ЕК разби и финалния ни енергийно-климатичен план: Общи приказки и много въглища

ЕК разби и финалния ни енергийно-климатичен план: Общи приказки и много въглища

Европейската комисия отправи унищожителни критики и към финалния план "Енергетика и климат" с целите на страната ни до 2030 г. Няма иновативни подходи, залага на досега прилаганите мерки с обещано надграждане, без да е ясно какво точно ще е то. Липсват оценки за общия ефект от всичко предлагано и най-вече върху енергийно бедните домакинства. Разчита се основно на европейско финансиране. Продължава да се говори за въглища, макар Европейската комисия да иска да се спре използването им. В същото време не се казва какви са субсидиите в този подотрасъл, нито какво точно ще се прави, за да се намалят парниковите емисии в индустриалните центрове. Няма анализ как това ще се отрази върху заетостта в тези райони и какво се прави срещу евентуалния негативен ефект.

Това са само част от констатациите в оценка на финалния план "Енергетика и Климат" на България, изпратени в работен документ на Европейската комисия до българските власти в края на миналата седмица.

Това е третият път, в който от Брюксел се опитват да дадат ясни сигнали на Министерството на енергетиката, че трябва да подходи по-сериозно към този документ. През юни 2019 г. Брюксел обяви проектоплана с българските цели в областта на енергетиката и климата за неамбициозен и прекалено общ. При представянето на документа през декември 2019 г. стана ясно, че е на ръба на европейските екоцели, но тогава енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че той остава отворен за преработка както по искане на ЕК, така и заради предстоящото климатично законодателство на ЕС. След това той бе одобрен от правителството, но сега отново е критикуван от Брюксел.

В сега изпратената оценка се посочва, че крайният план за инвестиции от 42.7 млрд. евро в нуждите, свързани с енергийното потребление, производството на електрическа и топлинна енергия и инфраструктурата е на база на сценарий с допълнителни на съществуващите мерки. Разчита се обаче единствено на еврофинансиране, не е посочено дали и как ще се мобилизират частни средства и какво ще е националното участие.

В плана също така липсва информация за предоставяните държавни субсидии за изкопаеми горива, макар ЕК вече да е установила значителни такива помощи и България да е длъжна да ги посочи. Това обаче е важно за либерализацията на енергийния пазар.

Критиките са за това, че България все още няма планове за извеждане на въглищата. Препоръчва се страната да предприеме конкретни мерки за раздяла със замърсяващите въглищни мощности и да предостави ясен график за справедлив преход в районите за добив на каменни и лигнитни въглища.

"Финалният план все така няма оценка на енергийната бедност – няма нито брой на енергийно бедните домакинства, нито дори цел за намаляваните им. Нещо повече – все още няма дефиниция на енергийно бедно домакинство, а тези мерки биха предпазили хората в нужда при преминаването към напълно либерализиран енергиен пазар", пише в документа.

Според него българският енергийно-климатичен план не дава количествена оценка на синергията, социално-икономическото и здравословното влияние на замърсяването на въздуха според предлаганите мерки.

Планът предоставя подробна информация относно планираните политики и мерки, повечето от които са продължаване на досегашните като преференциални цени на възобновяемата енергия, произведена от електроцентрали в мощност под 1 МВ. Обещава се и надграждането им, но неясно как и кога. Затова ЕК иска ясна стратегия за възобновяемите енергийни източници, където страната ни е повишила своите цели до 27.09 на сто дял в общото портребление, но те са минималните за ЕС.

България остава една от малкото държави, които все още нямат подробен план и график за въвеждане на умното измерване на електрическия и газовия пазар. Същото е положението и с недискриминационното участие на възобновяемата енергия и съхранението ѝ, посочва се в оценката на плана.

Няма график и специфични цели в областта на изследванията и иновациите и те не са подкрепени в конкретна политика или мерки след 2020 г., според друга констатация в работния документ.

В плана не се предвижда намаление на СО2 емисиите от транспорта до 2030 г., но се обяснява как ще работи за това като насърчава увеличаването на биогоривата, ще се електрифицира допълнително градският транспорт, ще се окуражава производството на електромобили и хибридни автомобили, ще ускори изграждането на инфраструктура от зареждащи станции за електромобилите, а също така транспортните схеми ще станат по-ефективни.

В плана все пак правителството признава, че има нужда от допълнителни усилия в управлението на отпадъците – разделното им събиране, рециклиране и оползотворяване.

Споделяне

Още от Бизнес

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?