ЕЦБ пое курс към мащабно разхлабване на банковия надзор

Франкфурт ще напечата още 120 млрд. евро заради кризата

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард обявява новите мерки. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Европейската централна банка, която от 2014 г. се занимава и с банков надзор, обяви безпрецедентна акция по мащабно разхлабване на контрола върху банките в еврозоната. Мярката е временна и се прави заради тежестта върху финансовия сектор от проблемите в икономиката заради коронавируса.

"Коронавирусът предизвика значителен шок за нашите икономики. Банките трябва да са в състояние да продължат да финансират домакинства и предприятия, които изпитват временни затруднения", зави Андреа Енрия, председател на надзорния съвет на ЕЦБ.

Франкфурт ще позволи на банките в еврозоната да оперират временно под сегашните минимални регулаторни нива на капитала и на коефициента за покритие на ликвидността. Ще бъде облекчен и антицикличният капиталов буфер, който банките трябва да поддържат за моменти на криза.

Отменят се и предвидените за тази година стрес тестове. Те ще бъдат отложени за след 2020 г.

Проверките, които ЕЦБ прави на място в европейските банки, ще се разсрочат.

"ЕЦБ обсъжда с банките индивидуални мерки, като коригиране на графици, процеси и срокове. Например, ЕЦБ ще помисли за разсрочване на проверките на място и удължаване на сроковете за въвеждане на мерки за оздравяване, произтичащи от скорошни проверки на място и вътрешни модели на разследвания, като същевременно гарантира общата пруденциална стабилност на контролираните банки", посочиха от институцията.

Разхлабват се и строгите изисквания за необслужваните кредити.

"Ръководството на ЕЦБ към банките за необслужвани заеми също предоставя на надзорните органи достатъчно гъвкавост, за да се приспособят към специфичните за банката обстоятелства. Ще се вземе предвид и удължаването на крайните срокове за някои некритични надзорни мерки и искания за данни", посочиха от ЕЦБ.

Тези действия следват писмо, изпратено на 3 март 2020 г. до всички значими банки, за да им напомни за критичната необходимост да разгледат и включат риска от пандемия в своите стратегии за действие в извънредни ситуации.

Институцията във Франкфурт очевидно се надява, че като разхлаби контрола, ще помогне на европейските банки да подкрепят икономиката в кризисната ситуация и да запазят стабилността си. Най-сериозни са проблемите на италианските банки, които още преди кризата с коронавируса в страната ползваха огромни инжекции от ЕЦБ.

Мярката се случва в момент, в който България иска да се присъедини тъкмо към банковия надзор на ЕЦБ. Българският премиер Бойко Борисов се надяваше, че мярката ще доведе до много по-силен надзор над родните банки заради стриктните правила на ЕЦБ. Институцията проведе стрес тестове на 6 български банки миналата година и обяви, че ПИБ и Инвестбанк трябва да увеличат капитала си до 29 април тази година, ако иска България да стане част от Банковия съюз. Сега обаче се оказва, че на самата ЕЦБ ѝ се налага да разхлабва строгите си правила, за да оцелеят банките в еврозоната.

В същото време Българската народна банка (БНБ) дълго време провеждаше точно обратната политика на тези на ЕЦБ. Няколко пъти в последните години БНБ гласува покачване на антицикличния капиталов буфер, затегна правилата за необслужваните заеми и предупреди банките да са по-стриктни при отпускането на заеми в условията на нулеви лихви. Именнно затова в момента българската централна банка има по-стабилни буфери да посрещне кризата.

В четвъртък БНБ гласува родните банки да внесат нови 158 млн. лв. във фонда за преструктуриране на банки, който ще бъде прехвърлен в общоевропейския, ако България влезе в Банковия съюз. С новите вноски натрупаните средства във фонда ще станат около 709 млн. лв.

Освен мащабното разхлабване на банковия надзор ЕЦБ в четвъртък реши още да напечата нови 120 млрд. евро. Средствата ще бъдат инжектирани във финансовата система под формата на изкупуване на държавни и корпоративни облигации.

Франкфурт представи и програма за кредитиране на малките и средните предприятия, които са най-засегнати от епидемията от коронавируса. Ще се предоставят повече евтини дългосрочни заеми на търговските банки, за да се гарантира, че разполагат с нужната ликвидност.

Изненадващо централната банка на еврозоната остави без промяна основната лихва. В последните седмици имаше засилени очаквания на инвеститорите за намаление. В крайна сметка лихвите остават на сегашните си нива - основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение ще останат непроменени съответно на 0.00%, 0.25% и -0.50%.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес