Енергийно-топлофикационни абсурди

Енергийно-топлофикационни абсурди

Преди около месец, когато изпопукаха тръбите на "Топлофикация-София” и половината от столицата остана без отопление, се вдигна голяма олелия. Всички искаха да знаят какви са причините. Едно от обясненията беше за токов удар, причинил спиране на помпите, предизвикало хидравличен удар, който спукал тръбите.

Много удари, много нещо… Теоретично това е възможно, но е много добре известно и проучено и още в процеса на проектиране се вземат всички мерки да не се получава хидравличен удар при каквито и да е обстоятелства. Случилото се в София в други държави би било невъзможно, бих казал абсурдно.

Но при топлофикационните дружества у нас има редица абсурди.

Абсурдът с превръщането на потребителя в клиент

Преди около пет години в Закона за енергетиката (ЗЕ) бяха направени изменения, съгласно които навсякъде в главата "Топлоснабдяване” производните на думата "потребител" бяха сменени с производните на "клиент". Последваха същите промени и в Наредбата за топлоснабдяване. В писмо до тогавашния национален омбудсман Константин Пенчев изразих несъгласие с направените изменения. Посочих, че съществува Закон за защита на потребителите (ЗЗП), Комисия за защита на потребителите, Федерация за защита на потребителите. Всички те имат задачата да защитават потребителите, включително и при съдебни спорове, а в българската нормативна уредба няма текст, който да казва, че потребител и клиент са едно и също.

Затова зададох на омбудсмана въпрос: "Възможно ли е, в едно съдебно дело между клиент и Топлофикация, съдът да игнорира ЗЗП затова, защото той се отнася за потребители, а не за клиенти?". Отговорът на Пенчев беше: "Това законодателно изменение по никакъв начин не може да препречи пътя за защита на гражданите при евентуален спор с топлофикационно дружество, каквито са Вашите опасения”.

След няколко години обаче стана ясно, че това не е така.

Настоящият омбудсман на България Мая Манолова поиска от Върховния касационен съд тълкувателно решение дали "в случаите на доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост се прилагат разпоредбите на специалния Закон за енергетиката или те се дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 от Закона за защита на потребителите, регламентираща непоисканата доставка на стоки или услуги?".

На 28 септември 2016 г., ден преди делото в съда по това тълкувателно решение, в сайта "Правен свят” се появи статия от проф. д-р Иван Русчев, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Според него: "С прекратяване на топлоподаването към индивидуалния имот, физическото лице спира да бъде потребител по смисъла на ЗЗП. Той пише още, че "Преди всичко, за да е налице непоискана услуга или доставка по см. на чл. 62 ЗЗП, е нужно лицето да има качество на потребител, каквото етажните собственици, прекратили топлоподаването към имотите си, по същество нямат”. Тук се има предвид абонатите, които са си махнали радиаторите, но имат сградна инсталация и са задължени да плащат отделената от нея енергия. След това той пише, че "в законовия текст след изменението е възприет терминът "клиенти", а не потребители на топлинни услуги, тъй като обективно услугата е прекратена и липсва основание за нейното доставяне, предвидено в закона”.

Това означава, че ако абонатът е без радиатори, вече не е потребител. Но, за да му вземат парите за сградната инсталация го назовават "клиент” и тогава той е длъжен да се подчинява на ЗЕ, а това, че има Закон за защита на потребителите няма никакво значение. Проф. д-р Русчев прави разлика между двете думи "потребител” и "клиент”. И този път ЗЗП може да се окаже безсилен, защото всички абонати, според ЗЕ, са клиенти на топлофикационните дружества, а не потребители.

Стана това, за което се опасявах в писмото си до господин Пенчев. Остава неясно, защо след като е възприет терминът "клиент” в един закон, това не се приложи в цялата нормативна уредба? Например, Законът за защита на потребителите да стане Закон за защита на клиента? Създалата се промяна в терминологията е странна и абсурдна.

Абсурдът един закон да е "специален"

В цитирания вече въпрос на омбудсмана до ВКС тя използва думата "специален” по отношение на ЗЕ. Същото се вижда и в статията на проф. Русчев, който пише: „"в случаите на доставяне на топлоенергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, ще се прилагат разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 от ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от ДР на ЗПП. Почти същото е написано от г-жа Мария Шишкова – заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура, в становището си по искането на омбудсмана за тълкувателно решение. Тя посочва: "Разпоредбите на специалния Закон за енергетиката се прилагат и в случаите на доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост”.

Привеждам цитати от тези документи, за да покажа, че такива изтъкнати юристи употребяват думата "специален” по отношение на Закона за енергетиката, при положение, че тази дума и с лупа не може да се намери в Закона за нормативните актове. На какво основание те наричат Закона за енергетиката "специален” е загадка.

Смея да твърдя, че в българското законодателство има само един закон, макар и да не се нарича "специален”, който е над всички останали закони и това е Законът за защита на потребителите. В §1 от Допълнителни разпоредби на този закон пише: ” При противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.

Този текст е толкова ясен и разбираем, че не търпи никакво тълкуване. И защо Върховният касационен съд вече цяла година се чуди какво решение да вземе? Пълен абсурд!

Абсурдът с индивидуалните топлинни разпределители

От 5-6 години пиша в различни медии и институции и досега никой не е отговорил на въпроса: "Законни ли са индивидуалните топлинни разпределители?”. Същото попитах и в писмо до комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм към 41-то Народно събрание. Председателят ѝ Мартин Димитров отговори, че индивидуалните топлинни разпределители "не измерват абсолютни стойности, а относителни и поради това нямат индикатор за конкретна физическа величина”. За това, дали са законни или не, не спомена нито дума.

За по-добра разбираемост си позволявам да цитирам чл.3 от Закона за измерванията: "В Република България се използват само единици, разрешени от този закон”. А в чл.11 е написано, че са азрешени за използване само единици за измерване от Международната система единици SI, единици, използвани с Международната система единици, и техните съставни единици”. В ал. 2 на същия член се казва: "Единиците по ал.1 се използват за средствата за измерване и за резултатите от извършваните измервания. Прочитайки писмото на комисията и написаното в закона за измерванията стигаме до заключението, че индивидуалните топлинни разпределители, които не измерват никаква физическа величина и нямат на дисплея означена размерност по международната система SI, не могат да се използват като средства за измерване.

Освен това, в този закон никъде не се споменават "относителни единици”, за каквито говори Мартин Димитров. Тоест в България такива уреди не могат да се използват. И още нещо много интересно. В сайта на Българския институт по метрология, във "Въпроси и отговори”, е отбелязано, че той не счита за свое задължение да контролира изправността на индивидуалните топлинни разпределители, тъй като те не са средство за измерване. Те попадат в приложното поле на ЗЕ.

Фактически този институт абдикира от правото си да оказва контрол върху спазването на Закона за измерванията и хич не го е еня, че някой друг си създава закон, какъвто му е удобен. Ето това се нарича абсурд. За първи път разбрах, че освен измервателни уреди имало и "средства за разпределение”. Може би затова в ЗЕ те се наричат "средства за дялово разпределение”? Срамно ли е да се нарекат "уреди”?

Тези абсурди засега съществуват и колкото и да се опитваме ние, гражданите, да ги премахнем, не се получава. Пишем писма до различни институции, водим съдебни дела, обсъждаме въпросите в медиите. Парламентът в изминалия му мандат така и не стигна до поправките в Закона за енергетиката. Отидоха напразно усилията на мнозина граждани, които поставяха въпросите в Министерството на енергетиката, в енергийния регулатор, в парламентарната комисия по енергетика. Дано новият парламент да се заеме с решаването на проблемите в този закон. Искрено се надявам думите "върховенство на закона” да не останат клише.

* Авторът е завършил Московския енергетически институт, факултет "Промишлена топлоенергетика”.

Споделяне
Още от Анализи и Коментари

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?