ЕС също има своите силни страни: дипломация и партньорство между равни

Световният икономически форум в Ню Йорк и международната конференция по въпросите на сигурността в Мюнхен бяха главните събития в края на седмицата. В Мюнхен прекалено често споменаваха думата "война",сякаш бяха забравили за политиката. Сигурността е широко понятие, военните му аспекти са важни и все пак не са единствените. То включва политическа, икономическа и екологична стабилност; международният тероризъм не е единственото глобално предизвикателство. Така например организираната престъпност осигурява средствата, с които се финансира дестабилизирането на цели държави и дейността на международния тероризъм. Икономическата стабилност позволява да се пресуши блатото на симпатизантите на международния тероризъм.

Поради опасността от разпространение на оръжия за масово унищожение се налага да се създадат ефективни контролни инстанции в света и ядрените сили да изпълнят задълженията си по отношение на разоръжаването. Ако оръжейният износ се ограничи рязко, това ще засили международната стабилност. В Ню Йорк Герхард Шрьодер настоя за справедлив световен икономически ред - това е правилен политически постулат. Хорст Кьолер, управляващият директор на МВФ, е прав, когато нарича протекционизма на промишлено развитите страни пречка по пътя към справедливия световен ред

В Мюнхен европейците седяха на подсъдимата скамейка и трябваше да изслушат упреците на Вашингтон. Вината за това е на европейците. Рудолф Шарпинг и Фолкер Рюе настояват за по-добро европейско сътрудничество в областта на въоръженията. И двамата имат право.Дано да се сложи край на гафовете при поръчките на транспортни самолети.
И все пак технологичното изоставане не е единственото слабо място на Европа. Става дума преди всичко за концепцията. Беше време, когато Германия и Европа определяха политиката на Алианса благодарение на концепцията Хармел, която поставяше ударение както върху степента на въоръжаване, така и върху предложенията за сътрудничество с отсрещната страна. Германските договори с Изтока и Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа бяха ключът към преодоляването на студената война, а предпоставката за това - мощта на Бундесвера и политическата воля за прокарване на двойното решение на НАТО. Днес на Запада липсва подобна концепция, тоест съчетанието от политически и икономически възможности с военна сила.

По отношение на Европа, това означава интегриране на икономическия, политическия и военен потенциал на ЕС в партньорството със САЩ.

ЕС не бива да се подценява. Разширяването му на Изток и средиземноморската му политика са важни съставни части на политическата и икономическата стабилност на европейския район и неговите средиземноморски съседи. Външната и вътрешната политита на Европа ще бъде успешна, ако спазва принципа на равноправие и равностойност. Тази форма на сътрудничетво би трябвало да бъде част от глобалната концепция. Тя е нещо различно от унилатерализма, около който в Мюнхен се вдигна повече шум, отколкото в Ню Йорк.

Карл Ламерс призова САЩ към по-тясно сътрудничество и убедително определи отговорността в Близкия изток. Това също трябва да се включи в концепцията на Европа за световния ред на сътрудничество на основата на равноправие и равностойност. Това означава, че ЕС трябва да разполага с глобална стратегия и да прояви воля за решителни и единни политически и икономически действия. Това означава, че трябва да се обединят собствените военни потенциали и че европейците трябва да запазят НАТО като важен фактор на стабилността. Светът не бива да излиза извън релси.

Истината е, че присъствието на Европа се е свило, включително като политическа концепция, а не че Америка доминира.

--------------------------
*Авторът е бивш федерален външен министър от 1974 до 1992 година.

По БТА