"Фич" потвърди рейтинга на България, но скептична за еврото от 2025 г.

Международната рейтингова агенция "Фич Рейтингс" (Fitch Ratings) потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута ‘BBB’ с положителна перспектива, съобщи пресцентърът на Министерството на финансите в събота.

Рейтингът на България е подкрепен от силната външна и фискална позиция на страната в сравнение с държавите със същия рейтинг, надеждната политическа рамка от членството в ЕС и дългогодишното функциониране на режима на паричен съвет. Ниските инвестиции спрямо брутния вътрешен продукт и неблагоприятните демографски фактори обаче тежат на потенциалния икономически растеж на държавата и публичните финанси в дългосрочен период, според "Фич".

Положителната перспектива отразява плановете за членство на страната в еврозоната, което може да доведе до по-нататъшни подобрения в показателите за външната позиция на страната. Въпреки забавянето на процеса по присъединяване към еврозоната, анализаторите от рейтинговата агенция считат, че съществува широка политическа ангажираност за приемане на еврото през 2025 г.

Още е под въпрос изпълнението на критериите за еврото

След сформирането на новото правителство парламентът е приел всички оставащи ангажименти след влизането на страната в ERM II, а изменението на закона за централната банка се очаква да бъде одобрено до края на 2023 г., Инфлацията обаче, макар и да се понижава, не отговаря на критерия за ценова стабилност, което поставя под въпрос изпълнението на критерия за ценова стабилност в средата на 2024 г. (ключовата дата за приемане в еврозоната през 2025 г.).

България вероятно ще изпълни всички други номинални критерии за приемане на еврото (публични финанси, лихвен процент и валутен курс), считат от "Фич". Анализаторите ѝ също така смятат, че приемането на еврото е в подкрепа на рейтинга, тъй като при равни други условия това би подобрило оценката за рейтинга на страната с около две степени.

Малко по-голям от прогнозирания ръст на БВП

Агенцията повишава прогнозата си за ръста на БВП за тази година до 1.9% (от 1.3%, очакван през май). Очакванията са потреблението на домакинствата да бъде подкрепено от по-високите бюджетни разходи, стабилния пазар на труда, намаляване на склонността за спестяване и силния ръст на кредитите.

Ръстът на инвестициите се очаква постепенно да се подобри през второто полугодие на 2023 г. с нарастването на трансферите от ЕС. Растежът на БВП ще се ускори до 2.8% през 2024 г. и 3% през 2025 г., като по-слабото частно потребление ще бъде балансирано от по-силни инвестиции, подкрепени от трансферите от ЕС. От рейтинговата агенция отчитат и ангажираността на правителството за прилагане на свързаните с Механизма за възстановяване и устойчивост реформи, след подаденото второто искане за плащане в размер на 724 млн. евро (0.8% от БВП за 2023 г.).

Забавяне на инфлацията

Прогнозата е, че общата инфлация ще продължи постепенно да се забавя, докато базисната инфлация ще намалява по-бавно поради силното частно потребление, затегнатите условия на пазара на труда и вторичните ефекти. Агенцията очаква средногодишна инфлация от 9.1% през 2023 г., 4.6% през 2024 г. и 2.9% през 2025 г. Прогнозата за инфлацията остава обект на значителна несигурност, произтичаща главно от динамиката на цените на суровините и проявлението на вторичните ефекти.

Прогнозира се бюджетен дефицит в размер на 2.6% от БВП през 2023 г., в резултат от по-ниски от планирани разходи за мерки за енергийна подкрепа, по-високи социални и капиталови разходи и увеличения на заплатите в публичния сектор. Въпреки постигната фискална предпазливост, очакванията са настоящото правителство да поддържа малко по-високи дефицити в средносрочен план, за да повиши публичните инвестиции и социалните трансфери за намаляване на неравенството. Очаква се бюджетен дефицит от 2.8% от БВП през 2024 г. и 3.5% от БВП през 2025 г.

Държавният дълг остава под средния в ЕС

Въпреки по-големите фискални дефицити, нивото на държавния дълг на България ще остане много по-ниско в сравнение със страните от ЕС, както и с държавите със същия рейтинг. Прогнозира се съотношението на общия държавен дълг към БВП да остане под 30% до 2027 г.

Основни фактори, които биха могли да доведат до положителни действия по рейтинга, са напредък към присъединяването към еврозоната, включително увереност, че България отговаря на критериите за членство и срока за приемане на еврото; подобряване на потенциала за растеж на икономиката, например чрез въвеждане на структурни и управленски реформи за подобряване на бизнес средата и/или ефективно използване на средствата от ЕС.

Фактори, които биха могли да доведат до негативни действия по рейтинга, са липса на напредък в присъединяването към еврозоната поради постоянна политическа нестабилност или неизпълнение на критериите за конвергенция; по-ниски перспективи за растеж в средносрочен период, предизвикани например от значителен неблагоприятен макроикономически шок или инфлация, която се е задържала на високи нива.