Емигрант за вот се стяга...

Пролетта на 2005. В дома на известен български емигрант край Париж се събрахме няколко души с идеята да основем движение на българи в чужбина, което да участва в предстоящите парламентарни избори.

Дълго чакахме VIP госта на срещата Андрей Гюрковски, докато домакинът ни черпеше с ароматна ракия от личната си резерва. Гюрковски, както е известно е инженер-енергетик, бивш съветник на Симеон Сакскобургготскии бивш кандидат-кмет на София, отхвърлен от избирателната комисия поради двойното си гражданство.

Започнахме с обсъждане на името, логото и принципите на движението. Предложих да се нарича "Бъдеще", на името на последното списание издавано от старата антикомунистическа емиграция. Бях разговарял с един от редакторите на списанието, г-н Тончо Карабулков и той нямаше нищо против. Предложението се хареса.

"Намереният" един милион за изборите

Почнахме да умуваме над организационни въпроси като финансиране, рекламиране и регистрация. И тук Гюрковски направи едно любопитно съобщение:

"Говорих с Кръстьо Петков, намерил е един милион за изборите и можем да направим нещо с него" - сподели той.

Всички млъкнахме смутено. Новината за "намерения" милион явно контрастираше с обсъжданите до този момент намерения за честно и прозрачно финансиране от членски внос и дарения, правени по банков път и отразявани в реално време на сайта на бъдещото движение. Милионът с неясен произход олицетворяваше мръсната пяна, с която не бяхме съгласни в българската действителност, но с която г-н Гюрковски явно имаше допир.

"Кръстьо Петков е един от вносителите на законопроект, с който се забранява на хора с двойно гражданство да създават политически партии"- припомних аз.

"Ех, и този ли!" - разочарова се Гюрковски, след което явно изгуби интерес към дискусията и се премести пред телевизора да гледа мач.

Разотидохме се с идеята да доработваме концепцията. След около месец публикувахме нашите намерения и програмните документи на сайта www.budeshte.org. В предизборната финансова програма бяхме заложили сумата от 50000 евро, в която бяха разписани разходите: наем на офис в София, заплата на секретарка и "агитпропаганда". Мислехме, че ако 10000 души дарят по 5 евро през PayPal (толкова е цената на две кафета или една бира на Запад), ще съберем тази сума.

Наивни бяхме. Естествено, че това не се случи. Но още преди да си публикуваме намеренията, Гюрковски заедно с още двама от старите емигранти се оттеглиха от проекта, тъй като го счетоха за прекалено радикален.

Изборите минаха и заминаха с познатия печален резултат. Впоследствие регистрирахме гражданско движение "Бъдеще" и започнахме изтощителна законодателна битка против нещо конкретно: здравно-осигурителните дългове за емигрантите. Включиха се към 500 ентусиасти от цял свят. Неприятелските действия продължиха две години и стопиха военния ни трезор, възлизащ на цели 2000 евро от събрани дарения през PayPal.

Затова пък успяхме! Миналата година с помощта на СДС и депутати от десницата спечелихме законодателно битката срещу управляващата коалиция и спестихме на много хора стотици левове, както и трудно измеримото в пари унижение да те преследват като длъжник. Даже нещо повече: данъчните бяха задължени със закон да връщат пари за здравни осигуровки. Вярно е, че го правят с голяма неохота и с въртели, но е факт, че се случва.

Това е добра възвращаемост за гражданството, като се има предвид вложението. А каква ли би била възвращаемостта на въпросния кръстьопетковски милион? А каква е тази на стотиците други сиви милиони похарчени от партии за избори и купуване на гласове?

Изплуваха ми в спомените тези "мемоари" защото наближават избори и пред очите ми е списъкът на инициаторите на нова емигрантска проекто-партия наречена "Другата България". В него също фигурира един Гюрковски, но с малко име Мартин.

Томалети-Томалевски

Дали Мартин е роднина на Андрей, понятие си нямам. За сметка на това Георги Гюрковски, който е син на Андрей, е съдружник на българо-финландския гражданин Борислав Томалевски, известен и с финландското си име Дарио Томалети. Двамата управляват 40 офшорни фирми, регистрирани на един телефон.

След като беше в националния съвет на НДСВ и се определяше като "хард-роялист", Томалети стана "първокласен инвеститор" и почна да строи незаконно голф селище край Поморие, срещу което протестираха еколози и общинари.

Г-н Томалети се е загрижил също така и за добруването на емиграцията, като е влязъл сред инициаторите на новата партия. Предишният му опит да влезе в политиката е свързан със Социалдемократическата партия като кандидат за евродепутат през 2007 г.

Мотивацията за тази кандидатура на г-н Томалети-Томалевски е много любопитна и си струва да бъде цитирана:

"Третото нещо, което ме подтикна да вляза в политиката е фактът, че и в момента фирмата, която управлявам, прави много за подпомагането и развитието на община Поморие. Знаете, че покрай нашия проект за изграждане на увеселителния голф комплекс дръпна в икономически аспект целия регион. И това е видно от всички.

Присъствайки в Европарламента, вече ще имам институционалните възможности да влияя за релевантно финансиране за инфраструктурата не само на Поморие, но и на всяка една друга община. Фокусирам се в момента върху крайморския град, защото той ми е най-добре познат по простата причина, че там се изпълнява нашия проект."

Явно според г-н Томалети Европарламентът е просто някаква касичка, от която може да се получи финансиране.

Сред другите инициатори на "Другата България" се броят изявени българи с царистка жилка като "баронеса" Лучия Остерлунд и швейцарския финансов брокер Койчо Белев.

Лични имена са също треньорът на Левски Емил Велев, както и бившият посланик във Финландия от квотата на ДПС Валентин Цачевски. Последният беше разследван през 2006 г. от финландските служби за търговия с безакцизен алкохол.

Поредните спасители на България идват с мисия за обединяване на емиграцията и мъглявото уверение, че именно те са тези, "които имат уменията, знанията, решимостта и енергията да участват активно в процеса на промяна към по- добро", както пише в програмния им документ.

А дали не и с някой друг "намерен" милион, изпаднал след първокласните инвестиции в съсипването на българската природа?

Във всеки случай познанията им за българската политическа действителност изглеждат несериозни. Запитан каква оценка дава на българската политическа действителност, въпросният Томалевски-Томалети отговаря така: "- Не мога да давам такава оценка, защото живея в чужбина. "

Дотук добре, но напоследък се активизира и друга проекто-емигрантска партия, също зачената в скандинавските страни, която се нарича "Идея за България". Нейните радетели милиони нямат, но също смятат, че имат всичко нужно за процеса към по-добро. Ще ги познаете и по коментарите към тази статия.

Така че на идните избори се очертава лют политически сблъсък ако не сред емигрантите, то поне между новоизлюпените емигрантски партии, ако дотогава успеят да се регистрират като такива.

Колкото до "Бъдеще", нашата мисия за предстоящите избори е да убедим колкото може повече емигранти да гласуват, а също и да убедят близките си в родината да го направят. Да гласуват за тези, които не им бъркат насила в джоба, за да въртят след това предизборни милиони.