Европейската среща на върха в Стокхолм и икономическите предизвикателства

Срещата на върха следващата седмица в Стокхолм се вписва в идеята за превръщане на европейската икономика в най-конкурентноспособната и динамична в света в течение на десетилетие.
Забравете преувеличенията на европейските лидери. Работа им е да преувеличават. Също така можем да забравим търсещите сензация внушения, като например идеята за награда "Жена предприемач на годината". Важна е същността на предложенията, идващи от европейските правителства и Комисията в Брюксел.

Най-добре е срещата в Стокхолм да се преценява според това дали европейските държавни и правителствени ръководители могат да дадат тласък към конкретни и практически крачки за по-голяма гъвкавост на икономиката между страните от Европейския съюз и във всяка една от тях. Почти десетилетие след създаването на единния пазар, националните държави продължават да запазват различни бариери - в областта на енергетиката, финансовите услуги, пощенските услуги, въздушния и железопътния транспорт и други. Европа има да прави още много за насърчаването на по-бързото създаване на работни места.

Значителен напредък бе постигнат след Европейския съвет в Лисабон миналата година. След първоначалния скептицизъм Европейската комисия подкрепи процеса. Тя оцени напредъка в икономическите реформи във всяка страна-членка и създаде работна група за поощряване на още по-голяма гъвкавост в пазара на работна ръка.

Страните членки също проявиха старание. Малцина бяха доволни от смъмрянето в процеса на преоценка и използваха повода да се насочат към някои структурни реформи.

Проявиха се обаче и признаци, че ентусиазмът за реформи спира на всяка национална граница. Франция се захласва по либерализирането на енергийния пазар. Великобритания се запъва за пощенските услуги и контрола на въздушния трафик. Увеличиха се държавните субсидии в Белгия. И Германия не направи кой знае колко за гъвкавостта на пазара на работна ръка.

По-бързият икономически растеж в Европа спрямо САЩ също поражда опасения - намалява натискът на конкуренцията за структурни реформи.

Междувременно Европейският парламент се тревожи повече за запазването на собствените си правомощия, отколкото за осъществяването на реформите. Той заплашва да забави предложенията за създаване на единен пазар и в сферата на финансовите услуги.

В Стокхолм предизвикателството за европейските лидери си остава съсредоточено в обезпечаването на процеса за премахване на препятствията в пазарите, реформи в системата на социалните грижи и намаляване на тежестта на европейското регулиране. Трябва да бъдат приети конкретни цели и срокове, най-вече в областта на енергетиката, пощенските услуги и авиацията, ако срещата на върха иска да направи значителна крачка към структурната реформа.