Евроконвентът трябва да помири напълно различни възгледи

По отношение на Балканите Европейският съюз смята за важно да се спре и да се огледа. Евросъюзът не поставя под въпрос ангажиментите си от 2000 г., когато 5-те страни от региона (Босна, Югославия, Хърватия, Албания и Македония) бяха обявени за "потенциални кандидати" за ЕС и им беше очертана "ясна перспектива за присъединяване". Никаква дата обаче не беше посочена и трудностите, срещани от тези страни, внушават предпазливост на Петнайсетте. Този подход се засилва и от очакваните последствия на голямото разширяване през 2004 г.

Какво могат да очакват балканските страни?

Някои от тях като Сърбия и Хърватия смятат, че ще имат поне толково положителна равносметка, колкото днешната на България и Румъния- изостаналите от първата вълна на разширяване и които се надяват на втората. За Хърватска това очакване може и да се окаже не без основание, но дали може да се отдели една страна, а останалите да се пратят към една неясна "трета вълна", в която може се окаже и Турция? Нищо не е по молка сигурно от това.

В Брюксел има поне две виждания по отношенията с Балканите.

За едни 2004г. ще бъде страхотен ускорител на процеса на стабилизация и на асоцииране. С приемането на Десетте (Полша, Унгария, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Словения, Кипър и Малта) в ЕС, балканските страни ще удвоят усилията си за решаване на проблемите си: слабост на правовата държава и демократичните институции, корупция, заплаха за възраждане на национализмите, бедност.

За други обаче Съюзът неизбежно ще претърпи контраудар от разширяването през 2004 г. Европейските правителства няма да имат нужния апетит, за да започнат нов процес на разширяване.

"Трябва да се намери равновесие между надеждата, която искахме да им внушим и нуждата да се управлява във времето процеса на стабилизация, който изисква много труд", казват в Еврокомисията.

Това има отражение, както върху двустранните отношения (на всяка от страните с ЕС), така и върху региналните. Балканските страни трябва да приемат истинското регионално сътрудничество- нещо което не се саморазбира в регион, познаващ толкова омраза и убийства. Хърватска, която ще подаде формална молба за членство в началото на следващата година, се безспокои от настояването на ЕС по тази точка, подозирайки, че искат да я "принудят към една нова Югославия".

Нещата се усложняват допълнително от специалните отношения, които някои страни имат с членове на ЕС. Всеизвестно е, че Италия подкрепя силно Албания, че Германия има близки отношения с Хърватска и че Франция е исторически съюзник на Сърбия.

Еврокомисията, от своя страна, набляга върху опасностите от сближаването с тези балкански страни, които, към настоящия момент, по-скоро изнасят към Европа своите ендемични проблеми: организарана престъпност, трафик на хора, контрабанда на цигари, оръжие и др. Но в Брюксел все пак констатират, че петте страни вече имат демократични институции и че възстановяването на правовата държава прогресира.

Намаляването на военното присъствие на НАТО в Босна и Косово, изборната промяна на властта в Македония, известното нормализиране на отношенията между Сърбия и Черна гора, връщането на част от бежанците - това все силни признаци на подобряване на ситуацията.

ЕС, който е най-големият донор на фондове за икономическото възстановяване на Блаканите (Петнайсетте и Еврокомисията осигуряват 52 процента от от финансовите помощи на Балканите през 2001 г., срещу 30 процента на международните институции и 18 процента на другите страни, сред които и САЩ) твърди, че е готов да продължи финансовите си усилия, за да стабилизира региона политически.