Еврозоната се надява планът за Гърция да впечатли пазарите

Канцлерът Ангела Меркел заяви в петък, че трудно постигнатото споразумение за спасяване на Гърция ще укрепи разклатеното евро и ще покаже, че Европа може да се справи с кризата, независимо от включването в схемата на Международния валутен фонд.

Споразумението, до което стигнаха европейските лидери в четвъртък вечерта, цели да удържи кризата с гръцкия правителствен дълг, която подкопава Европейския валутен съюз.

Меркел изрази удовлетворение от споразумението, което според нея показва, че Европа е способна да удържи контрол над ситуацията, като в същото време съдейства за стабилността на еврото и показва солидарност със страна, изпаднала в затруднение.

"За нас също така е важно в дългосрочен план, еврото, което е такъв успех за мира и единството, да остане стабилно. Вчерашният ден бе важен за еврото", коментира Меркел преди заседанието на Европейския съвет в петък.

Съвместната програма на еврозоната и МВФ предвижда изключително стриктни условия за ползване на помощта, като в момента Гърция няма достъп до парите. Те могат да бъдат отпуснати само ако Гърция или друга закъсала страна от еврозоната не може да си осигури средства от финансовите пазари. Активирането на пакета може да става само с единодушното съгласие на 16-те страни от еврозоната.

Споразумението е ясна победа за Меркел, която настоя спасителният план за Гърция да се ползва само в краен случай, когато са изчерпани всички други опции. Меркел също така настояваше за включване на МВФ.

Споразумението е поражение за Франция и Европейската централна банка, които се противопоставяха на участие на МВФ в спасителната схема, тъй като това е удар по престижа на еврото и показва, че Европа не е способна да разрешава собствените си финансови проблеми. Еврозоната никога не се е обръщала към МВФ.

Президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише каза, че е искал програма, която подчертава "максималната отговорност" на правителствата за ограничаване на дълга. Според него договореното споразумение е "работещо решение", което "в нормални условия не е необходимо да бъде активирано."

Той заяви, че сега Гърция би трябвало "постепенно да възстановява доверието на пазара" и да е в състояние да заема средства при по-ниски лихви. Трише изрази мнение, че поведението на пазарите ще се промени.

Лихвеният спред между десетгодишните гръцки облигации и същите германски облигации – ключов индикатор за доверието на пазара – се стесни от 330 базисни пункта в четвъртък сутрин до 305 в петък. Равнищата обаче остават високи, като цената на заемните средства за Гърция е два пъти по-голяма от тази за Германия.

В същото време еврото се повиши до 1.3377 за долар в ранната търговия, след като бе достигнало десетгодишен минимум от 1.3291 в четвъртък.

Кризата с гръцкия дълг показа неспособността на еврозоната да държи под контрол дефицита и задълженията на страните членки, както и липсата на осигурителна мрежа за страни от еврозоната, които рискуват да изпаднат в неспособност да разплащат дълга си.

Новият план представлява възможна спасителна програма на първо време. Всички страни от еврозоната обещават помощ, като всяка такава помощ ще бъде доброволна.

Президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой изрази надежда, че програмата няма да се активира.

Премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който оглавява групата на финансовите министри от еврозоната, заяви, че постигнатото споразумение ще "обезкуражи спекулантите, тъй като те ще знаят, че вече съществува такъв инструмент."

Гръцкото правителство изрази увереност, че наличието на такъв план ще помогне за финансиране на гръцкия дълг от пазарите при по-ниска цена.

"Надяваме се и вярваме, че никога няма да го използваме", заяви гръцки официален представител, пожелал анонимност.

Френският премиер Никола Саркози заяви, че страните от еврозоната ще предложат заеми, съставляващи две трети от общия пакет, а останалата една трета ще предостави МВФ.

Юнкер каза, че не е постигнато съгласие какъв да е размерът на спасителния финансов пакет, но според източници от срещата на върха, става дума за 22 милиарда евро.

Паралелно с това еврозоната смята да въведе по-строги регулации и санкции, целящи да държат дълга и дефицита на страните членки под определен лимит.

Съгласуваната спасителна програма може да бъде използвана и за други проблемни страни като Португалия и Испания.

Най-тежко обаче е положението на Гърция, която тази година трябва да заеме 54 милиарда евро и да рефинансира около 20 милиарда евро в периода април – май. Страната може да продава облигации, но заяви, че не може да плаща на толкова високи лихви, каквито инвеститорите искат, за да се застраховат от риска за евентуален фалит на Гърция.

Още по темата
Още от Бизнес