Европейският съд осъди България за етническа дискриминация

Гражданите нямат механизми за защита от подслушване, констатираха отново магистратите

Европейският съд осъди България за етническа дискриминация

В един ден Европейският съд по правата на човека в Страсбург излезе с две осъдителни решения срещу България, с които за пореден път констатира, че страната има тежки проблеми със своите съд и полиция. Първото решение е за етническа дискриминация по повод неефективното разследване на нападението срещу Йоланда Йотова, която е от ромски произход. Пред съда тя е защитавана от адв. Михаил Екимджиев. Второто дело показва, че българските граждани все още нямат правна защита срещу неправомерно подслушване.

Йоланда Йотова живее в с. Ъглен, близо до Луковит. На 13 юли 1999 г. вечерта тя е простреляна в гърдите в нейния дом от група неидентифицирани нападатели. Тя е тежко ранена, хоспитализирана и впоследствие остава инвалидизирана със 75% увреждания.

Полицията и прокуратурата в Луковит и Ловеч веднага образуват дело, но не успяват да установят извършителите на нападението. Европейските магистрати смятат, че разследването е било неефективно, защото властите не са извършили редица необходими действия, които са можели да доведат до разкриване на извършителите. Те са спирали досъдебното производство на няколко пъти, а някои от следствените действия са били извършени с много голямо закъснение.

Заради това съдът намира нарушение на правото на живот, гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека. Съдът в Страсбург намира и етническа дискриминация в случая. Според институцията българските власти не са разследвали, а са били длъжни да разследват възможните расистки мотиви за извършване на престъплението.

Редица факти по делото насочват към това, че то е извършено от няколко младежи българи за отмъщение във връзка с предходен конфликт между група българи и група роми в нощно заведение в с. Ъглен, станал два дни по-рано.

В резултат полицията в Луковит в продължение на два дни е патрулирала в с. Ъглен и в друго съседно село с цел да предотврати етническия конфликт. Впоследствие по делото са установени и други факти, насочващи към възможни расистки мотиви за извършване на престъплението.

Съдът подчертава, че разследващите органи не са направили никакви опити да установят евентуалните расистки нагласи на заподозрените и не са разследвали дали те споделят крайни екстремистки и расистки идеологии. ЕСПЧ присъжда 12 000 евро на жалбоподателката за претърпени вреди и 3 770 евро разноски по делото.

Съдът отново констатира, че гражданите нямат механизми за защита от подслушване

Второто дело е заведено от Румен Хаджиев срещу България. От 2001 до 2008 година той на три пъти е искал от българските съдилища информация дали е бил подслушван. Хаджиев е пускал заявленията си по реда на Закона за достъп до обществена информация, но и в трите случая информацията му е била отказвана с аргумент, че става дума за секретни данни.

Той завежда дело пред Страсбург, чрез което съдът потвърждава своето решение от 2007 година, че българските граждани все още нямат никаква гаранция, че когато и да е, могат да получат информация дали са били обект на подслушване и проследяване със СРС.

През 2007 година съдът в Страсбург се произнесе с пилотно решение, в което се казваше, че българският вътрешен министър има прекомерни права да подслушва, а гражданите нямат механизми за защита.

В настоящото решение съдът заявява, че към края на 2008 година ситуацията в България е била същата. Институцията обаче прави коментар и на работата на парламентарната подкомисия за контрол върху СРС, от която става ясно, че положението с подслушването в страната не се е променило. Съдът припомня докладите на подкомисията, в които се говори за множество нарушения на процедурите за използване на СРС-та, както и за това, че в България се подслушва масово.


Делото пред ЕСПЧ е водено от адвокатите Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация" и Михаил Екимджиев.

Споделяне
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?