Енергийната ни мрежа може да издържи само 17 на сто от ВЕИ-заявките

Съществуващата енергийна мрежа може да издържи не повече от 1800 МВ нови мощности от възобновяеми източници (ВЕИ) като вятър, слънце, биомаса и др. В същото време има заявени инвестиционни намерения за инсталиране на 11 хиляди мегавата и дори и да се приеме, че едва половината от тях са реални, в сегашното състояние на мрежата подобни потоци зелена енергия не могат да бъдат контролирани. Това коментира Венцислав Захов от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) по време на Първия енергиен хидрофорум.

Произвежданата от вятър и слънце енергия е непостоянна и при спиране на вятърна централа, например, заради атмосферните условия и последващото ѝ включване в електросистемата е необходима по-дълга настройка, което прави тези мощности несигурни. Това налага включването на други регулиращи мощности, с каквито страната ни в момента не разполага в обеми, които да покрият ВЕИ-заявките.

Отделно са необходими милиарди лева инвестиции за присъединяване на всички инвестиционни намерения за производство на ток от алтернативни източници на енергия, коментираха специалисти от "Националната електрическа компания" (НЕК).

Това на този етап е проблем за дружеството, което плаща на дъщерната си фирма ЕСО за поддръжка и разширяване на мрежата. НЕК, макар и да компенсира в последните месеци негативния си финансов резултат, все още е на загуба, която до преди месец и половина бе над 18 млн. лв.

Присъединяването на "зелени" мощности е проблем не само за алтернативни енергийни източници като слънце и вятър, но и за вече станалите традиционни водни централи, констатираха участниците във форума.

Хидроцентралите обикновено се строят в слабо населени места с неразвита енергийна инфраструктура. В същото време държавната НЕК и трите електроразпределителни предприятия (ЕРП), чиито мажоритарни собственици са австрийската ЕВН, германската Е.ОН и чешката ЧЕЗ, имат инвестиционни лимити. Те са им заложени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с определената им цена на електроенергията на регулирания пазар.

При това положение те нямат средства да присъединяват ВЕИ-мощностите, независимо че според законодателството ни са длъжни да правят това и то приоритетно. Така инвеститорите все по-често са принудени сами да строят далекопроводите за включване в мрежата на НЕК или на ЕРП. После започват продължителни преговори за продажба на тази мрежа.

Например италианската "Петролвилла", която изгради две руслови централи на река Искър, е построила 12 км далекопровод до мрежата на ЧЕЗ на стойност 2.5 млн. евро. Сега двете компании вече са се договорили за сделката по покупката на съоръжението от ЧЕЗ, но стойността ѝ ще е по-ниска от вложените от италианците средства, обясни Пламен Дилков, прокурист на "Петролвилла България".

Според участниците в хидрофорума трябва да се намери балансът между законодателство, инвестиционни намерения и потребителските интереси, за да може хем държавата да изпълни ангажиментите си към Европейския съюз за дял на производство на екоенергия от 16 на сто до 2020 г., хем това да не се отрази шоково върху цените на електроенергията заради необходимите инвестиции в мрежата.