Европейски наблюдатели ще следят примирието в Южна Осетия

Външните министри от ЕС подкрепиха изпращането на европейски наблюдатели, които да следят за спазването на примирието в Южна Осетия, постигнатото с посредничеството на Франция, предаде Ройтерс. "ЕС е готов да се ангажира, включително на място, в подкрепа на усилията на ООН и ОССЕ", заяви в сряда ирландският държавен министър, отговарящ за задморското развитие Питър Пауър след извънредното заседание на ЕС в Брюксел. Подробностите по изпращането на наблюдателите ще бъдат обсъдени на среща на външните министри от ЕС през септември.

"Ние сме твърдо решени да действаме на място. Трудно е да се каже, че сме оптимисти, но сме обнадеждени от случилото се тази сутрин (б.ред. заседанието на външните министри). Трябва да минем и през ООН", заяви френският външен министър Бернар Кушнер, чиято страна е ротационен председател на ЕС.

Двадесет и седемте страни членки на ЕС приеха декларация, с която призоваха Русия и Грузия да спазват "ефективно примирие", като се придържат към предложения от френския президент Никола Саркози мирен план.

Върховният представител за външната политика на ЕС Хавиер Солана заяви, че Съюзът е твърдо решен да изпрати хуманитарна помощ и да помогне за реконструкцията на засегнатите от войната населени места. Това ще стане веднага след като сигурността в района бъде възстановена.

Разделение в ЕС по отношение на Русия

Конфликтът в Грузия отново очерта различията в ЕС по отношение на Русия, които помрачават връзките с Москва след разширяването на блока на Изток през 2004 г. Полша и балтийските републики, които се опасяват от поведението на Русия, която използва военна, икономическа и политическа сила, за да влияе на съседите си, осъдиха агресията на Москва и искат по-твърда линия от страна на ЕС.

Декларацията, с която приключи срещата на министрите, не отговори на грузинските очаквания. Преди ден грузинския посланик в ЕС Саломе Самадашвили поиска ЕС да определи руската инвазия като "акт на агресия", да осъди бомбардировките на грузинския град Гори, да изрази съмнение за преговорите ЕС-Русия за ново стратегическо споразумение и да препотвърди териториалната цялост на Грузия.

В същото време италианският външен министър Франко Фратини разкритикува Грузия и заяви, че не може да става и дума за създаване на "антируски фронт".

Френското председателство на ЕС смята, че точно сега е по-добре да се съсредоточи върху разрешаването на проблема, отколкото да се опитва да анализира войната, кой какво е започнал, кой е реагирал и ЕС е обединен зад тази идея, заявява високопоставен европейски дипломат пред Euobserver. Той допълва, че председателството иска да осигури възможно най-голяма възможност за маневри при бъдещо посредничество.

"Ситуацията е все още в развитие. Не е черно-бяла. Разбира се, Грузия направи някои грешки, Русия направи някои грешки. Но идеята сега е да се подпомогне посредничеството, да се види какво можем да направим от хуманитарна гледна точка", пояснява източник, близък до френското председателство.

Във вторник Русия и Грузия подписаха изготвен от Русия план с шест принципни точки за спиране на огъня. Той предвижда войските на двете страни да се изтеглят до позициите си отпреди началото на конфликта, както и международни преговори за вариантите на "сигурност и стабилност" в грузинските сапаратистки райони, които станаха повод за кръвопролитния конфликт.

Петдневната война избухна на 8 август, когато Грузия предприе обстрел срещу подкрепяните от Русия сепаратисти в Южна Осетия, а Москва отговори с масивна контраофанзива, като навлезе с танкове и изтребители дълбоко в грузинска територия, бомбардирайки военни обекти и населени места.

Боевете отнеха живота на стотици цивилни граждани и шокираха бивши комунистически страни, както и държави като Украйна, Молдова, Армения и Азербайджан, третирани от Русия като "близка чужбина". Те се стреснаха от демонстрираната агресивност на Москва, която показа, че за в бъдеще няма да се церемони с който и да е прозапзано настроен съсед.

"ЕС трябва да каже "не" (на подчиняването на Грузия от Русия) и да изтласка Русия навън. Това означава твърд език, санкции (срещу Русия) и бърза хуманитарна намеса на ЕС", заяви представител на една от балтийските държави.

Руското нахлуване в Грузия беше открита "военна агресия" и Москва би трябвало да плати цената в рамките на отношенията ѝ с ЕС, като суспендиране на сегашното споразумение за партньорство и сътрудничество или символично ембарго върху вноса на оръжие, смята Нику Попеску, анализатор от Европейския съвет за външни отношения.

"Първият урок от тази криза е, че старата политика на неангажиране на ЕС окуражи и двете страни към ескалация на действията", каза Попеску. "От гледна точка на ЕС, първата "жертва" е теорията, че като се ангажира повече с Грузия, ЕС ще раздразни Русия и ще провокира нестабилност", пояснява той.

Трудността с мироопазващите сили

По време на посещението си в Москва във вторник Никола Саркози отбеляза възможността за мироопазваща мисия на ЕС, а Полша и балтийските републики веднага предложиха да изпратят свои военнослужещи.

Но създаването на мироопазващи сили, които да са приемливи за всички страни, може да се окаже твърде трудно, като Русия вече изключи участието на какъвто и да е грузински контингент, докато Михаил Саакашвили каза, че не приема участието на руски войски, които досега изпълнява "митротворческа" мисия.