ЕС трябва да преразгледа финансирането на културните програми*

Въпреки че в публикации, изказвания и доклади от конференции, посветени на проблемите, които съпътстват разширяването на Европа, постоянно се подчертава, че тя може да бъде истински обединена само чрез културата, това не проличава от бюджетите, които Европейския съюз отделя за култура. През 2000 година само 0,1% от бюджета на Общността е бил заделен за култура и аудиовизия .

Културата никога не е била в "техническите компетенции" на Европейската общност и следователно Европейската комисия до сега не е дала официална дефиниция, както и

не е формулирала точна политика за подпомагането на културата.

Договорът от Маастрихт, подписан през 1992 година за първи път включва член, касаещ културата - Член 128, който става Член 151 в Договора от Амстердам. Той гласи, че Общността ще допринася за разцвета на културите на страните-членки и ще стимулира сътрудничеството между тях чрез подкрепата за популяризирането на културата и историята на Европейските народи, за консервацията и опазването на Европейското културно наследство, културния обмен и артистичното и литературно творчество. В този член се казва и че страните-членки ще съдействат и за развитието на сътрудничеството с трети страни, т.е. страните, на които предстои присъединяване в ЕС.

В Европа от край време се водят дебати за разширяването или за заместването на този член, като последният беше предизвикан от доклада "Културното сътрудничество в Европейския съюз", представен в Комисията за култура, младежта, образованието, медията и спорта на Европейския парламент през 2001. Докладът подчертава, че културата играе основна роля за формирането на обща идентичност в ЕС, допринася за икономическото развитие, осигурява работни места и по тази причина прави препоръки за по-нататъшното разширяване на ролята, която Европейският съюз трябва да играе за развитието на културата.

Успоредно с това, през 2001 започна и дебатът по проблемите на

разширяването и европейските програми за култура.

След влизането в сила на договора от Маастрихт се създават и първите програми за подпомагането на артистични проекти (Калейдоскоп), за опазването на културното наследство (Рафаел) и за подкрепа на книгоиздаването и проекти в областта на литературата и превода (Ариана). През 2000 година тези програми са заместени от Култура 2000, която финансира транс- национални артистични проекти. В страните-членки много по-голям обем финансиране за културни проекти се получава по линията на структурните фондове и на други програми, които имат връзка с културния сектор - например образованието и новите технологии. За страните-кандидатки това се случи само в България и Румъния, където бяха създадени и осъществени програми за подкрепа на културни и артистични проекти, финансирани от програма ФАР.

Какви са проблемите и напреженията, които ще възникнат след разширяването на съюза? Те ще дойдат най-вече от различните нива на развитие на културния сектор и от

големите разлики в наличното финансиране.

В страните от Европейския съюз има, най-общо казано, голяма по обем артистична продукция, относително високи, но намаляващи нива на държавно финансиране за култура и преместване на фокуса от субсидиране към проектно финансиране. В тези страни разходите за продукция, труд и транспорт са високи, има малко ресурси за проучване и развитие на нови програми и все още могат да се намират алтернативни източници на финансиране. Организациите имат изградени умения за подготовка на проекти за Европейските програми.

Културата и изкуствата в присъединяващите се страни се характеризират с по-малка по обем артистична продукция, с ниски и все по-намаляващи нива на държавно финансиране, със съпротива срещу промените. Освен това икономическите условия в тези страни не позволяват прилагането на по-предприемачески подход към културата и изкуствата. Алтернативните източници на финансиране са много оскъдни и има ограничения (в повечето случаи икономически, но и визови) за пътуването през граница и за обмен на проекти. В страните - кандидатки в повечето случаи липсват умения за работа с европейските програми.

Организациите в Европейския съюз изпитват силни притеснения, че с присъединяването на новите страни, структурните фондове ще пренасочат средствата си към тях, а останалите програми, в които може да се кандидатства с културни проекти, ще започнат да ги фаворизират. Културните организации в страните-кандидатки считат, че им липсват необходимите познания, опит и размах да се съревновават на равна нога с тези от страните-членки. А всички накуп трябва да се притесняват и от вероятността структурните фондове да бъдат изцяло премахнати, каквито настроения има.

Очевидно е, че след първата присъединителна вълна, ще настъпят промени в Европейските програми за култура. Какви ще бъдат те е трудно да се предрече. Тепърва ще се провеждат конференции и ще се публикуват проучвания, които ще отправят препоръки за тях. Може обаче да се помисли за създаването на специален европейски фонд за подкрепа на културни и артистични проекти от страните от Централна и Източна Европа.

Защото, за да поставят основата на едно ползотворно сътрудничество с партньорите си в ЕС, културните организации в Централна и Източна Европа трябва да постигнат определена устойчивост, което означава да имат систематично финансиране. И още, за да се засили обмена между организациите в страните.членки на ЕС и останалите страни, е необходимо да има финансиране на пътни разходи, което ще позволи разработването на повече общи проекти. По друг начин едва ли ще бъде постигнато реално обединение на Европа.