Финансирането на демокрацията

Умилително как всички политолози и политически водачи се упражняват тази седмица в морализаторство. Поводът е известен - твърдението на Чорни, че е финансирал фондация "Демокрация".

Същината на проблема

е в това, че без тези и други подобни пари демокрацията в страната не може да функционира. Те отиват във всички партии. И без тях не могат да се провеждат избори.

Минималната сума, необходима за успешното "вкарване" на 10 депутати в парламента, е най-малко 2 милиона щатски долара. Тази сума не се е променила от 1994 г. насам. Тя е два до три пъти по-голяма за партии, които могат да достигнат до т.нар. квалифицирано малцинство, т.е. 34 на сто от местата в парламента. Над тази сума действа феноменът "политическа рента".

Иначе казано, името на партията и нейното място в общественото мнение, не увеличават съществено разходите в наличност за участие в изборите.

Разбира се, има разлики. Например кампанията на партиите на власт, в прекия и преносния смисъл, се движи на колелата на автомобили, плащани от данъкоплатците. Опозиционни или нови партии с амбиция за 50+1 места в парламента трябва да осигурят поне 6-8 милиона щатски долара. Тази сума може да бъде и обикновено е и в наличност, и в натура. Натурата може да има различна форма: време в телевизии и радиопредавания, целенасочена кампания във вестници, преотстъпване на канцеларии, работа ("без пари") на активисти, автомобили и друго оборудване, консумативи.

По традиция в България на всички общи избори има между 25 и 32 на сто гласоподаватели, които гласуват за нова партия. Вероятно сумарните разходи по вкарването на партия като БББ, Евролевица или НДСВ са на равнището от поне 2 милиона щатски долара - за малките възможни групи в парламента и 5 милиона за по-големите (при отчитане на възможната отрицателна рента на партиите на власт).

Най-голямата известна субсидия от държавния бюджет досега е в размер на 4 400 (по сегашния обменен курс) щатски долара. Тя е предоставена на кандидатите за президент през 1996 г. Излъчването на едноминутни послания (равнозначно на реклама) струва между 8 000 и 10 000 щатски долара в най-гледаното време с национално покритие.

Доколкото може да се съди по откъслечните отчети за общите избори от 1990 г. насам, държавната субсидия никога не е покривала повече от 7-8 на сто от разходите.

Морално и аморално

Предполагаемата сума, преведена от фирма на Чорни на фондация "Демокрация", е 10 на сто от това, което е харчила всяка партия, оказала се с десет места в парламента. За всички по-големи партии може с голяма вероятност да се предполага, че те получили суми от 20 до 25 пъти по-големи.

В доброто и злото обаче няма градации.

Не е морално да се финансират процедури на представителната демокрация с мръсни пари, било пряко чрез политически партии, било непряко - чрез фондации. Законът преследва прането на тези пари като такова, но не и финансирането на граждански начинания, избирателни кампании и инициативи от рода на "Златния Орфей".

Не е морално законът да регулира 7 на сто от финансирането на изборите и политическите партии, а да не регулира 93 на сто от тези средства.

Не е морално всички да се упражняват в морална реторика по повод фондация "Демокрация" при положение, че зад всяка партия стоят няколко подобни фондации (чийто брой и дейност се съживяват преди избори) и поне няколко съмнителни компании, независимо дали са свързани с известни личности като Чорни.

Не е морално правителството (всъщност няколко правителства) да пази монопола на една компания на пазара на мобилни услуги в продължение на пет-шест години. Но не е морално и да се претендира, че тази компания е голям радетел на демокрацията, културата и добруването на страната.