Енергийна сигурност, Зелена сделка, война. Имат ли място въглищата в уравнението?

Според редица анализатори продължаващата повече от месец руска инвазия в Украйна оставя в руини не само цели региони на страната, но и политиката на ЕС за позеленяване и дигитализация на икономиката му, както и за рязко свиване на въглеродните емисии до нулеви.

Европейската енергийна сигурност, която Еврокомисията иска да подсили заради уязвимостта ѝ от прекомерната зависимост от руския газ и нефт, днес изглежда подкопана - заради волатилността на цените на енергоресурсите и започващия завой на някои от европейските държави обратно към изкопаемите горива.

В началото на март, дни след началото на войната, Брюксел представи своя план REPowerEU, според който ЕС може да намали зависимостта си от руски газ с една трета още до края на тази година, предприемайки редица мерки. Това накара много политици и експерти да видят в това възможност за запазване или развитие на местните ресурси. Някои държави започват да вземат завоя обратно към въглищата, въпреки плановете на ЕС да се избави от тях в недалечно бъдеще, заради вредните газове, изхвърляни от въглищните централи.

Спорът за въглищните централи в България най-сетне намери някакво решение, след като правителството пое ангажименти, заложени в проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Преди десетина дни вицепремиерът по еврофондовете и финансов министър Асен Василев обяви, че със сигурност ще останат да работят държавната и двете американски въглищни електроцентрали в комплекса "Марица Изток". За свързваните с бизнесмена Христо Ковачки мощности стана ясно, че сами трябва да реализират прехода си към по-чисто производство като се възползват от евросредствата по Фонда за справедлив преход.

Това всъщност се отнася и за "оставените" от правителството три въглищни централи – т. нар. американски "КонтурГлобал Марица Изток 3" и "Ей И Ес Гълъбово" и държавната "Марица Изток 2". Те също трябва да се трансформират по начин, който да води до "позеленяване", но същевременно да осигурява устойчивост на енергийните доставки и най-вече на цените. Стойността на тока от въглища ще продължи да зависи от цените на парниковите квоти, купувани, за да не бъдат глобявани мощностите за изхвърляните газове.

Темата с интеграцията на съществуващите въглищни мощности в зеления преход наскоро бе разгледана обстойно и в доклад с три сценария за декарбонизация на българската икономика и енергетика на Американската търговска камара (АмЧам) в България.

Цената на въглеродната неутралност

Според документа, заради прекомерния дял на енергията от въглища в потреблението на страната, постигането на въглеродна неутралност и осигуряването на устойчив енергиен преход е голямо предизвикателство за България. Докладът препоръчва запазване на някои от съществуващите мощности за добив на лигнитни въглища и производство на ток от тях в преходния период до 2030-2035 г., за да се гарантират доставките, докато останалите технологии – ВЕИ, газ или ядрени – се развият в достатъчна степен, за да заменят въглищните мощности.

Според експерта по устойчиво развитие и управляващ партньор на компанията "Денкщат България" Боян Рашев решението за запазване на трите основни централи в Маришкия басейн и отхвърлянето на плановете за изграждане на голяма парогазова централа там са сред смислените ходове на новото правителство.

"Аз лично нямам логично обяснение защо трябваше да се стигне до открита война и сериозна заплаха за спиране на доставките, за да разбере Европейският съюз, че политиката на заместване на местните с вносни въглища и газ е изключително наивна и опасна. Няма особено значение дали ултимативният доставчик се казва Русия, Катар или САЩ – тази политика е в разрез с елементарните постулати на енергийната сигурност и независимост", коментира той пред Mediapool.

"От средата на миналата година до днес, България е сред основните износители на европейския електроенергиен пазар. Ние практически покриваме грешките на останалите страни, които са силно зависими от внос на изключително скъп газ и въглища. Това се случва въпреки непълното функциониране на ПАВЕЦ Чаира – изцяло благодарение на наличието на местни ресурси – ядрената централа и преди всичко големите лигнитни ТЕЦ", допълва Рашев.

Обръща ли се палачинката?

Той припомня, че много държави в ЕС вече заявиха отваряне на затворени през последните години мини и централи, за да могат да преодолеят енергийния шок.

"Не искам да вярвам, че на този фон Брюксел може да продължи да иска скорошното затваряне на нашите ТЕЦ. Ясно е, че ще има инвестиции във ВЕИ, батерии и диверсификация на газовите доставки, но те няма как напълно да заместят ТЕЦ в Маришкия басейн във всичките им роли в енергийната система. Напротив, с напредъка на електрификацията на отоплението и транспорта, последните ще стават все по-важни и незаменими", смята той.

По думите му зелената трансформация е чудесна идея, която ще отнеме доста повече време и пари, отколкото ни се иска, а реализацията ѝ е свързана преди всичко с ядрен ренесанс. "Докато той не започне на пълен ход, значимо заместване на изкопаемите горива няма да има", прогнозира Рашев.

Енергийният експерт Славчо Нейков отбелязва, че целият план за реализацията на Европейската зелена сделка и изискванията към страните членки за конкретни ангажименти за извеждане на въглищните мощности от експлоатация не е допускал войната между Русия и Украйна.

"Тя постави темата за енергийната сигурност на коренно различно ниво. На практика за някои страни-членки на ЕС принципно съгласуваните постулати на европейско ниво за движение към нисковъглеродна и респективно беземисионна икономика придобиха голяма доза абстрактност", коментира Нейков пред Mediapool.

По думите му това е особено валидно за страни като България, чийто енергиен сектор е пряко и сериозно зависим от Русия, а по отношение на газа и петрола тази зависимост се разпростира и върху икономиката като цяло. Той отбелязва също, че краят на военните действия в Украйна със сигурност няма да доведе до отпадане на притесненията относно обезпечаване на енергийните доставки.

"Така, въпросът за това кога и как ще бъде преустановено използването на въглищата придоби коренно различно измерение, което води и до преоценка за тяхната роля, включително – колкото и странно да звучи на пръв поглед– с оглед реализирането целите на Зелената сделка", посочва Славчо Нейков.

Как да се случи независимостта от руски енергоносители?

Според него на фона на войната не е случаен фактът, че много страни, особено в Европа, са принудени да търсят начини бързо да намалят зависимостта си от руските нефт и газ и респективно да преоценят ангажиментите си да преустановят използването на изкопаеми горива. Така въглищата могат и да излязат победител в този контекст, смята енергийният експерт.

"В България, където производството на електроенергия от местни въглища гони на средногодишна база 40%, подобна преоценка при наличието на посочената война е лесно защитима, защото темата за националната енергийна сигурност вече въобще не звучи абстрактно. В случая става дума не само за производство на електроенергия на база въглища, но и за приноса им за стабилността на електроенергийната система в нейната цялост. Без работата на въглищните ТЕЦ в комплекса "Марица Изток", например, тази стабилност ще е практически подложена на огромен риск", отбелязва Нейков.

"А тя е особено важна с оглед зеления преход, защото ще съдейства пряко за нормално функциониране на икономиката, от което ще се възползва и развитието на ВЕИ. Тяхната роля за прехода към нисковъглеродна икономика е безспорна и ще расте, но това трябва да става достатъчно плавно при ясно отчитане поне на два фактора", допълва той.

Единият фактор е цената, която обществото плаща като цяло – особено в резултат на лошо планиране, каквито примери вече имаше в България в периода 2010-2013 г.. Но, за съжаление, както на политическо, така и на нормативно и регулаторно ниво, въпросите в това отношение все още са повече от отговорите, припомня Славчо Нейков.

Вторият фактор е свързан с техническите и технологични предизвикателства пред развитието на мрежите и финансовите аспекти на процеса по присъединяване на ВЕИ централи към преносната и електроразпределителните мрежи дори за собствено потребление.

И особеностите на българската реалност

"В случая има и една допълнителна особеност – около 18% от електроенергията в страната се произвежда от т.нар. американски централи, които от една страна нямат никакви екологични проблеми, свързани с работата им, но от друга - на държавно ниво все още няма никаква визия какво да стане с тези производствени мощности след като през 2024 и 2026 г. изтекат дългосрочните договори за изкупуване на електроенергията им", отбелязва експертът, който е председател на Института за енергиен мениджмънт.

Според него войната на Русия в Украйна безспорно налага бърза и ефективна преоценка на ролята на местния енергиен ресурс предвид националната енергийна сигурност.

"За България това е особено валидно. В политически план намирането на обединяваща национална позиция по отношение по-нататъшното потребление на въглищата е наложително, но трябва да излезе извън общите политически клишета, а да се отстоява с факти и икономически разчети на фона на цялостна стратегическа визия", допълва Нейков.

" Реализмът обаче изисква яснота и за икономическата, и за политическата цена на това, включително и през призмата на Зелената сделка. Тази преоценка на национално ниво няма да е изключение – реално тя трябва да бъде направена в цяла Европа, която силно зависи от руските доставки и на газ, и на нефт, че и на въглища", коментира още той.