"Само да не се превърне Копенхаген в среща за турското членство" - това е най-голямата грижа на датския министър-председател Андерс Фог Расмусен, чиято страна е ротационен председател на Европейския съюз до края на годината.
На срещата на високо равнище през декември в Копенхаген държавните глави и правителствените ръководители на страните от ЕС трябва да обявят страните, които ще бъдат приети при първия етап от разширяването на съюза през 2004 г . Това са осем страни от Централна и Източна Европа плюс двете
средиземноморски държави Малта и Кипър. Търпение трябва да проявят Румъния и България, които ще бъдат приети едва по-късно в европейския клуб. Всичко това ще бъде записано препоръките, които Европейската комисия ще огласи идната сряда. Ще трябва обаче да се изясни също как ще процедира ЕС с 13-тия кандидат за присъединяване - Турция.
А една кавга по този въпрос може да хвърли сянка върху успеха на срещата на върха за разширяването на съюза, обяснимо се притесняват в Копенхаген.
Анкара във всеки случай е с големи очаквания. И те са ни повече, ни по-малко, ЕС да посочи конкретна дата за започването на преговори за присъединяването на Турция, което би открило шанс един ден тя да стане член на съюза. Анкара очаква Брюксел да я възнагради заради обявената широка програма за реформи, която предвижда премахване на смъртното наказание в мирно време и повече права за кюрдското малцинство.
ЕС не вдига крака си от спирачния педал.
Правителствата на страните от ЕС са се разбрали по принцип на Турция да не се посочва дата за започване на преговори за присъединяване. Еврокомисарят по разширяването Ферхойген дава това да се разбере, като казва, че Турция не е узряла за ЕС.
За да смекчи очакващия се гняв в Анкара, ЕС се кани да успокои Турция с голяма финансова инжекция. Ди велт има информация, че за да откупи отлагането във времето на датата за започване на преговорите за присъединяване, ЕС ще увеличи на повече от един милиард евро сегашните 150 милиона евро, които Анкара получава ежегодно от касите на Брюксел.
Но не само по-големият размер на парите, а и мястото, от където ще се плащат, има за цел да успокои Анкара. Ако Европейската комисия наложи своето виждане парите да се плащат от предприесъединителните фондове, това поне по този пункт ще постави Турция на равни начала с България и Румъния. Годишно за тези фондове се отделят 2,6 милиарда евро, което означава, че занапред по-голямата част от тях ще отиват за Турция. Това ще бъде поне едно символично издигане на мястото на Турция, защото досега помощите за нея идваха от общото перо на външната политика, от което ЕС финансира помощта си за развитие в целия свят, включително в Азия, Южна Америка и Африка.
Принципният въпрос обаче, трябва ли да се предложи на Турция ако не членство в ЕС, то поне някакъв друг тип сътрудничество, не се разисква официално нито в Европейската комисия, нито в правителствата на ЕС, но ясно се чуват гласове, че даването на Турция на статут на страна-кандидат за присъединяване към ЕС преди три години в Хелзинки може би е било грешка. "Но вече не можем да върнем нещата назад", казват от високо място в Европейската комисия.
По БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
