България и още 22 държави от ЕС дадоха началото на общата европейска отбрана, подписвайки в понеделник пакт за постоянно структурирано сътрудничество. Целта е реализирането на общи проекти, което да доведе до повече способности и по-малко разходи.
Европа планира да подкрепи новата инициатива със специален фонд от около 5.5 млрд. евро, с който ще се финансират научни разработки и съвместна покупка на оръжия.
От българска страна пактът бе подписан от вицепремиерите Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов.
"Това е историческа стъпка, крайъгълен камък в развитието на Европа", заяви министърът на външните работи на Германия Зигмар Габриел.
Общата отбрана е предложена още през 50-те години на миналия век, но проектът срещаше съпротивата на вече напускащата съюза Великобритания.
В пакта влизат всички държави без Великобритания, Дания, Ирландия, Португалия, Малта и Австрия. Присъединяването на останалите държави от ЕС е възможно във всеки момент - така, както бе подходено с обособяването на европейската прокуратура.
"Трябва да развием тази инициатива по възможно най-прозрачния, всеобхватен и амбициозен начин, за да допринесем за повишаване сигурността на ЕС и да съдействаме за засилването на способностите на НАТО", заяви българският външен министър Екатерина Захариева, цитирана от пресслужбата на МВнР.
Предстои Съветът на ЕС да утвърди подписания пакт.
България и общите проекти досега
Формирането на фонда идва в момент, в който България готви три от най-мащабните сделки за модернизация на армията си – за нов тип изтребители, кораби и бронирани машини.
На този етап правителството не проучва никакви възможности за общи проекти със съседните страни от НАТО и придвижва проектите самостоятелно.
Още преди пет години се обсъждаше възможността България и Румъния да закупят заедно изтребители, което би дало възможност да се постигне по-добра цена и да се осигурят по лесно поддръжката и експлоатацията на машините. Общи действия в тази посока обаче така и не бяха предприети.
През годините имаше сериозни резерви около съвместните проекти от страна на различните политически и бизнес лобита в отбраната, които предпочитат сами да решават скъпите военни сделки.
Българското правителство и в частност военното министерство засега не разработва общи проекти и няма активна позиция на европейско ниво. Вместо това периодично затъва в различни скандали около подготвяните скъпи сделки, около които прозират много различни интереси, или в безсмислени дебати, като например за връщането на задължителната казарма.
Каква е целта на общата отбрана?
Според плана на Европейската комисия ще се работи основно по две направления – научната дейност и общата покупка на въоръжение и техника.
ЕК очаква фондът за отбрана още от 2020 година да разполага с 5.5 млрд. евро, като основната част от тях ще трябва да се осигуряват от страните членки.
Основна цел ще бъде да се анализират слабите звена на европейската отбрана и да бъдат засилвани с общи усилия.
По данни на Европейската комисия липсата на сътрудничество между държавите в ЕС в областта на отбраната и сигурността струва между 25 и 100 милиарда евро годишно.
Общо 80 на сто от обществените поръчки и над 90 на сто от научните изследвания в областта се управляват на национално равнище.
До 30 на сто от годишните разходи за отбрана биха могли да бъдат спестени чрез обединяването на обществени поръчки.
В ЕС съществуват 178 различни оръжейни системи, в сравнение с 30 в САЩ. В ЕС съществуват 17 различни модела основни бойни танкове, а в САЩ - само един. В Европа има повече производители на вертолети, отколкото правителства, които да могат да ги купуват, отбелязва комисията.
Полезна ли ви беше тази статия?
Ще се радваме, ако подкрепите електронното издание Mediapool.bg, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
Подкрепете ниАбонирайте се за най-важните новини, анализи и коментари на събития от деня. Бюлетинът се изпраща до електронния Ви адрес всеки ден в 18:00 часа.
Абонамент
