Евродепутатите са против затваряне на безмитните магазини по външните граници

Безмитните магазини на регионалните летища и външните сухопътни граници на ЕС трябва да бъдат запазени, смятат евродепутатите, които във вторник подкрепиха предложение на Еврокомисията за осъвременяване на правилата за облагане с акцизи. Корекциите ще направят текста на директивата от 1992 г. по-ясен и в същото време ще намали задълженията на операторите и позволи по-ефикасна борба с безмитните измами, съобщиха от пресцентъра на Европейския парламент.

Според депутатите магазините за безмитна търговия, разположени по външните сухоземни граници на ЕС, трябва да продължат да съществуват, като всякакви дискриминационни мерки срещу тях трябва да се избягват.

Първоначалното предложение на Комисията предвижда пътуващите по въздух или по море да могат да купуват безмитни стоки само когато тяхната първа дестинация е летище или пристанище, разположено извън ЕС. Според одобрения доклад, пътниците с крайна дестинация, намираща се извън ЕС, също могат да се възползват от купуването на стоки без акцизи. Така се запазва се "възможността за закупуване на безмитни стоки по време на всички етапи от пътуване със свързващи полети, чието крайно местоназначение е трета територия или трета страна", посочват от ЕП.

Например пътник, който лети от София през Лондон до Ню Йорк, ще може да си купи безмитно уиски още в София, без да е необходимо да чака да пристигне в Лондон, за да направи своите покупки, както предвиждаше първоначалното предложение на Европейската комисия.

В момента потребителите имат право да купуват алкохол и тютюневи изделия без акцизи в една държава-членка и да ги транспортират в друга държава-членка, без да плащат допълнителни митнически такси, ако стоките са за тяхна лична употреба. Европейското законодателство определя ориентировъчни нива за това какви количества могат да бъдат смятани за такива за лична употреба - 400 цигари или 5 литра спиртни напитки.

Тези ориентировъчни ниво с времето обаче се възприет от някои държави-членки като абсолютен максимум, което според ЕП, ЕК и Европейския съд е неправилно. Затова Комисията предлага да бъдат заличени всички позовавания на въпросните ориентировъчни нива. Според ЕП обаче това би могло да създаде повече объркване както за потребителите, така и за контролните органи, и затова според депутатите е необходимо ориентировъчните равнища да бъдат запазени.

Крайното решение обаче трябва да бъде взето с единодушие в Съвета на министрите. Един по-ранен опит за осъвременяване на тези правила през 2004-2005 г. пропадна поради липсата на консенсус в Съвета - част от тогавашните предложения са включени в сегашното, което също цели реформирането на директивата от 1992 г., посочиха от пресцентъра на ЕП.