30 години. Проблем за България обаче е, че май съвсем не е ясно какви количества слънчеви панели са инсталирани, има ли сред тях такива втора употреба. Тоест, панели, които са били използвани някъде, но чуждите инвеститори са ги заменили с по-нови, по-евтини и по-ефективни, и вместо да се чудят как да ги депонират или рециклират, предпочитат да ги продадат в други държави с по-нисък жизнен стандарт.

Положението с фотоволтаичните отпадъци у нас

Всъщност не е ясно и като цяло колко фотоволтаични панели са внесени у нас. От екоминистерството дадоха данни само за 2022 г. и насочиха към отчетите на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС). Там обаче слънчевите системи са част от електронното и електрическо оборудване и едва от 2021 г. са обозначени с отделен код, който дава представа за пуснатите на пазара количества, за които производители или вносители дължат продуктова такса от 1.95 лв. за килограм.

Така стриктно посочени в справките на ИАОС като фотоволтаици са 82 479 тона, внесени от 2021 г. до края на юни 2023 г. Интересно е, че само за шестте месеца на настоящата година са пуснати на пазара слънчеви панели почти колкото през цялата минала година. През 2022 г. количествата са 39 785 тона, а за първото шестмесечие на 2023 г. - 32 209 тона.

От отчетите на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), където постъпват продуктовите такси за електронното и електрическо оборудване, автомобили, масла, акумулатори, гуми, опаковки и други, става ясно, че общо за електроуреди и фотоволтаици внесената сума е под 303 хиляди лева. Простата сметка за пуснатите на пазара през последните две години и половина соларни панели сочи, че постъпленията от техните продуктови такси би трябвало да са близо 161 млн. лв.

Къде са парите от продуктови такси за панелите

Повече от скромната сума, постъпила в ПУДОС от продуктови такси за електронно и електрическо оборудване само от 2021 г. се дължи на това, че неговите производители и вносители членуват в организации за оползотворяване на този специфичен вид отпадъци. Там те дават своя финансов принос за решаване на проблема с генерираните от техните продукти отпадъци.

В отчетите на лицензирането такива организации обаче изобщо няма разбивки за внесените продуктови такси по вид на стоката и не е ясно изобщо какви мерки предприемат те за оползотворяването и рециклирането на фотоволтаиците.

Оказва се, че екоминистерството, което ще подготвя стратегия за рециклирането на отпадъците от фотоволтаици (макар и след 2028 г.) не разполага със систематизирани данни за картинката към момента. На въпрос на Mediapool правен ли е от МОСВ анализ какъв ще е ръстът на инсталираните фотоволтаици и кога се очаква да е бумът на деинсталирането им поради изчерпване на живота им, ведомството посочи, че "ИАОС не изготвя прогнозни данни и не разполага с информация за очакван ръст на образувани отпадъци от фотоволтаични панели".

Министерството отбелязва, че фотоволтаичната индустрия вече работи върху изисквания за рециклиране в рамките на Европейския комитет за електротехническа стандартизация (CENELEC). Тази организация е упълномощена от Европейската комисия да разработи европейски стандарт за третиране на отпадъците от електронно и електрическо оборудване, включително фотоволтаични модули. "Обмислят се различни възможности - въвеждането на специфични цели за рециклиране и повторно използване на фотоволтаичните модули, каквато е практиката в Австрия; насърчаване създаването на мрежа от пунктове за разделно събиране по модела на Финландия; промотирането на депозитни схеми, включително с ваучери, каквито са въведени в Унгария, и др.", посочват от ековедомството.

Бомба със закъснител или източник на суровини

Според експертите на Международната агенция по енергетика обаче удивителният ръст на нисковъглеродната енергия може да е бомба със закъснител. Техните прогнози сочат, че 8 млн. тона слънчеви панели ще приключат живота си до 2030 г., а 20 години по-късно отпадъците от тях в световен мащаб ще са 80 млн. тона. Това налага сериозно развитие на технологиите за тяхното рециклиране, вместо досегашното повторно оползотворяване само на металните рамки и стъклени капаци, докато съдържащи се в пателите тежки и опасни метали като олово и кадмий остават на сметищата. Или просто депонирането на панела, което струва около 15-20 пъти по-евтино от рециклирането му.

През последните години слънчевите панели поевтиняха, тяхната ефективност се повиши. Това осигурява повече произведена електроенергия, по-голяма и бърза възвръщаемост на инвестицията и увеличена печалба. Но за страни като България проблем се оказва продажбата на  фотоволтаици втора ръка. Често такива системи на под 20 години поемат към собственици на частни жилища, към компании, търсещи резервни части, както и за осигуряване на безплатни слънчеви системи на маргинализирани общности в развиващи се страни, посочват различни анализатори.

Рециклирането им обаче може да е сериозен бизнес и решаване на проблема с тоновете нови отпадъци. Според Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) очакваните фотоволтаични боклуци през 2030 г. биха генерирали 60 милиона долара за възстановяване на суровини само в САЩ. До 2050 г. американските оператори на пазара могат да спечелят 2 милиарда долара.

България е напълно в крак със световните тенденции за развитие на слънчевата енергия и сериозно залага на тях за зелената си трансформация, но вече изостава във формирането на визия за рециклирането на фотоволтаичните панели. До масовото генериране на този вид отпадъци има още доста време, но от друга страна България се е доказала като държавата на бавно случващите се и отлагани неща. Справка – въвеждането на такса смет според изхвърляните от домакинството количества битови отпадъци, вместо според оценката на жилището. Дори на разделното събиране на отпадъци от опаковки му трябваше десетилетие да се организира и заработи относително добре.