Енергийният сектор в Русия понесе щети от затягането на западните санкции

Големите проекти на "Газпром" буксуват

Енергийният сектор в Русия понесе щети от затягането на западните санкции

Година и половина след като САЩ и ЕС наложиха икономически санкции на руския енергиен сектор, най-големите руски проекти, планирани да доставят петрол и природен газ до Китай, Турция и Германия, буксуват, пише "Вашингтон пост".

И макар че администрацията на Обама търси сътрудничество с Русия в Сирия, няма признаци, че Вашингтон възнамерява да вдигне санкциите, целящи да накарат Русия да се оттегли от анексирания Крим и от Източна Украйна.

Във вторник американското министерство на финансите забрани бизнес сделки с дузина компании и бизнесмени в Русия, за които е установено, че се опитват да заобиколят въведените по-рано икономически ограничения. Съобщението дойде ден след като ЕС удължи санкциите срещу Русия с още шест месеца.

Финансовото министерство на САЩ освен това въведе санкции спрямо шест лица от самообявилите се Донецка и Луганска народни републики в Източна Украйна, както и на двама официални представители от правителството на отстранения бивш украински президент Виктор Янукович и редица фирми, които развиват дейност в Крим.

Днешните стъпки са в подкрепа на ангажимента на САЩ за търсене на дипломатическо решение на кризата в Украйна чрез поддържане на санкциите върху Русия, заяви министерството на финансите в официално изявление. Облекчаване на санкциите няма да има, докато Русия не приложи изцяло ангажиментите си по Минските споразумения, включително възстановяването на контрола на Украйна върху границата ѝ с Русия, се допълва в съобщението.

Санкциите съвпаднаха със спада на цените на петрола и природния газ, което удари руската икономика. Според актуализирани прогнози на Световната банка от този месец, равнището на инфлацията в Русия е около 16 процента, което означава, че пенсиите са свили през последната година с 4 процента.

Производството в Русия се свива с 5.9%, услугите – с 11.7%, а капиталовите инвестиции се понижават с 5.2%.

Руското правителство е принудено да покрива разходите си с пари от резервния фонд, натрупан в годините на високи петролни и газови цени.

Засега най-голямата жертва на западните санкции върху руския енергиен сектор е планът за изграждане на три газопровода към Китай. Предполагаше се, че обръщането към Китай ще ще отвори нов голям пазар за Русия, която в момента е силно зависима от енергийния износ в Европа. Макар че споразуменията не са разтрогнати, те са отложени – вероятно за години. Глобалното увеличение на предлагания природен газ и развитието на инфраструктурата за втечнен газ свалиха наполовина световните цени на газа през последната половин година, с което целесъобразността да се строят нови газопроводи е под въпрос.

Самото започване на проекта винаги е било икономическо предизвикателство, коментира Едуард Чоу, експерт от Центъра за стратегически и международни проучвания. Трябва да се разработят две нови технически трудни газови находища в Източен Сибир, а след това и нови дълги газопроводи. Тогава цената на суровината падна месец след сключването на споразумението и рискът за руската страна скочи, добавя той пред "Вашингтон пост".

Освен това големите китайски търговски банки, които трябваше да предоставят 25 млрд. долара за финансиране на проекта, включително под формата на предплатен газ, се отдръпнаха. Много от руските компании, които трябваше да строят големи части от газопровода, са в списъка със санкциите на САЩ. Такива са например фирмите, контролирани от Генадий Тимченко и братя Ротенберг. Всяка китайска банка, която има бизнес зад граница, ще понесе сурови наказания за сътрудничество с тези компании.

Те се страхуват от американските санкции, коментира Андерс Аслунд от Атлантическия съвет, говорейки за китайските банки.

Китай може и да продължи с проекта, но изчаква. Самата китайска икономика се забави и правителството въведе ценови реформи за природния газ, които понижиха потреблението.

Това не означава, че Китай не иска руски газ, но те съзнават, че времето е на тяхна страна, коментира Едуард Чоу.

Друга жертва от руския енергиен сектор е предложеният от Москва газопровод към Турция, обявен от руския президент Путин през декември 2014 г. Както и газопроводът към Китай, така и "Турски поток" имаше стратегически смисъл – да даде на Русия възможност да отреже газовите доставки за Украйна без да нарушава газовите доставки за Европа. В настоящия момент газопроводите през Украйна са основните маршрути на руския газ към Централна Европа.

"Турски поток" изглеждаше като импровизация на Путин след колапса на проекта "Южен поток", отбелязва Едуард Чоу. Когато той обяви турския проект, проектът нямаше нито име, нито маршрут, нито цена, договорена с турците, пояснява експертът.

Този проект вече е убит след като Турция свали руски бомбардировач, който според Анкара е навлязъл в турското въздушно пространство. Русия отвърна с икономически санкции срещу Турция, която е неин голям търговски партньор.

Намеренията на Русия за изграждане на газопровод към Германия – "Северен поток 2", също се натъкват на съпротива. "Северен поток 2" трябва да се строи с международни партньори, сред които BASF, E.ON, ENGIE, OMV и Royal Dutch Shell. Газопроводът е планиран от Русия до Германия по дъното на Балтийско море.

Експерти обаче посочват, че капацитетът на съществуващия "Северен поток 1" се използва наполовина и че Европа трябва да диверсифицира доставките си на газ, за да е по-малко зависима от Русия.

Държавният департамент на САЩ изпрати свой представител, който да уговаря европейските страни да се откажат от плана за "Северен поток 2". Това е безсмислен проект, който трябва да бъде отменен, казва и Андерс Аслунд от Атлантическия съвет.

Мъглявите перспективи за износа и падането на цените на газа доведоха до понижение на пазарната капитализация на най-голямата руска газова компания "Газпром" от 369 млрд. долара през май 2008 до 43 млрд. днес. Само през последната година акциите на "Газпром" се понижиха с 25%.

Компанията е изправена и пред правни проблеми. През април, след четиригодишно разследване, Европейската комисия официално заяви, че практиките на "Газпром" нарушават антимонополното законодателство на ЕС. Сега "Газпром" трябва да отговори на обвиненията.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?