Европа не ни помогна за разкриването на поръчковите убийства

Г-н Александров, как вие разчитате доклада на ЕК с всички оценки за борбата с престъпността и корупцията и предвидените мониторинг и заплаха от предпазна клауза?

Внимателно се запознах с доклада и ми прави впечатление, че се обръща по-голямо внимание на продължаване на реформата в съдебната система, без да се повтаря онази вече втръснала на всички фраза за несъвършенствата в досъдебното производство. В тази връзка в указанието за осигуряване на един по-прозрачен и по-ефикасен съдебен процес, аз виждам известен апел към колегите съдии. Казвам го в контекста на един анализ, направен в НСлС, който пряко засяга резултатите от наказателните дела в сферата на банковата система.

Позволихме си да го направим, защото бяхме разтревожени от инертното отношение на някои районни съдилища във връзка с приключилите дела, които касаеха източването на банковата система в периода 1990-1996 година. В този наш анализ се сочи, че доста институции доста лежерно се отнесоха към този процес, сякаш в България не се е състояло един финансов апокалипс, а е минала лятна буря, която е разпръскала някое и друго листо от дърветата.

В какъв смисъл са се отнесли лежерно?

Използвам тази френска дума, за да не обидя някого, но с българската дума отношението може да се нарече “безхаберно”. Така се отнесоха най-вече по-горните инстанции на съдилищата. В нашия анализ се засягат най-вече аргументите на тези районни съдилища, които си позволиха без особено голяма правна задълбоченост да постановят оправдателни присъди.

Да разбираме ли, че тук намирисва на корупция?

Не бих могъл да твърдя нещо, без да имам доказателства, но имаме едно несериозно отношение към мотивите на тези оправдателни присъди. Те са  постни и повърхностни.

Т.е., констатациите в доклада на ЕК са следствие от това отношение?

В България, когато се заговореше за реформи, всичко започваше от идеи за прекрояване на следствието и завършваше с разрушаване на структури на следствието. Колегите ми определяха тези настроения на управляващите през годините със словосъчетанието “циклофренична еуфория”. Г-жа Ла Люмиер, която бе председател на Съвета на Европа през 90-те години, призоваваше България да извади разследването от МВР, това бе направено. След това започнаха неудачни реформи, над 20 промени в НПК преди да излезе новия НПК, който едва ли не оприличавахме като панацеята в наказателното производство. В това аз все още дълбоко се съмнявам.

Подходът в процедурите е изключително формалистичен, неудачно са разпределени отговорностите, най-вече по отношение на разследването. Вижте как антиконституционно звучи – конституционно определени органи по разследването да са лишени от правото да разследват. Дори тези нещастни 3 процента процесуална територия, които все още имаме, са ревностно пазени от някои правозащитни институции, включително от гилдията. Според новия НПК разследването на престъпления, извършени от служители на МВР се извършва от следователи. С указания в ущърб на закона и европейските директиви, военноокръжните прокурори отнеха и това на следствието. Указанията са, че престъпление, извършено до 17.00 ч., се гледа от военен съд, а след това от граждански. Аз не бих разделил задълженията на един служител до пет и след пет часа.

Предвид всичко това, което казвате, какъв е рискът от предпазна клауза през март?

Аз не виждам риска от предпазна клауза на базата на това, което казах. Мен обаче ме впечатлява апетита на службите на МВР да разширяват възможностите все повече служители на МВР да извършват разследване. Това е внесено в парламента и вече смущава професионалните среди, защото насреща си нямахме видима структура по разследването в МВР. Още недоказала се тази структура, ние вече казваме, че не ѝ стига капацитета и сливаме цялата тази маса от служители и ѝ даваме право да разследва. Разследването е моторът на наказателния процес. Без събрани доказателства не може да се достигне и до присъди. Затова стигаме и до обвиненията защо емблематичните фигури от престъпния свят не са там, където им е мястото. Едно е да приказваш, а други да доказваш.

Сега поставихме на дознателя да извършва едни от най-важните функции. Той трябва да състави.нар. постановление по привличането. Това е един сложен от фактическо-правна гледна точка диспозитив да го предяви на обвиняемия. С това аз никога не съм се съгласявал. Прокурорът трябва да извършва тази дейност и да го връчи на дознателя, който да предяви обвинението. Така се постига онзи елегантен момент по отделяне на функциите по обвинението от тези по разследването. В Европа много добре разбират тези неща. При разговора ни с новия съветник на главния прокурор г-н Стейтхаус, той ми зададе въпроса – “как в тази ситуация мотивирате хората да работят”, защото аз му казах, че въпреки всичко те работят по най-емблематичните процеси, които сега се афишират пред обществото.

Защо политиците не искат Национално бюро по разследване (НБР)?

Тази идея дойде след третата поправка в конституцията, когато бе вменено на главния прокурор да отчита работата на следствието. Ние приехме тази идея, защото законът е, за да се изпълнява. В тази ситуация статусът на следователя е неясен и Борис Велчев напълно сподели идеята за създаване на една разследваща структура при главния прокурор. Знаете, по конституция структурата на прокуратурата следва тази на съда, докато институцията на главния прокурор е самостоятелна и ние поискахме НБР да бъде сложена именно там. Така ще се създаде една абсолютна гаранция срещу вмешателства, каквито има сега при структурите, които са към изпълнителната власт. Все още не са изградени тези лостове, които да предпазят дознателите от вмешателство от страна изпълнителната власт.

Имахме една среща преди десетина дни заедно с ръководства на съдилищата, прокуратурата и следствието с посланиците на страните от ЕС. Половината от техните въпроси бяха свързани именно с НБР и със съдбата на съществуващото следствие. Самият ЕС иска това. Каква по-добра независима структура от това.

Аз като директор на НСлС бих могъл да вегетирам до 2009 г., да разчитам на тези три процента от НПК, но това не е държавнически подход. Политиците ни чуват, но не ни слушат.

Има ли знаци, които да подсказват, че чрез новия Закон за съдебната власт подобно бюро ще бъде създадено?

В новия ЗСВ се премахва една енигма – съществуването на 29 следствени служби, но това не е по вина на следователите, а по вина на политиците, които през 1998 г. си направиха експеримент в опита да скъсат връзката между централата (НСлС) и окръжните следствени служби. Новият ЗСВ създава една служба НСлС, дава право на всеки следовател да разследва навсякъде в страната, но функционалните компетенции на следствието са твърде свити към възможностите, които то има. Така, че ако цялата НСлС бъде ситуирана при главния прокурор, за да може той като пряк ръководител да ѝ възлага и по-отговорни и по-обществено значими разследвания.   

Така вие ще станете зам.-главен прокурор.

Елементарно е мисленето в тази посока. Някои казват: Ще станеш зам.-главен прокурор. Аз сега съм директор и защо трябва да се унижавам да ставам заместник? Моята идея е следователят е да има статут на разследващ магистрат, а не аз да стана заместник или да не стана. Аз мога и да си отида. Държа на това, защото такива магистрати има навсякъде по света. Нека да не се поддаваме на внушенията на някои местни чиновници, които казват, че няма нищо такова никъде. Най-близкият пример е Гърция. 

Ще има ли в такъв случай следователят правомощията на прокурора?

Няма да има. Тук би могъл да се обособи един специализиран отдел анти-мафия прокуратура, който да работи по дела, които ще се разследват от това специално бюро. Така ще се избегне и цялата тази въртележка за това къде да бъде отнесено дело.

Липсата на разкрити поръчкови убийства си остава изключително сериозен проблем. Кога ще разкриете някое от тях?

Работил съм дълго време в система и мога да направя една аналогия – какво правеше МВР преди и какво прави МВР сега. Ние имахме тогава инструментариум, който много ясно регламентираше отношенията между следователя и оперативния работник. Тогава оперативният работник разчиташе много на указанията на следователя още във фазата на т.нар. скрито разследване и затова имахме много повече успехи. Сега не искам да оправдавам само себе си, но с малките процесуални възможностите ние какви бихме могли да направим? С анализите, които изпращахме до правителство и до други институции, ние предлагахме един малко по-екстравагантен подход към тези убийства. Предложихме да създадем един щаб, който да анализира проблематиката и ако може образно да се каже – с един мозъчен удар да се разкрият...

Стигнало ли се е до момент, в който трябва да се каже на обществото да ги “прежали” тези убийства?

Не искам да го казвам така, но за съжаление с течение на времето нещата избледняват и отиват в небитието. Не ми се иска това да е така.

Каква е причина – липса на възможности, на пари – каква е?

Причините са комплексни. Аз мога да си позволя да кажа нещо, което много хора от изпълнителната власт не искат да направят, защото биха навредили на интересите си при влизането ни в ЕС. Ами като от Европа много ни съветват, защо не ни помогнат? Извинявайте много, ама ние се изпълняваме средно по 200 съдебни поръчки от чужбина за средно по 67 дни. Това са си 200 дела. При тези поръчки ние извършваме всичко както при едно нормално разследване – обиски, снемане на банкова тайна... Ами с нашите поръчки нещата са трагични. Има държави, които изобщо не ги изпълняват. Не искам да споменавам конкретни държави. Други ги изпълняват за по една година. Други, като Франция, ги изпълняват много бързо.

Ние не можем да си въобразяваме, че нашата държава се е капсулирала с тези убийства и само българи ги извършват. За съжаление те станаха емблема на България. Пикът беше през 2003 г., когато станаха 23. Сега пак се случват, но МВР взе крути мерки и тези кавалкади на разни босове поне в София понамаляха.

В нашия анализ за генезиса и развитието на организираната престъпност ние сме посочили доста причини тези убийства да продължават да се случват. Вътре има и прогнози, които също се сбъдват. Някой все пак трябва да ги чете тия работи, защото ние не ги пишем за себе си. Това е изстрадал опит на следствието.

В последните години заедно с МВР и прокуратурата разкрихме доста неща, но те не се афишират толкова. Примерно прословутото взривяване на Христомира. След много работа на следователите от НСлС се стигна до прекия извършител, но не можахме да стигнем до поръчителя, за съжаление.

Тоест, шансът не е много голям за тези убийства?

Шансът... аз пак ви казвам, не за да оправдавам, но... аз много често соча за пример онзи случай с убийството край Бургас на един лидер на небезизвестна групировка. По същото време се състоя един футболен мач. Една от работните версии бе, че килърът е дошъл с агитката на ОФК Београд. Какъв е проблемът? Пристига. Дават му средството за извършване на убийството. Стреля, понеже е добър, оставя оръжието и си заминава. Какви са ни възможностите да стигнем до него? Появиха се тогава едни многоуки люде, които обясняваха, че ние трябва да правим психологически портрети. Каква е ползата от портрета на този убиец? Това може да послужи само за някакви научни разработки. Аз ви казах, той пристига, стреля и си заминава. От повечето убийства лъха много професионализъм.

Докъде стигна случая с “Топлофикация”? Може ли да се очаква скоро следствието да докаже обвинението за пране на пари?

Националното следствие разследва само прането на пари и то поради факта, че е извършено в чужбина. За да го разследваме, ние първо трябва да достигнем до категоричния извод, че тези пари са обект на престъпно посегателство, т.е да сме разследвали предшестващото престъпление. Как да го правим обаче, след като законът ни е отнел това процесуално правомощие? За да успокоя всички обаче ще кажа, че ние не сме спрели да го разследване заради това, че законът е написан тъпо. Ще си ги разследваме и много скоро ще ви кажем и точния механизъм на присвояване и на някои други престъпни посегателства в “Топлофикация”. Уверен съм във възможностите на колегите, които извършват разследването и те го доказват с това, че извадиха допълнително 4 милиона лева от сейфовете на този прословут изпълнителен директор.

Водят ли се и други следствени дела за източване на държавни дружества?

Не мога да ви кажа, защото компетенциите са ни отнети. Ние не извършваме такива разследвания в страната. Това го прави МВР. Вижте, ние имаме богат опит. Наскоро приключихме ТЕЦ “Бобов дол”. В нашите анализи заявихме нашата сигурност, че щом се посяга в този ТЕЦ се посяга и в другите ТЕЦ-ове. Щом е посегнато в “Топлофикация” по същия механизъм това се прави и в други топлофикации. Аз към убеден, че енергийните дружества са обект на доста посегателства, но това не е в моята компетенция и сигурно някой може да е доволен от това.

На една пресконференция на вътрешния министър Румен Петков и главния прокурор Борис Велчев бе заявено, че между 10 и 15 дела с голям обществен интерес ще бъдат внесени в съда до края на ноември. Вие споделяте ли тази прогноза?

Ако това е заявено от страна на прокуратурата, защото тя стана господар в досъдебната фаза, биха могли да го кажат. Но на мен ми направи впечатление, че се правят изявление за дела, които са на производство в следствие. Най-малко коректността изискваше да кажат, че тези дела приключват в следствието, а не в дознанието. Има малка разлика.

Тези дела ще бъда приключени.

Какво става със залежалите над 10 000 дела от преди реформирането на следствието?

Пак казвам, законът бе направен тъпо. Забележете невъзможността на оперативния работник да прехвърля при натрупване на маса дела на друга структура, не знам какво пречеше това. Благодарение на нашите усилия с прокуратурата и на базата на едни вътрешни организационни действия тези дела ще бъдат приключени преди средата на следващата година. Ще останат само някои дела, които са били спирани, но те не са особено много.

Какво ще стане с тези над 250 следователи, които ще останат без работа след приключването им?

Ние искаме тези хора да работят с един ясен статут, какъвто има повечето държавни служители. Ако не се реализират проектите за НБР, това ще означава липса на всякаква държавническа визия по отношение на тези хора, защото на тях трябва да им се плаща. Те ще стоят без работа, ще имат по едно дело на година и това е.