"Икономическият растеж в Европа достигна мъртва точка и възникна риск от нова рецесия", обяви заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по икономическите и парични въпроси Оли Рен, представяйки в четвъртък есенната икономическа прогноза на ЕК. В нея се посочва, че възстановяването на икономиката на ЕС е спряло, силно влошеното доверие се отразява на инвестициите и потреблението, забавеният ръст на световната икономика пречи на износа, а спешно наложилата се бюджетна консолидация е тежест върху вътрешното търсене.
Очакванията на ЕК за българската икономика са тя да постигне ръст от 2.3% догодина и 3% през 2013 г. Италия ще изпадне в рецесия като брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще се свие с 0.2 процента през последните три месеца на 2011 година и с 0.1% през първите три месеца на 2012 година. На годишна база италианската икономика ще отчете ръст от 0.1 на сто догодина. В рецесия ще бъдат още Гърция и Португалия.
Брюксел е повишил прогнозата си за бюджетния дефицит на Атина за тази и идната година съответно със 7.8 и 5.4 на сто от БВП. Гръцкият дълг ще доближи 200 процента от БВП през следващата година. Брутният продукт на страната ще продължи да се свива догодина с 2.8 на сто, растежът на гръцката икономика ще се възобнови едва през 2013 година с увеличение на БВП с 0.7 на сто, прогнозира ЕК.
ЕК прогнозира годишният ръст в общността да е 0.5 на сто през 2012 г., а за 2013 г. се очаква възобновяване на слаб темп на растеж от порядъка на 1.5 процента. Няма да има осезаемо подобрение на пазара на труда и високата безработица ще се запази на текущото равнище от около 9.5 %. През следващите тримесечия се очаква инфлацията да се върне под 2 процента. Ако се запазят сегашните финансови политики на ЕС, бюджетните дефицити в съюза може да бъдат сведени до малко над 3 процента до 2013 г.
"Ключът за възобновяването на растежа и създаването на работни места е във възстановяването на доверието във фискалната устойчивост и финансовата система, както и в ускоряването на реформите за стимулиране на европейския потенциал за икономически растеж. Необходимите мерки получиха широк консенсус, като в момента се нуждаем от непоколебима воля за изпълнението им. Аз лично ще използвам новите правила за икономическо управление още от първия ден“, заяви Оли Рен
Преустановено възстановяване
В прогнозата се посочва, че за текущия и следващите тримесечни периоди се очаква стагнация на брутния вътрешен продукт (БВП) в ЕС. Перспективите започнаха да се влошават от лятото: кризата с държавния дълг на държавите-членки на еврозоната се разпростря, като инвеститорите насочиха вниманието си и към устойчивостта на държавния дълг при държавите извън ЕС, а развитието на световната икономика, от своя страна, също забави темп, пише в анализа.
Очаква се предприятията да отложат или отменят инвестициите си в условията на по-неблагоприятна икономическа перспектива и увеличена несигурност. Домакинствата ще потребяват в разумни граници на фона на продължаващите усилия на определени държави-членки да намалят високата си задлъжнялост. Банките, от своя страна, е вероятно да ограничат кредитирането, което допълнително ще спъва динамиката на инвестициите и потреблението. Отслабването на реалната икономика, нестабилните публични финанси и уязвимият финансов сектор изглеждат взаимообвързани в порочен кръг. Само обръщане на тази отрицателна спирала би могло да възвърне доверието и икономическото развитие, посочват европейските анализатори.
Еврозоната с по-скромен растеж догодина
Очаква се към средата на 2012 г. постепенно да се възобновяват отложените инвестиции и потребление в резултат на мерките за преодоляване на кризите с държавния дълг на еврочленките. Прогнозира се годишният ръст на БВП за 2012 г. да е 0.6 процента в целия ЕС и 0.5 % в еврозоната, а за 2013 г. — за все така скромен размер от 1.5 % в ЕС и 1.3 % в еврозоната.
Няма да има група държави-членки, които да останат незасегнати от очакваното забавяне на икономическия растеж, но стойностите за всяка една от тях ще продължат да варират.
Стабилизиране на публичните финанси
Настоящата година е е тази, в която от стабилизиране на публичните финанси се преминава към консолидирането им, се посочва в съобщение на ЕК. Понастоящем за 2011 г. се очаква дефицитът на БВП на ЕС да бъде 4.7%, а в еврозоната — 4.1 %. За следващата година прогнозните равнища са съответно 3.9 на сто в ЕС и 3.4 процента в еврозоната. В настоящата прогноза не са взети предвид вероятни, но още невнедрени, допълнителни консолидационни мерки.
Възможно е отношението на съвкупния дълг към БВП ще достигне в ЕС връхна точка от около 85 % през 2012 г. и ще се стабилизира през 2013 г., а в еврозоната — ще продължи леко да нараства в рамките на прогнозния период, надхвърляйки 90 % през 2012 г., пише още в прогнозата
Намаляваща инфлация
Цените на енергията бяха основният двигател на поскъпването на живота през 2011 г. Очаква се обаче тяхното намаляване и свеждане на номиналната инфлация до под 2 процента догодина. Запазването на бавен темп на растеж няма да значителен позволи ценови натиск, а нарастването на заплатите, от своя страна, също би следвало да е скромно.
Предвид очаквания слаб растеж на БВП според основния сценарий, рискът от рецесия е реален. Основните опасности са свързани с държавния дълг, финансовия сектор и световната търговия. Възможна е негативна спирала: по-слабият растеж затруднява емитентите на държавен дълг, чиято нестабилност на свой ред е предизвикателство за устойчивостта на финансовия сектор.
От друга страна може да се очаква по-бързо от предвижданото възвръщане на доверието, което би освободило потенциал за по-ранно от очакваното възстановяване на инвестициите и потреблението на домакинствата. световният икономически растеж би могъл да се окаже по-устойчив от прогнозираното в основния сценарий и като такъв да благоприятства нетния износ на ЕС. Накрая, един по-голям спад в цените на борсовите стоки би стимулирал реалните доходи и потреблението, обобщава анализът.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
24 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Енвер Ходжа:Моля форумците либерасти да ми обяснят със думи прости и без витиевати увъртания, как и защо фалира Исландия, която се даваше за пример на либерална политика. Мисля че дежурните аргументи КГБ, Путин, Социализъма и комунягите в случая не важат.
Тодаре, да те светна, че и Русия плаща не с рубли, а с долари и евро, демек и тя е второ направление.Освен това ги има в повече. Също и китайците ги имат.
Тодаре, къде са тия предприятия бе? Ти вестници не четеш ли, телевизия не гледаш ли, извън София пътуваш ли? Да си чувал за Северозападнала България и за безработицата в резерватите извън София и Варна? В една съседна Румъния няма затворено предприяти. Тъжна гледка е да видиш Никопол със нито едно работещо предприятие и завода в Турну Мъгуреле отсреща, който работи.
Мдааа...а! Да им имахме кризата! Заплати 40000-80000 евро, пенсии от 1500 до 3800 евро, щосета като огледало, ...
Европеиският капитлизьм постигна невиждан успех - новата криза започва преди да е завьршила старата. Това и Владимир Илич не можа даго предвиди. Браво, Барозу! Браво, Оли Рен! Браво, Борисов и Дянков!
Проблемът идва от това, че капитализмът създава богатства, а това води до влагане на пари в банките. Тези пари трябва да се дават назаем, за да носят лихви. Обаче не на гърци, испанци и италианци. А сега си представете, че България е дала 15 милиарда евро назаем на Гърция - тази шега е само за да разберете разликата между капиталистическите страни и бедните страни.
другара Тодар Живков:
Изленаа ми пришки на устата да ви обяснявам да не четете комунистически митове и легенди.
Никакви пазари не сме загубиле, а непрекъснато разширяваме международните си пазари и сите са саде по „II-ро направление”, демек плащат ни в твръда валута, а не в „преводни рубли”.
Направиха са великолепни предприятия, които са пукат от работа и изнасят най-много баш по време на кризата, но за тех ченгесарско-комунистическата пропаганда не пише, а саде за мърлячите.
Завчера изленаха данните …
за износа през месец септември. Отново страхотно постижение – 3,313 мрд.лв., което е с 18,1% повече от септември 2010 г., който от своя страна беше пък с 37,3% по-голем от септември 2009 г.
Както знаете или по-скоро не знаете, още през 2-ро полугодие 2010 г. износът ни с голема скорост достигна и надхвърли предкризисните равнища, но Дянков и Трайчо не успеха да ви съобщат големата новина, защото през тва време са бранеха от компроматните парцали, с които ги замеряха опозиция, синдикати и пр.
През 2011 г. наща експортноориентирана икономика влена с летящ старт и още от януари започна всеки месец да поставя исторически рекорди в месечния износ от по над 3-3,1-3,3-3,6 млрд.лв., никога непостигани в целата ни история досага.
Тва е напълно нормално. Додека европейските индустриални и частни потребители са в криза, наще по-евтини и качествени продукти започнаха да изместват конкуренцията, напр. като поддоставчици на автомобилната индустрия и прочие. През последните години са направиха доста модерни предприятия, за които почти са не говори, а още от началото на 2012 г. почваме да изнасяме автомобили от китайския завод на Литекс в Ловеч, завчера посланика на Южна Корея обяви, че Хюндай ша строи завод за електроавтомобили във Варна и т.н
Проблемът е, че все още отрасли на икономиката, в които все още върлува най-дивашки комунизъм и свалят показателите на целата икономика. Дянков и Борисов требва да използват благоприятните условия – победта на изборите и кризата в Европа - и най-после да проведат хирургически реформи в тея отрасли.
другара Тодар Живков:
Изленаа ми пришки на устата да ви обяснявам да не четете комунистически митове и легенди.
Никакви пазари не сме загубиле, а непрекъснато разширяваме международните си пазари и сите са саде по „II-ро направление”, демек плащат ни в твръда валута, а не в „преводни рубли”.
Направиха са великолепни предприятия, които са пукат от работа и изнасят най-много баш по време на кризата, но за тех ченгесарско-комунистическата пропаганда не пише, а саде за мърлячите.
Завчера изленаха данните …
за износа през месец септември. Отново страхотно постижение – 3,313 мрд.лв., което е с 18,1% повече от септември 2010 г., който от своя страна беше пък с 37,3% по-голем от септември 2009 г.
Както знаете или по-скоро не знаете, още през 2-ро полугодие 2010 г. износът ни с голема скорост достигна и надхвърли предкризисните равнища, но Дянков и Трайчо не успеха да ви съобщат големата новина, защото през тва време са бранеха от компроматните парцали, с които ги замеряха опозиция, синдикати и пр.
През 2011 г. наща експортноориентирана икономика влена с летящ старт и още от януари започна всеки месец да поставя исторически рекорди в месечния износ от по над 3-3,1-3,3-3,6 млрд.лв., никога непостигани в целата ни история досага.
Тва е напълно нормално. Додека европейските индустриални и частни потребители са в криза, наще по-евтини и качествени продукти започнаха да изместват конкуренцията, напр. като поддоставчици на автомобилната индустрия и прочие. През последните години са направиха доста модерни предприятия, за които почти са не говори, а още от началото на 2012 г. почваме да изнасяме автомобили от китайския завод на Литекс в Ловеч, завчера посланика на Южна Корея обяви, че Хюндай ша строи завод за електроавтомобили във Варна и т.н
Проблемът е, че все още отрасли на икономиката, в които все още върлува най-дивашки комунизъм и свалят показателите на целата икономика. Дянков и Борисов требва да използват благоприятните условия – победта на изборите и кризата в Европа - и най-после да проведат хирургически реформи в тея отрасли
Тодаре, откъде да го чакат този разтеж бе? Дали остана нещо читаво да произвежда нещо, а камо ли и да изнася? Те ти резултата от приватизациите, либералната данъчна политика, бездарната загуба на пазари, пълна деквалификация и лумпенизация на работната ръка, липса на каквото и да е виждане за развитие.
другара Тодар Живков:
Прогнозите за растежа на българското БВП през 2012 и 2013 г. да почекат.
Защо не казват какъв ша ни е растежът през 3-то и 4-то трим. 2011 г., а мълчат кат пръднале?
След 2 дена ша изленат данните за 3-то тримесечие, но ша кажа на по-грамотните как сами да си направат сметката.
И така, преди неколко дена Дянков каза, че за целата 2011 г. очакваме растеж 2,8%, но новината мина кат глас в пустиня.
Преди 20 дена Юробанк И Еф Джи груп даде коригирана прогноза за България от 2,9% …
за 2011 г., но отново остана без коментар.
Данните на НСИ за 1-во и 2-ро трим. т.г. са отдавна известни и те са 1,52% и 2,22%.
За да завръшим годината на 2,8-2,9% е възможно, само ако през 3-то трим. сме избичиле 3,2%, а през 4-то трим. 4%.
Или, през целата година сме имале непрекъснато увеличение на растежа от 1,52 до 4%.
От чий зор требва да са връщаме на 2,3% през 2012 г. са пита в задачката.
Има ли тук некой грамотен да отговори на въпроса или са са сабрале саде леви интелектуалци и поплювковци да плачат на чужд гроб?